Човек, научен да убива, вече никога няма да е нормален човек!

Преди 27 години – на 15 февруари 1989 г. ограниченият контингент на войските на Министерството на отбраната и КГБ на Русия напусна Афганистан. За 10 години тази война отне живота на над 15 000 съветски войници. Над 11 000 останаха инвалиди. Всеки, минал през тази война, я е запомнил по своему. За едни тя е била приключение, за други – най-страшното изпитание в живота им. А за трети тя е била просто работа. Лента.ru разговаря с военни, били в Афганистан, за това как си спомнят войната.

Снимка: Лента.ru Водката помагаше за справяне със стреса. Когато момчета се връщаха от бой /да кажем, отиваха 30, а се връщаха 17/, ние взимахме газката и отивахме в американското посолство. Това беше единственото място, където се продаваше неотровна водка. Пиеха и лягаха да спят. Войникът, докато самият той или негов приятел не е ранен, практически не воюва. По мои изследвания в първия бой до 90% от боекомплекта се изстрелват във въздуха. Но когато има ранен или убит приятел, тогава се появява ясен морал: убиваш или ти ще бъдеш убит. След изтеглянето на войските 30% от войниците, които са воювали, заявиха, че са готови да се сражават за която и да е армия, която им предостави такава възможност. Войната е много увлекателно занимание. Човек, който е научен да убива и да решава проблемите си със силови методи, вече никога няма да бъде нормален човек. С течение на времето ситуацията се задълбочава. Психологическа помощ търсят под един процент от „афганистанците“. Но практически всички скачат посред нощ, държат ножове, пистолети под възглавницата си.

1 / 9

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.