Масовата миграция в Европа не може да бъде спряна

През 18 и 19 век европейците са се заселвали по света. Сега светът се заселва в Европа. Зад фурора, предизвикан от споровете какви ще са последици от пристигането на над един милион бежанци в Германия през 2015 г., стоят големи демографски тенденции. Сегашната миграционна криза е предизвикана от войни в Близкия изток. Но действат и по-големи сили, които ще гарантират, че имиграцията в Европа ще остане трънлив въпрос дълго след като войната в Сирия приключи, пише Гидиън Рахман във "Файненшъл таймс".

Европа е богат и застаряващ континент, чието население не се увеличава. За сравнение населението на Африка, Близкия изток и Северна Африка е по-младо, по-бедно и бързо нараства. В зенита на епохата на империите, през 1900 г., в европейските страни са живели около 25 процента от световното население.

Днес, грубо казано, 500-те милиона души в ЕС са около 7 процента от световното население. За сравнение - в момента в Африка живеят над един милиард души, а според ООН до 2050 г. ще станат близо 2,5 милиарда.

Населението на Египет се е увеличило двукратно след 1975 г. и сега наброява над 80 милиона. Населението на Нигерия през 1960 г. е било 50 милиона. В момента е над 180 и вероятно ще надхвърли 400 милиона през 2050 г.

Миграцията на африканци, араби и азиатци към Европа е обрат в историческата тенденция. В колониалната епоха Европа е практикувала нещо като демографски империализъм - бели европейци са емигрирали към всички краища на света. В Северна Америка и Австралия коренните жители са били подчинявани и често избивани. Цели континенти били превърнати в "разклонения" на Европа. Европейските страни създали колонии по цял свят и ги населили с имигранти, а в същото време няколко милиона мигрирали принудително от Африка към Новия свят като роби.

Когато европейците са се заселвали по света, често това ставало чрез "верижна миграция". Когато член на семейството се заселел в нова страна като Аржентина или САЩ, той често започвал да праща у дома вести и пари и не след дълго други тръгвали по стъпките му.

Сега върволицата върви в обратна посока - от Сирия към Германия, от Мароко към Холандия, от Пакистан към Великобритания. Но в днешно време вече не става дума за писмо до вкъщи, последвано от дълго пътуване по море. В епохата на Facebook и смартфона Европа изглежда по-близо, дори да се намираш в Карачи или Лагос.

Страни като Великобритания, Франция и Холандия са станали много по-мултирасови през последните 40 години. Правителствата, които обещават да ограничат имиграцията, например сегашните британски власти, трудно успяват да удържат на дадената дума.

Позицията на ЕС е, че бежанците могат да кандидатстват за убежище в Европа, а нелегалните "икономически мигранти" трябва да се върнат у дома. Но тази политика надали ще спре човешкият поток по няколко причини.

Първо, броят на страните, които са засегнати от войни или провал на държавността, може да се увеличи. Засилва се, например, безпокойството за стабилността на Алжир.

Второ, повечето от т.нар. "икономически мигранти" всъщност никога не напускат Европа. В Германия само около 30 процента от отхвърлените кандидати за убежище напускат страната доброволно или биват депортирани.

Трето, щом се създадат големи имигрантски общности, правото на "събиране на семейството" ще осигури постоянен приток. Така че Европа вероятно ще продължи да бъде привлекателна и достъпна дестинация за бедните и амбициозни хора от цял свят.

Едната възможна реакция за Европа е да приеме, че миграцията от останалата част на света е неизбежна и дори да я приеме с отворено сърце. Затъналите в дългове икономики в Европа се нуждаят от инжекция от младост и динамичност. Кой ще работи в старческите им домове и ще строи сгради, ако не са мигрантите от останалата част от света?

Но дори тези европейци, които се застъпват за имиграцията, са склонни да заявяват, че всички новодошли на континента трябва, разбира се, да приемат "европейските ценности". Това може да се окаже нереалистично, отчасти защото много от тези ценности са от относително "нова реколта".

През последните десетилетия феминизмът отбеляза огромен напредък в Европа, промени се и отношението към правата на гейовете. Много имигранти от Близкия изток и Африка носят със себе си много по-консервативни и сексистки виждания. Ще са необходими повече от два-три курса "как да се държим в обществото", за да се промени това.

Европейците са много объркани и не знаят как реагират на тези нови предизвикателства. В ерата на империализма те са оправдавали заселването в чужди земи с вярата, че носят добродетелите на цивилизацията на хората от по-изостаналите части на света.

Но Европа след империите и след Холокоста е много по-предпазлива в отстояване на превъзходството на своята култура. Тя замени вярата в цивилизационната си мисия и Библията с наблягане върху универсалните ценности, правата на човека и международните договори.

Големият въпрос през следващите десетилетия е как вярата на Европа в универсалните либерални ценности ще устои на влиянието на масовата имиграция. Политиката започва да бъде доминирана от заформяща се битка между нативисти и либерали.

В дългата надпревара очаквам нативистите да загубят, не защото исканията им са непопулярни, а защото са неприложими. Може би е възможно някои островни държави, обградени от Тихия океан, каквито са Япония и Австралия, да запазят стриктен контрол върху имиграцията. Ще е невъзможно обаче за ЕС, който е част от Евразийския континент, а от Африка го дели само Средиземно море.
 

/БТА/