Започва ли нов майдан в Киев?

Донбас разцепва Украйна - проектът за конституционни промени раздели президента Петро Порошенко с довчерашните му съюзници, пише "Комерсант".

След бурни дебати и протести пред парламента, довели до човешки жертви, Върховната рада одобри вчера на първо четене президентски законопроект за промени в конституцията, отварящ път към децентрализация на властта в Донбас.

Привърженици на Порошенко увериха, че проектът не предвижда специален статут за Донбас, но радикално настроени депутати обвиниха президента в "антиконституционен преврат" и предателство спрямо националните интереси в угода на Москва.

Гласуването в Радата и сблъсъците край стените й предизвикаха най-сериозното разцепление в украинската политика и общество, откакто е започнал конфликтът в Донбас - превърнаха бившите съюзници в непримирими конкуренти, състезаващи се в патриотизъм и отпор срещу "руската заплаха", отбелязва вестникът.

Цели три от петте депутатски групи в управляващата коалиция - "Самопомощ", Радикалната партия и "Баткившчина", хвърлиха предизвикателство на държавния глава, пише "Комерсант", цитиран от Би Би Си.

Противниците на президентския план чудесно схващат, че децентрализация не означава специален статут, но се грижат само за собствения си имидж. Това е политика, целяща да разклати страната, и властта не може да се примири с нея, заявява пред вестника киевският политолог Виктор Уколов, близък до президентския екип.

За приемане на поправките на второ четене ще са необходими 300 гласа във Върховната рада, а "стана ясно, че Порошенко няма триста гласа", коментира пред "РБК дейли" украинският аналитик Володимир Фесенко.

Водачът на парламентарната група на "Самопомощ" нарече поправките "изнасилване", а лидерът на "Баткившчина" Юлия Тимошенко заяви, че те са плод от "договорености с Русия в геополитическите кулоари", допълва вестникът.

Пострадалите в сблъсъците, "отново залели с кръв площада край Върховната рада", вече са 125, съобщава "Комсомолская правда" по повод размириците и експлозиите в Киев. Изданието сочи като виновници за "погрома - украинските неонацисти" от движението "Десен сектор" и националистическата партия "Свобода".

"Вътрешният министър Арсен Аваков тутакси обвини за насилието партията "Свобода", а премиерът Арсений Яценюк заяви: "Искам доживотна за човека, хвърлил гранатата!".

Това хвърли в недоумение украинските радикали - как тъй, нали през януари-февруари 2014 г. същите Яценюк и Аваков ги наричаха "мирни демонстранти", а днес ги нарочват за терористи? Макар да са правели същото", пише изданието.

"Всичко наподобяваше твърде много битките през зимата на 2014-а на Майдана. Но вместо (бившия президент Виктор) Янукович мишената сега е Порошенко", добавя "Комсомолская правда".

Край сградата на парламента в Киев се разгаря нов "майдан", с който властите вчера не успяха да се справят, заявява "Росийская газета".

Според Минските договорености Киев е длъжен до края на годината да осъществи конституционна реформа, предвиждаща децентрализация на властта и специален статут за източноукраинския регион Донбас, напомня московският официоз.

Всекидневникът обаче цитира изявления на сепаратистите в Донбас, че поправките, обсъждани в Радата, "имат малко общо" с договореното в Минск и са разработени без участие на отцепниците. Те смятат, че специалният статут на Донбас трябва да бъде записан направо в конституцията, а не да произтича от отделен закон за преходния период, обяснява "Росийская газета". Проектът на Порошенко пък засилва според вестника президентската власт в Украйна.

Повечето украинци и от западните, и от южните и източните региони подкрепят децентрализацията. Освен това в нейна полза говори и икономиката - Киев няма ресурси, за да субсидира отделни региони, както някога, пише "Ведомости".

"Страната не подкрепя трети майдан. Хората не искат радикали - те искат реформи", цитира изданието Балаш Ярабик от Фондацията "Карнеги" за международен мир.
"Независимая газета" изразява съмнения, че Порошенко и Радата ще утвърдят норми за специфично местно самоуправление в Донбас без натиск от Запада.

Основният външнополитически ресурс на Киев е подкрепата от Запада и най-вече от САЩ. Последните се обявиха за децентрализация, тъй че украинските власти - въпреки видимата съпротива, са принудени да приемат това условие, пояснява изданието.

Уреждането в Украйна ще е дълъг и труден процес, прогнозира "Независимая газета". Ситуацията става още по-трудна, доколкото страните все още се сондират взаимно и редовно вдигат залозите с надежда да се изтощят взаимно - Западът иска да отслаби Русия със санкции, използвайки неблагоприятната конюнктура с цените на петрола, а Русия разчита Украйна да претърпи икономически крах.

Колкото до самия конфликт, все още няма яснота дали мисията на ОССЕ в Украйна може ефективно да следи спазването на примирието в демилитаризираната зона. Надеждата обаче умира последна и фактът, че лидерите на "Нормандската четворка" се разбраха за спиране на огъня от 1 септември, вдъхва предпазлив оптимизъм, коментира "Независимая газета".
 

/БТА/