Русия и Западът да кажат стоп на икономическите санкции

Преките сравнения между Ирландия и Украйна не са нещо обичайно. Сегашната криза в Украйна, която се разпали драматично тази седмица, обаче забележително напомня на ситуацията на нашия разделен остров. Украйна, подобно на Ирландия, има голям и силен съсед на изток, наред с малцинствено население, което е тясно свързано в културно, езиково и етническо отношение с този съсед, пише Найъл Холохан* във в. "Айриш таймс".

В продължение на няколко века Украйна беше неразделна част от разрастващата се Руска/Съветска империя и се радваше в най-добрия случай на провинциална автономия. С разпадането на Съветския съюз през 1991 г. беше постигната независимост. Това породи тогава някои проблеми за рускоезичното население в Украйна, тъй като новата република остана тясно обвързана с Русия, а руският черноморски флот дори продължи да бъде базиран в Крим.

Всичко това се промени през февруари 2014 г., когато демократично избраният президент Виктор Янукович беше свален от проевропейската опозиция по съмнителен в правно отношение начин. В резултат на това Русия анексира Крим след набързо организиран референдум, а източните украински райони с център град Донецк изградиха независими от Киев властови структури.

Приликата с кризата в Ълстър от 1912-1922 г. е поразителна. Разбира се, шестте графства на Северна Ирландия бяха отделени от останалата част на острова преди правното създаване на свободна ирландска държава, така че разделянето на Ирландия не беше в нарушение с международното право за разлика от случая със загубата от Украйна на Крим или (евентуално) на източните й области.

От друга страна, политиката на Лондон от 1920 г. нататък беше вероятно по-безочлива в много отношения от тази, която сега води Москва - например, границите на Украйна често са променяни през вековете за разлика от остров Ирландия, който е ясно обособена географска единица. Освен това Крим никога не е бил част от Украйна преди 1954 г. и малко украинци са живели някога там. Също така Русия в момента не иска източните области на Украйна да бъдат отделени и включени в Руската федерация, а само настоява правата на рускоезичното население в Украйна да бъдат напълно защитени.

Обратен ефект

Няма съмнение, че спазването на международното право е от първостепенно значение за отношенията между държавите. Би трябвало обаче да е очевидно, че политиката на Запада към Украйна е не само лицемерна в това отношение, но и има обратен ефект.

Никой не би посмял да определи Путинова посткомунистическа Русия като образец за демократични ценности. Нито може да се отрече, че свалянето на полет "MH017" над Източна Украйна миналото лято беше нещо друго освен отвратително военно престъпление, за което Русия трябва да носи значителна отговорност.

Въпреки това съвременна Русия наистина полага усилия да съдейства за общото благо на своите граждани при трудни икономически обстоятелства. Има също така основания да се предполага, че руснаците не са по природа антизападно настроени.

Като всички страни обаче руснаците са готови да защитават това, което смятат за свои национални интереси. Правилно или не, те смятат, че едно враждебно правителство в Киев би било неблагоприятно за тези интереси.

В това отношение изглежда, че те не биха били по-различни от британците по отношение на Ирландия или от американците за Куба.

Следователно ЕС и САЩ постъпиха дръзко, като подкрепиха свалянето на правителството на Янукович миналата година. Заетата от ЕС позиция в този случай беше явно антируска и не вземаше предвид, че част от украинската опозиция срещу Янукович се състоеше от крайнодесни елементи, някои от които с неонацистки възгледи.

Възход на джихадисткия ислям

Затова сега не е времето Западът да се впуска в битка с Русия заради Украйна. Всички страни ще загубят от подобен подход в момент, когато светът е тормозен от доста по-належащи проблеми.

Не на последно място сред тях е възходът на джихадисткия ислям, който представлява еднакво голяма опасност както за Русия, така и за Запада. Съвместните действия на Русия и Запада са от съществено значение за борбата с тази заплаха и със заплахата от възможно разпадане на Сирия и други страни в Близкия изток.

Вместо сътрудничество обаче има безизходица в Съвета за сигурност на ООН. Освен това все по-голяма вреда причиняват поредицата от икономически санкции, налагани и от двете страни. Сред тях е пълната забрана за внос на селскостопански продукти от ЕС в Русия, което се отразява отрицателно на ирландските фермери, като предизвиква намаляване на международната цена на млякото и други хранителни стоки.

Време е тези санкции да бъдат премахнати, преди да причинят още вреди.

Необходимо е международно споразумение, узаконяващо анексирането на Крим и гарантиращо правата на рускоезичното малцинство в една единна Украйна. В замяна на това Русия трябва да се ангажира да стане по-пълноценен и отговорен член на международната общност.

Де да можеше конституционният въпрос на остров Ирландия да бъде решен толкова лесно.

*Д-р Найъл Холохан е бивш посланик на Ирландия в Саудитска Арабия. Преди това е работил в Северна Ирландия и Близкия изток. Изразеното мнение е лично негово.
 

/БТА/