Докато Европа се клати, България се мъчи да балансира

Докато Европа се клати, България се мъчи да балансира, посочват анализатори в месечния анализ на Института по социология "Иван Хаджийски".

В него се изтъква, че България реагира доста внимателно на събитията в Париж - с декларации срещу тероризма, но и с изявления, че държавата не би участвала във военни операции.

А за руския самолет министър-председателят изрично не зае страна, подчертавайки, че конфронтацията между Русия и Турция не е добра за нас. Борисов за първи път от месеци насам се въздържа да декларира подкрепа за Турция, така както беше правил по ред други поводи.

Позицията ни е изчаквателна и предпазлива. На това се дължи и скорошното разграничаване на Борисов от "ястребите". България отново се мъчи да прилича на Германия, смятат от "Иван Хаджийски".

Според анализа, от конфликта между Турция и Русия губят и двете страни. В икономически и особено вътрешнополитически план загубите на Турция са несравнимо по-големи. Във външнополитическо отношение ескалацията на напрежението ще доведе до по-тежки загуби на Русия. Москва ще се окаже едновременно срещу враждебен Киев на запад и враждебна Анкара на юг.

След Париж за втори път е под заплаха мултикултурализмът, посочват анализаторите. Първият път беше "Шарли Ебдо". Tревогата от мигрантската вълна се сля със заплахата от тероризъм и прерасна в централен проблем на европейската сигурност. Паралелно проличаха тенденции на национално и регионално самозатваряне (Полша, Унгария), както и бяха лансирани идеите за "Шенген на две скорости" и оформяне на "ядро на ядрото" на ЕС.

Променя се и ролята на държавите от Централна и Източна Европа. Събитията регистрират нарасналото самочувствие на лидери като унгарския премиер Виктор Орбан. Преди той изглеждаше като изолиран европейски политик, сега изглежда като визионер. Важно е и поведението на новото полско правителство, стъпващо на три стълба: отказ от прием на бежанци, сближаване с Германия и категорично противопоставяне на Русия.

Докато вниманието на Европа е насочено към Близкия Изток, в Далечния Изток се развиват процеси, които утре ще имат по-голямо значение: икономическата интеграция на Югоизточна Азия (над 622 милиона население, пазар от $2,6 трилиона) и сътрудничеството на двата демографски и икономически гиганта: Китай и Индия, стимулирано от скорошната визитата на китайския вицепрезидент в Делхи.