Барак Обама и Ангела Меркел – прегръдки по сметка

В Хановер Барак Обама обсипа с комплименти Ангела Меркел, защото само тя може да продължи неговата политика на световната сцена. Месеци преди да напусне поста, Обама усеща, че политическото му наследство е в опасност. Глобалният ред, оформен след Втората световна война благодарение на съюза между Европа и САЩ, в края на втория му президентски мандат изглежда по-крехък от всякога, пише Рихард Фукс, "Дойче веле".

Нова студена война застрашава мира в Европа: Украйна се е превърнала в бойно поле, където Русия и Западът делят сфери на влияние. Близкият изток, разкъсван от терористични групировки, а междувременно и от деспотични управници, сякаш върви към саморазрушаване. А миграционната криза в Европа за броени месеци постави под въпрос основите, които вече над шест десетилетия крепят европейското обединение.

Планът на Обама - "смяна на караула"

На този фон най-могъщият лидер на планетата изведнъж започна да изглежда уязвим, дори безсилен. Което явно е осъзнал с особена острота самият 44-ти президент на САЩ - затова в Германия дейно се залови да осигури приемственост на своя политически курс.

Като свой приемник на световната арена Обама разглежда най-вече Ангела Меркел: очаква тя да поеме отговорността за развитие на свободна търговия между ЕС и САЩ, развитие на сътрудничество вместо конфронтация и укрепване на демокрацията. Обама демонстрира това в Хановер чрез думи, образи и жестове.

Прегръдки и комплименти - по собствените му думи, Обама се гордее, че може да нарече Ангела Меркел свой приятел. И цени "твърдата й ръка", нейната принципност, "безусловното желание да опази европейското единство".

Меркел брани универсалните ценности, включително в ситуации, когато това е всъщност най-трудното. Колкото до позицията й по миграционната криза, Меркел е на правилната страна на историята, подчерта президентът на САЩ. Възхвалите му за канцлера на Германия просто нямаха край.

Обама целеше на първо място да изкаже на Ангела Меркел искреното си лично уважение. Отношенията на американския лидер с германската държавничка невинаги вървяха гладко: тайните служби на САЩ подслушваха мобилния й телефон. Това коства на Обама доверието и уважението на един приятел, какъвто бе Меркел - в далеч по-голяма степен, отколкото смятаха дълго време американските й партньори.

Прагматични съображения обаче пак обединиха двамата политици. Не на последно място защото осъзнаха, че в стадия на нарастващ хаос светът има спешна нужда от трезво, рационално мислещи лидери. В крайна сметка двамата стигнаха до взаимно зачитане и доверие.

Близките отношения на Обама с Меркел обаче се градят и върху сметка - щом президентът на САЩ връчи през януари държавното кормило на своя приемник, ще му потрябват хора, които да разпространяват и занапред възгледите му за глобалната политика. Мнозина в САЩ се съмняват, че възможният победител в президентската надпревара Доналд Тръмп би могъл да осигури тази приемственост.

Заради вътрешнополитическата и миграционната криза в Европа обаче днешният символ на стабилността - Ангела Меркел, може да слезе от политическата сцена. В представите на Обама това ще е геополитическа катастрофа - няма друго обяснение защо хвърля на везните всичкия си останал политически капитал. Дори с цената на конфронтация с многобройните критици на миграционната политика, водена от Меркел.

Краят на единна Европа ще бъде и край на свободния свят

Предвижда се новото обединение на Европа да се подготви чрез съвместни проекти - дискусии извън рамките на спора за миграционната криза. Според Обама сплотяващ елемент може да стане споразумението за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП - TTIP) между ЕС и САЩ. С негова помощ президентът разчита да вдъхне нов плам в дебатите за трансатлантическите връзки. Обама иска именно Меркел да се залови с установяването на нов икономически ред от двете страни на Атлантика.

Президентът на САЩ впрочем предлага на Меркел още една роля - гарант на европейското единство. Обама усеща и политическия вакуум в Новия свят, и видимо намалялата вяра в общия проект за обединена Европа. Но смята, че единство е потребно не само на Европа, а и на целия свободен свят.

Тревогата му за бъдещето на институции като Евросъюза, ООН, Световната банка и МВФ съвсем не е безпочвена. Без силен трансатлантически съюз тези организации, създадени в следвоенните времена, не биха изтраяли дълго време в глобалната политика на 21-и век.

Оцеляването на свободния световен ред е крайно важно в очите на Ангела Меркел; личните й качества я правят незаменима за лидера на САЩ. Това също е влизало в сметките му, докато е прегръщал германския канцлер. Така че подкрепата за Меркел се очертава като важен елемент от политическото наследство на Обама.
/

БТА/