Голямата битка за руската икономика

Владимир Путин предстои да избере модел, осигуряващ растеж на руската икономика. На 25 май ще заседава ръководството на президентския икономически съвет и държавният глава ще трябва да направи избор между две концепции - бюджетно стимулиране и бюджетна консолидация, пише "Ведомости".

Бившият финансов министър Алексей Кудрин, назначен от Путин за зам.-председател на съвета, ще предложи държавното ръководство да не гони сега високи темпове на растеж, а да се залови с реформи. Той ще се обяви против идеите за скокообразен икономически растеж - вместо да се натиска педалът, трябва да се създават условия за набиране на скорост, смята Кудрин.

Мнението му обобщава пред вестника участник в предварителна среща между членове на съвета. Те стигнали до консенсус, че руската икономика може да расте с по 4 процента от БВП всяка година още от 2018 г. нататък, което би донесло на бюджета над 300 милиарда рубли, необходими за модернизация. Противно на колегите си обаче Кудрин заявил, че "няма ресурси, за да се подкара страната към икономически растеж в най-близките години. Максимално може да се постигне стабилен растеж на БВП от 1 процент".

Важното е да се намали дефицитът на 1 процент от БВП, инфлацията на 4 процента, а междувременно да се работи по институционални реформи - в съдебната и правоохранителната система, обяснил бившият министър.

Путин трябва да реши дали има нужда от икономически растеж, който да вдигне президентския рейтинг, коментира за "Ведомости" експертът Владимир Тихомиров. И добавя: "Реформите ще означават конфликт с елитите или с масите. Но ако се тръгне към стагнация, няма да има средства за социални разходи и рано или късно хората пак ще излязат на улицата".

"Кремъл няма готовност реално да подобри деловия климат в Русия, а икономическият блок в правителството няма да допусне пълномащабно задействане на печатницата за пари. По липса на радикални сценарии ще се води политика на моментни решения с надежда нещата да се разминат някак", прогнозира в "РБК" Сергей Алексашенко от института "Брукингс" във Вашингтон.

През последните 25 години руската икономика се намираше най-вече в две състояния - или растеж, или рязък срив. В началото на днешната криза бе голям страхът от катастрофа, но такава не се случи - не се виждат обаче и предпоставки за сигурен растеж. Властите се адаптират към една нова норма в динамиката на БВП - нула процента, а населението май все още се надява да се върне "ситото" първо десетилетие от новия век, пише електронният в. "Слон".

"Нула процента, стагнация - това планира в известен смисъл руското правителство. Според него днешната ситуация е норма и няма причини за сериозни промени - няма причини да прави мащабна приватизация и да дели едрите петролни компании, които ще бъдат приватизирани, няма причини да променя отношенията между силовите органи и бизнеса, няма причини да променя структурата на правителството", заявява за изданието Константин Сонин, професор в Чикагския университет и руското Висше училище за икономика.

Руската икономика вече не усеща последиците от шока през 2014 г. заради събитията в Украйна, последвалите антируски санкции и промяната в цените на петрола. "В този смисъл руската икономика стигна дъното. Но трябва да се знае, че няма такова дъно, което не би могло да се задълбочи", предупреждава аналитикът.

(БТА)