В Куба "новобогаташите" полека излизат на светло

Отварянето на кубинската икономика за частния сектор позволи появата на заможна класа, която започва да се забелязва в страна, където външните признаци на богатство навремето бяха запазени за шепа привилегировани, пише Александър Гросбоа от Франс прес.

Еди Релова е на 23 години, с бейзболна шапка на главата и дебел златен ланец около врата. Той се е настанил удобно в "паладар" (частен ресторант) в шикозен квартал на Хавана с приятелката си Валентина и деветмесечната им дъщеря.

В този малък частен ресторант, където се плаща в конвертируемо песо, отредено само за най-богатите кубинци, Еди обяснява, че не би могъл да си плати яденето, ако не продаваше бижута извън държавния сектор, в който все още са концентрирани 80 процента от икономическата дейност на острова.

"Държавната работа не ти позволява да отидеш никъде", обяснява човекът, който преди си е изкарвал хляба с поправяне на разни неща на улицата.

До неотдавна само един малък елит, съставен от военни, шефове на държавни предприятия, хора от туристическия сектор и артисти можеха да си позволят да се похвалят с някакво богатство от типа на кола или маркови дрехи.

Днес обаче в модерните ресторанти и барове в богатите квартали на кубинската столица се появяват нов вид привилегировани, изпъкващи сред дипломатите и добре облечените бизнесмени.

"Това явление се наблюдава през последните четири или пет години и претърпя истински подем с отварянето за дребния частен бизнес", обясни за АФП Дайбел Панеляс, психоложка и автор на няколко научни изследвания по този въпрос.

"Всеки ден виждаме все повече кубинци, които консумират и все повече хора, които извършват икономическа дейност за своя сметка, което им дава възможността да се хранят на места като това", обяснява 47-годишният Ернесто Бланко, шеф на "Ла Фонтана", модерен ресторант, който неотдавна бе посетен от певицата Риана.

Заради безпрецедентното отваряне на икономиката към частната инициатива  реформите, започнати през 2008 г. от Раул Кастро, позволиха на някои да увеличат доходите си.

Според изчисленията около 500 000 кубинци упражняват днес занаяти от т.нар. "куентапрописмо" или дребен частен бизнес. Сред тях ресторантьорите, механиците, хората, отдаващи стаи под наем или предприемачите в строителството се справят най-добре, обясни Панеляс.

"Това да имаш собствен бизнес ти позволява да имаш известни парични постъпления за разлика от другите кубинци. Ресторантът ни даде възможност да живеем много по-комфортно", признава ресторантьорът Ернесто Бланко.

Той обаче предпочита да не влиза в подробности за дoходите си, защото скромността все още е норма в страната на социалното равенство.

Раул, 36-годишен частен шофьор на такси, признава с половин уста, че работата му малко му е променила живота, че му позволява да консумира малко по-скъпи неща и че пътува повече.

Седнал на маса в един "паладар" до съпругата си, накичена със златни гривни, той също не желае да разкрие подробности за начина си на живот.

"Да бъдеш богат в Куба не е модел за подражание и населението продължава да заклеймява имането на пари", обяснява Панеляс.

Например, казва тя, някои чакат да падне нощта, за да извадят пазарските торби от багажника на колата си, за да не им завидят съседите.

Поради липса на статистически данни днес е трудно да се определи профилът на тези "новобогаташи".

Въпреки че нивото на богатство все още е далеч от разкоша на други места, появата на тази нова класа може да предизвика ценностна криза в тази комунистическа страна, където средната месечна заплата е 20 долара.

"Все още не сме загубили своето чувство на солидарност, социалните си ценности, но същевременно всеки признава, че без пари достъпът до много неща е ограничен. Това е двойственост", признава Панеляс.

Хосе Раул Коломе, директор на частния ресторант "Старбиен" в квартал Ведадо, близо до центъра на Хавана, който ежедневно е посещаван от около 120 клиенти, играе картата със съседската солидарност.

"Това, което правим, е да помагаме на съседите в рамките на възможното, така че да няма негативни последици", казва той.

Хосе Раул казва, че предлага работа на просяци, когато е възможно.
 

/БТА/