ЕС разчита на Турция, а тя е в тотален хаос

Докато общественият и медиен фокус e прикован върху атентатите в Брюксел от вторник и издирването на терористите, замесени в случая, Турция сякаш остава извън полето на европейската загриженост, ако се съди по актовете на солидарност.

Нека обаче отбележим, че кървавите събития през уикенда в Турция не се изчерпват само с булевард "Истиклял” в Истанбул. В град Нусайбин в югоизточната част на страната в атака на забранената „Кюрдска работническа партия (ПКК)“ според турските медии са загинали двама войници, а при друга атака - трети войник. Генералният щаб съобщи, че по време на антитерористични мисии са били убити поне 28 въоръжени членове на ПКК.

В Измир полицията е арестувала 19 души, включително двама районни кметове на кюрдската опозиционна партия HDP. Причината, според държавната информационна агенция DHA, е планирана демонстрация за кюрдската Нова година. А преди този празник традиционно нервите в страна са обтегнати, пише в свой обзор германският Sueddeutsche Zeitung.

Турция, на която Европа разчита толкова много за решаване не кризата с бежанците, е разтърсена от тероризъм. За изпълнението на сделката с бежанците Брюксел се нуждае от стабилен партньор, а вместо това европейците са принудени да си сътрудничат с една разкъсвана от терор страна, с правителство, което обявява цели части от обществото за врагове, с държавен апарат, който погазва основните човешки права и изглежда същевременно изглежда неспособен да защити своите граждани.

Накъдето и да погледнем, виждаме влошаващи се конфликти. Да вземем за пример терористичния проблем - и факта, че заплахата идва от две посоки. Кюрдските екстремисти вече взимат под целта си не само държавата, но заплашват с акции и градовете и туристическите центрове. Същевременно и заради гражданската война в Сирия нараства и ислямистката заплаха - особено от страна на „Ислямска държава“.

Терор от две страни - това би било предизвикателство за всеки апарат за сигурността. Турция обаче е доведена до ръба на издръжливостта. Това показва и фактът, че властите не успяват да предотвратят неколкократно атаки. Те не взимат на сериозно редица предупреждения, или умишлено ги игнорират, поне такова ужасното подозрение имат мнозина в Турция.

Но не само бомбените атентати дестабилизират страната. В югоизточната част на Турция от няколко месеца ескалира война. Боевете между армията и ПКК отново са възобновени. За разлика от миналото сега битката, която бушува с прекъсвания в продължение на повече от три десетилетия, и взе най-малко 40 хил. жертви, вече не е само в планините и селата, но и в градовете. Стотици цивилни са били убити от началото на голямата операция през декември, включително много деца. Смята се, че няколкостотин хиляди души са вътрешно разселени.

Въпреки сериозните акции от страна на правителството властите не успяват да контролират насилието. Също така не се вижда и политическо решение - двете страни продължават да се въоръжават, не на последно място защото парламентарното представителство на кюрдите HDP все по-често е под натиск. Партията, която през миналата пролет все още се считаше за надежда за мир, все по-трудно успява да се разграничава от екстремистката ПКК.

В същото време правителството отказва да говори с умерените кюрди. Неотдавна президентът Реджеп Тайип Ердоган и представители на управляващата партия ПСР поискаха да се отнеме имунитета на петима депутати от HDP, включително на лидера на партията Селахетин Демирташ и на Фиген Юксекдаг. Междувременно в парламента се разгоря сложен спор за снемане на имунитета на почти всички депутати. Петимата депутати, ако се стигне до там, ще бъдат поставени на сериозно изпитание, а едно от обвиненията е терористична пропаганда. Hidden Field

В обществения дебат доминира т. нар. войнствена реторика, подклаждана преди всичко от президента. Преди дни Ердоган заяви войнствено, че „който в борбата срещу терора е на наша страна, е наш приятел, а който не е – е наш враг“. И нищо друго – демокрация, правова държава, свобода – няма значение. Нямало никаква разлика между терориста с бомба в ръка и онзи, който подкрепя терора с химикал в ръката си. Намерението на Ердоган очевидно е да разшири още повече правната дефиниция на тероризма. В бъдеще всеки, който критикува мерките за борба с тероризма на правителството, може да бъде обвинен, че е поддръжник на тероризма, предупреждава колумнистът на Hürriyet Мустафа Акьол.

Но и сега натискът над медийните компании, учените и юристите е безпрецедентен. Срещу трима учени, които са подписали петиция за мир в кюрдските райони, е издадена заповед за арест. Британски учител, който искаше да помогне на колегите си в съдебната зала, бе арестуван и изгонен от страната, в раницата му охраната е намерила покани за кюрдската Нова година.

Когато Кан Дюндар, главен редактор на антиправителствения ежедневник Cumhuriyet, и кореспондентът му в Анкара бяха освободени от Конституционния съд след три месеца в затвора, Ердоган заяви, че няма да вземе предвид решението. А на два пъти властите елмиминираха цели медийни компании, като ги поставиха под държавна опека. Те са обвинени в „терористична пропаганда".

Ако държавата не посегне „със своя скрит под кадифена ръкавица железен юмрук" върху главите на терористите, насилието няма да спре, каза Ердоган. Досега обаче железният му юмрук не попречи страната да потъва в хаос.

Още подобни коментари четете в Investor.bg