Къде отиде прочутата шведска толерантност?

Поредица нападения в Швеция срещу просяци, много от които роми, извадиха наяве тъмна страна на държава, смятана за бастион на толерантността, но в която крайната десница увеличава подкрепата си с твърдения, че обществото е под заплаха от вълните от имигранти, пишат Даниъл Диксън и Елиас фон Хилдебранд от Ройтерс.

Благоденстващите шведи бяха шокирани от приток на хиляди мигранти, предимно роми, а просяците вече са се превърнали в обичайна гледка пред супермаркети, магазини ИКЕА и станциите на метрото в столицата.

Тъй като повечето от тях са от Румъния и България, те могат свободно да пътуват до Швеция като граждани на Европейския съюз, но тяхното присъствие подхранва твърденията на партия Шведски демократи, че страната постъпва наивно по отношение на мигрантите и е залята от тях.

"Първото нападение беше през ноември или декември 2014 г. Имаше стрелба", заяви Василе, 38-годишен румънец. Той си изкарва прехраната, като работи на черно из Стокхолм, например в строителния бранш.

Василе живее със своята съпруга в колата си и по думите му е бил нападан няколко пъти. "Съпругата ми е много, много уплашена", заяви той.

Швеция приема повече кандидати за убежище на човек от населението от всяка друга страна в Европа. Потърсилите такава закрила там през 2014 г. са 81 хиляди души - единствено Германия е по-напред по този показател.

Но макар кандидатите за убежище да са главно от страни като Сирия, Афганистан и Еритрея и да получават помощи от държавата, много от ромските мигранти опитват да изкарват прехраната си и чрез просия и събиране на бутилки да спестяват пари, които да отнесат в родината си. Често остават за кратко и понякога се връщат в Швеция, след като са посетили родните си страни.

Според властите около 5000 мигранти, някои от които идват също от Унгария, просят в Швеция. Много от тях живеят на улицата или в мизерни биваци. През последните месеци нападатели заливаха с киселина просяци и подпалваха палатки и каравани.

В гориста местност на 15 минути от метростанция Хьогдален в покрайнините на Стокхолм около 70 ромски мигранти са разположили палатки и първобитни колиби, направени от найлони, ламарини и други отпадъци.

Няма електричество. Разполагат само със запалени на открито големи огньове, на които да готвят, и кофи, в които да перат.

"Няма какво да губиш", каза Мариус Гаспар от благотворителната организация "Стокхолмс стадсмисион", която организира подслон за мигрантите в столичния град. "По-добре е да си бездомен тук, отколкото да се прибереш в родината си".

По данни на Евростат средната заплата в Швеция е към 2800 евро на месец. В Румъния, където освен това бездомниците са дискриминирани, заплата е по-малко от една четвърт от тази сума.

Шестте милиона роми в Европа са най-голямото етническо малцинство на континента. През по-голямата част от историята си те са били преследвани.
Много от мигрантите в Швеция казват, че искат да работят, но липсата на образование и езикови умения правят това невъзможно за повечето от тях и просията остава единствената алтернатива.

Този месец "Шведски демократи" започнаха рекламна кампания в центъра на Стокхолм, в която поднасят извинения на туристите заради създадената от просяците "бъркотия". "Нашето правителство не иска да направи това, което е нужно. Но ние ще го направим, а редиците ни се разрастват с рекордни темпове", гласяха рекламните плакати на кампанията.

След това протестиращи нахлуха в метространцията и скъсаха постерите, които те определиха като ксенофобски.

"Те искат хаос, искат Швеция да се поляризира, да делят хората на ние и те", каза Свен Ховмьолер. Той е зам. председател на "Бездомни мигранти от ЕС" /ХЕМ/, доброволческа организация, подкрепяща мигрантите.

По данни на Шведския национален съвет за превенция на престъпността през 2014 г. е съобщено за около 300 нападения срещу роми, което представлява увеличение в сравнение с година по-рано. Според местната полиция тази бройка не показва в достатъчна степен размерите на проблема.

Напрежението в Швеция заради имиграцията стана още по-видимо, след като органите на реда завишиха мерките за сигурност около хостелите за търсещи убежище този месец. Това стана след нападение с нож в магазин ИКЕА, при което загинаха двама души. Заподозреният е кандидат за убежище.

Шведските демократи отхвърлят твърденията, че наливат масло в огъня. Говорителят им Хенрик Винге каза, че в рекламната кампания само е било казано, че просяците се експлоатират от престъпни банди. "В никакъв контекст и по никакъв начин не сме се опитвали да очерняме когото и да било", посочи той.

Шведските демократи, които искат да намалят броя на кандидатите за убежище с 90 процента, увеличиха подкрепата си над два пъти на миналогодишните избори и събраха около 13 процента от гласовете. Според социологическо проучване от този месец партията вече е най-популярната в Швеция и я подкрепят 25 процента от избирателите.

Мартин Валфридсон, шведският национален координатор за мигрантите в уязвимо положение, каза, че скандинавската страна, която през 2014 г. е похарчила към 1,4 процента от бюджета си за мерки в сферата на бежанците, продължава да е толерантна, но че много от шведите се дразнят от гледката на просяци.

Правителството обмисля варианта да се улесни процедурата за изгонване на хора от незаконни биваци и да затегне правилата по отношение на трафика на хора. То е засилило и контактите с Румъния, България и ЕС за справяне с проблема.
"Решението трябва да е в техните родни страни", посочи Валфридсон.

В краткосрочен план правителството не може да направи много. Поради правилата на ЕС за свободно движение страната не може да връща мигрантите на границата, а изгонванията само изместват проблема на друго място.

Ане Брит Юве, съавтор на доклад за румънските имигранти в Скандинавия, каза, че те са изключително издръжливи на тормоз. "Отчаяни са за пари и са готови да понасят изключително големи страдания".
 

/БТА/