Защо Китай трябва да се научи как да бъде лидер?

Въпреки растежа си през последните три десетилетия Китай все още действа внимателно при поемането на политическата роля, съизмерима с позицията му на втората най-голяма икономика в света, коментира Guardian. Страната основава външната си политика на комбинация от двустранни отношения, основно базирани на търговия и инвестиции, и на няколко „основни“ принципи, най-забележителният сред които е, че суверенните държави не трябва да се намесват във вътрешните дела на другите страни. Разширяването на глобалната му роля обаче, както и терористичните атаки напоследък в Европа, Африка и Близкия изток са сигнал за събуждане на Пекин.

Дори само заради случващото се с гражданите ѝ – екзекуцията на китайски турист от „Ислямска държава“ и тримата загинали от група китайски туристи при обсадата на хотела в Бамако, Народната република не може да стои настрана или да разчита на плащането на откупи или други сделки, за да си купува сигурност. Една от основните отговорности на всяка държава е да защитава гражданите си, а принципът за ненамеса в чуждите дела не е особено логичен в света на тероризма, непризнаващ граници. Но присъединяването към борбата срещу ИДИЛ ще включва тест, на който Китай може би ще отговори трудно, пише в свой анализ Politico.

Изпращането на въоръжени сили за участие в атаките срещу ИДИЛ в Сирия ще бъдe толкова рязко отдалечаване от традиционната линия на външната политика на Пекин, че ще е нужна внимателна подготовка. Тази година президентът Си Дзинпин показа способност да приспособява външната политика на страната, например като измества фокуса на икономическите отношения към Европа (и то най-вече Великобритания със скъпата си визита през октомври) и Латинска Америка, както и отдавна установените връзки с Африка и югоизточна Азия. Той представи амбициозната си политика „one belt, one road“ (т.нар. Нов път на коприната) за подпомагане и инвестиране на места от централна Азия до Пакистан и Русия. Китай засили и участието си в мироопазващите операции на ООН и в антипиратските операции край Африканския рог и на други места.

Всички тези участия, по един или друг начин, са в резултат на икономическите интереси на Китай, независимо дали става въпрос за опазване на търговските пътища или за създаване на възможности, чрез които китайските компании ще могат да оперират на световно ниво. Присъединяването към борбата срещу ИДИЛ обаче е нещо различно.

За начало, има сериозни съмнения относно способността на Китай да се възползва от военната си сила. Страната има най-голямата постоянна войска в света, с около 2,5 млн. войници в армията, флотата и военновъздушните сили. Нуждата обаче не е от пехотинци – трудно е да си представим разполагане на земя на китайски войници. Развитието на флотата е основно в посока асиметрично въоръжаване, като например подводници и ракети, създадени за сваляне на американски самолетоносачи. Отново, това едва ли е нещото, от което се нуждае антитерористичната кампания. Въпреки че Китай развива военен самолет тип стелт, военновъздушната му сила е ограничена заради нежеланието на основния му доставчик, Русия, да осигури най-новите оръжия от страх, че ще бъдат копирани, докато Европейският съюз поддържа 25-годишно ембарго върху оръжията.

Така че не е много ясно какво точно може да предложи Китай от военна гледна точка, ако се присъедини към коалицията срещу ИДИЛ. Трудно е и да приемем, че САЩ или Западна Европа ще приемат пари, обичайния основен елемент на китайското сътрудничество – приемането на субсидии от Пекин в борбата срещу тероризма не изглежда много политически примамливо. Има една силна причина обаче защо Народната република ще иска да остане част от компанията – дългогодишната борба срещу уйгурските мюсюлмани в западната ѝ територия Синдзян. Пекин настоява, че периодичното насилие там е дело на фундаменталисти и екстремисти, идващи от републиките от централна Азия.

Тежките мерки за сигурност не успяха да спрат атаките, които отнеха живота на десетки хора тази година. Миналата година китайската държавна медия съобщи, че силите за сигурност са убили 28 предполагаеми членове на групировка, обвинявана, че е отнела живота на 16 души при атака срещу въглищната мина Синдзян. Преди това уйгурските екстремисти бяха обвинявани за редица атаки през последните години, включително за смъртта на 33 души на железопътна гара в югозападен Китай през 2014 г. Пекин твърди, че уйгурите са се присъединили към ИДИЛ в Близкия изток и че 200 от членовете им са били арестувани в Тайланд през тази година. Целта на половината от тях, изпратени обратно у дома, е била Сирия, но доказателствата за това така и не бяха оповестени публично.

Напрежението между уйгурите и китайците, мигрирали към Синдзян, е високо, тъй като те обикновено получават най-добрите работни места, създадени в следствие на инвестиции от други части на Китай. Комуналните размирици в столицата на региона Урумки доведоха до смъртта на 200 души през 2009 г. Пекин иска да превърне борбата в региона, подхваната от армията му преди 65 години, в глобална кампания, възпирайки междувременно всяка критика срещу политиките си в Синдзян. „Тероризмът е общият враг на човешките същества“, обяви Си миналата седмица. „Китай решително ще се справи с всяко едно терористично престъпление, което представлява предизвикателство за човешката цивилизация“.

С постоянно нарастващия брой на китайски граждани, пътуващи в цял свят – те осъществяват над 100 млн. пътувания в чужбина всяка година, правителството иска да стане ясно, че ще ги защитава все повече. Това обаче означава присъединяване към такъв алианс, от който Пекин винаги е странял – и приемането, че ненамесата невинаги е приложима. Макар че предприемането на военни действия е малко вероятно, дипломатическата намеса на Си може да се засили, докато той търси начин да издигне образа си като най-силният лидер на страната от десетилетия насам. Това ще бъде още една стъпка към развитието на глобалната политика на Китай, а не към зависимостта от мрежа от двустранни търговски и инвестиционни сделки. Това обаче все пак ще бъде нова територия, към която Пекин ще подходи с предпазливостта, която обикновено показва, когато отхвърля остарели лозунги.

Още подобни анализи четете в Investor.bg