Новите съюзници срещу ИД пораждат нови заплахи

След повече от година на въздушни удари срещу „Ислямска държава“ /ИД/, известна и като "Ислямска държава в Ирак и Леванта", оглавяваната от Америка въздушна война отбелязва някои забележителни победи. Ударите помагат за опазване на иракския кюрдски град Ербил от бомбардировките на ИД, съдействат за спасяване на язидите от планината Синджар в Ирак и позволяват на кюрдските бойци в Сирия да напреднат на броени километри от фактическата столица на ИД Ракка. Въпреки това ИД продължава да е силна в областите под неин контрол, дори завзема още територии в райони като Палмира в Сирия и Рамади в Ирак, пише Арън Стейн във в. "Файненшъл таймс".

Военният план на САЩ е подложен на критики заради ограничителните му правила за ангажиране и сравнително малкото въздушни удари. За мнозина това, че ИДИЛ продължава да е силна, предполага нужда от промяна - като изпращане на американски военни, които да насочват въздушните удари, и повече доставки на оръжия за централното иракско правителство и регионалното правителство на Кюрдистан.

Но има и доста по-дълбок проблем: почти неограниченото овластяване на въоръжените формирования, които водят местната борба с ИД. Тези съюзници по сметка в най-добрия случай са често неудобни. Те оспорват държавната власт в Ирак и в някои случаи имат тревожни връзки с глобални джихадистки движения.

В Ирак водачите на шиитски милиции, биещи се с ИД, имат връзки с Иран и бившия министър-председател Нури ал Малики, а не със сегашния премиер Хайдер ал Абади. При усилията за отвоюване на Рамади те действат, преследвайки различни цели от правителството, като открито заемат позиция на противопоставяне към местното сунитско население.

В Иракски Кюрдистан кюрдските сили пешмерга, които се бият с ИД, се съсредоточават върху възвръщане на райони, завзети от групировката миналата година, и затвърждаване на контрола в оспорвани с Багдад територии, което навежда на мисълта, че ще има продължителен териториален конфликт, щом ИД бъде отблъсната.

В Сирия ситуацията се развива по сходен начин. Най-ефективните партньори на САЩ на място - кюрдските Сили за защита на народа (СЗН) - използват американската въздушна мощ, за да затвърдят контрола си върху територия от около 426 километра по границата с Турция. СЗН са впечатляваща бойна сила, но може вече да спрат да вършат работа като нападателна сила.

Тези сили не са добре приемани в районите с арабско мнозинство, а това предполага, че сега те може да се съсредоточат върху защита на своите фронтови линии, вместо да продължат настъплението в голяма част от страната. Те също така будят дълбоко недоверие у съседна Турция заради връзките си с незаконната кюрдска организация ПКК, която се бие с турската държава от 1984 г.

Самата Турция се съгласява със САЩ да позволи въздушни удари срещу ИДИЛ от военновъздушната база "Инджирлик", както се предполага като прелюдия към по-голямо въздушно нападение в Северна Сирия. Но под тази хармония има дисонанс.

Анкара, която смята свалянето на сирийския президент Башар Асад за основен национален интерес, се съюзява с множество въоръжени формирования - от националистически бойци, биещи се на страната на Свободната сирийска армия, до вдъхновени от салафизма групи като "Ахрар аш Шам", която действа в тясно сътрудничество със сирийския клон на Ал Кайда "Джебхат ан Нусра".

Подобни връзки изключват сътрудничество между "Ахрар" и САЩ, но изглежда, че "Ахрар" се готви да играе важна роля в поддържане на сигурността в свободна от ИД зона, каквато Турция иска да създаде в Северна Сирия. "Ахрар" също така е враждебно настроена към подкрепяните от САЩ СЗН - двете бунтовнически организации влязоха в сблъсък миналата година.

Това поражда изгледи ИД да бъде отблъсната, а нейното място просто да бъде заето от взаимно противопоставящи се недържавни играчи. Водената от САЩ коалиция вероятно ще постигне още победи срещу ИД, но рухването на държавния контрол в Ирак и Сирия оставя семена за още насилие.

ИД навярно ще бъде обуздана и ще загуби контрола си върху своите нови основни територии. Но при липсата на сериозни усилия в подкрепа на правителства, приемливи за всички иракчани и сирийци, всяка стратегия срещу ИД, включваща овластяване на воюващи въоръжени формирования, крие големи опасности.
 

/БТА/