Човек, научен да убива, вече никога няма да е нормален човек!

Преди 27 години – на 15 февруари 1989 г. ограниченият контингент на войските на Министерството на отбраната и КГБ на Русия напусна Афганистан. За 10 години тази война отне живота на над 15 000 съветски войници. Над 11 000 останаха инвалиди. Всеки, минал през тази война, я е запомнил по своему. За едни тя е била приключение, за други – най-страшното изпитание в живота им. А за трети тя е била просто работа. Лента.ru разговаря с военни, били в Афганистан, за това как си спомнят войната.

Снимка: Юлия Лисняк Андрей Чернишев, Москва, войник от Въздушно-десантните войски Три седмици след пристигането си тръгнахме с колона към Кабул и попаднахме под обстрел. В началото още не осъзнаваш, че по теб стрелят. Когато пътуваш с кола, чуваш как куршумите свистят в радиус от един метър. По време на войната се вглеждах в хората и виждах много, които бяха силни, а накрая се чупеха. И обратно – видях хора, които бяха сиви и никакви, а след това придобиваха скелет. Войната е едно от най-големите изпитания в живота на човека. В живота не съществува по-сурова проверка. Трябва да станеш и да умреш. На война се проявява характер, когато е много трудно, когато е непоносимо страшно, когато замръзваш, гладуваш, няма вода. Веднъж казах на младите войници: „Момчета, вие никога няма да станете войници, докато физиологически не осъзнаете, че може да умрете“. Когато приемеш тази мисъл, тогава ставаш войник.

2 / 9

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.