Путин губи контрол над Източна Европа, но може да спечели на Запад

Руският президент Владимир Путин е изправен пред сериозни политически загуби в Източна Европа, след като няколко негови близки съюзници бяха отстранени от власт. В Унгария дългогодишният лидер Виктор Орбан загуби парламентарните избори през април от премиера Петер Мадяр, чиято партия няма да блокира подкрепата на ЕС за Украйна. Междувременно, след студентски протести, сръбският президент Александър Вучич и неговата партия претърпяха поражение от "Студентската листа" на изборите през 2026 г. Промяна може да настъпи и в Словакия, тъй като проучванията показват, че опозиционната партия "Прогресивна Словакия" води пред управляващата проруска партия преди предстоящите избори, пише Forbes. Путин обаче може да открие нови възможности в Западна Европа, където крайнодесни партии, симпатизиращи на Москва, постигат политически успехи в страни като Франция и Германия. Руският президент Владимир Путин следи отблизо изборите и протестите, които се провеждат в цяла Европа. Но Москва не е просто наблюдател. Според Европейския съюз (ЕС) Русия активно се опитва да влияе на европейските избори чрез кампании за дезинформация. Русия се надява, че тази намеса не само ще посее раздори и разделения в европейските държави, но и ще подобри изборните резултати на политически партии, които са по-благосклонни към Русия. Въпреки сериозните усилия на Путин в това направление, съюзниците на Русия претърпяха значителни изборни неуспехи през 2026 г. И все пак, за Кремъл може да има причини за по-голям оптимизъм относно бъдещето.

Обратът в Унгария

Една от най-тежките загуби за Путин е отстраняването от власт на дългогодишния унгарски лидер Виктор Орбан по време на парламентарните избори през април тази година. Изданието Politico определяше Орбан като „най-добрия приятел“ на Путин в Европейския съюз. След като сключи множество сделки с Русия – като например споразумението от 2014 г. за огромен заем, предназначен за разширяването на унгарската атомна електроцентрала – Орбан стана по-отстъпчив спрямо Русия в критичните моменти. Преди да бъде отстранен от власт, Орбан блокира пакет от заеми на ЕС на стойност 90 милиарда евро – средства, които според Украйна бяха жизненоважни за продължаването на съпротивата ѝ. Орбан също така зае твърда позиция, противопоставяйки се на призивите на украинските лидери към останалите държави да се откажат от руските енергийни източници. Но след оттеглянето на Орбан и идването на власт на министър-председателя Петер Мадяр, Унгария дава ясни знаци, че "романсът" ѝ с Русия е приключил. Управляващата партия на Мадяр – „Тиса“ (Tisza) – заяви категорично, че Унгария няма да възпрепятства усилията на ЕС за подкрепа на Украйна. Разграничавайки се от Орбан, Мадяр заяви директно:

"Украйна е жертвата, а Русия – бруталният агресор".

Путин претърпя сериозно поражение и на неотдавнашните избори в Сърбия. Предсрочните избори, проведени през октомври 2026 г., бяха предизвикани от продължителни студентски протести, които разтърсваха Сърбия от ноември 2024 г. насам – след като бетонна козирка пред жп гара близо до Нови Сад се срути, отнемайки живота на 16 души. На 15 март 2025 г. в Белград – град с население малко под 2 милиона души – се проведе един от най-масовите протести в историята на Сърбия, събрал над 325 000 участници. Въпреки че сръбският президент Александър Вучич (който бе на власт от 2017 г.) предложи да изтегли парламентарните избори с една година по-рано, за да успокои протестиращите, това не доведе до значително намаляване на напрежението. Резултатите от 2026 г. показаха, че Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия са убедително победени от „Студентската листа“ с 53% срещу 40% от гласовете, при рекордна избирателна активност от 70%.

При управлението на Вучич сръбските официални лица поддържаха тесни връзки с Русия – включително след руското нахлуване в Украйна, но сега възникват въпроси дали това ще продължи. Като страна кандидатка за членство в ЕС, Сърбия отказа да се присъедини към европейските санкции срещу Русия, избирайки да запази тесните си икономически, политически и военни връзки с Москва. Дори и при ново ръководство, Русия може да продължи да оказва влияние върху Сърбия, предвид дълбоко вкоренените културни и религиозни връзки, както и упражняването на "мека сила" от страна на Русия чрез RT Balkan – подразделение на Russia Today. Руски субекти влияят – пряко или косвено – върху 10% от сръбската икономика, и по-конкретно върху енергийния сектор на страната. Руските компании "Газпром" и "Газпром нефт" притежават повече от половината акции в "Петролна индустрия на Сърбия" (NIS). Движението "Студентски списък" (Student List) си поставя за цел да прочисти държавните институции и големите корпорации от приближените на Вучич, както и да води по-мащабна борба с корупцията – цели, които не могат да бъдат постигнати без отдалечаване на Сърбия от Москва.

Изборите в Словакия може да доведат до промяна

Словакия е още една потенциална загуба за Путин. Избори там предстоят едва през септември 2027 г. (макар че е възможно да бъдат свикани предсрочни избори още през януари), но проучванията показват, че опозиционната партия „Прогресивна Словакия“ има лека преднина пред управляващата партия „Посока – социална демокрация“ (SMER). SMER, оглавявана от министър-председателя Роберт Фицо, е проруска популистка формация, която се обявява против оказването на помощ за Украйна. За разлика от нея, платформата на „Прогресивна Словакия“ предвижда активна подкрепа за Украйна, включително увеличаване на хуманитарната, финансовата и военната помощ за Киев.

Дали Западът е най-голямата надежда на Путин?

Докато Източна Европа може би се отдалечава от Русия, в момента най-големите надежди на Путин изглежда са свързани със Западна Европа. Протестите във Франция дадоха повод на Путин да изрази мнението си, че събитията там доказват необходимостта държавата да упражнява контрол върху социалните мрежи. Прогнозите за изборите през 2027 г. сочат, че крайнодясната проруска партия "Национален сбор" (National Rally) би могла да спечели. Крайнодесните сили бележат значителен възход и в Германия, където също се проявяват симпатии към Русия. И двете крайнодесни формации имат за цел да спрат финансовата помощ за Украйна и да ограничат военната подкрепа.

В Обединеното кралство крайнодясната партия "Реформа" (Reform) за кратко оглави социологическите проучвания през февруари 2025 г. Оттогава обаче подкрепата за нея спадна и сега тя изостава както от Лейбъристката, така и от Консервативната партия, като се ползва с одобрението на 20% от избирателите. Тъй като изборите във Великобритания са насрочени най-късно за 2029 г., съществуваха опасения относно това какви биха били последиците за Украйна при евентуална победа на "Реформа". Макар лидерите на Партията на реформите да използват по-остра реторика спрямо Русия, те същевременно отхвърлят предоставянето на допълнителна помощ за Украйна. Като цяло, Партията на реформите проявява съвсем слаб интерес към външната политика.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп несъмнено демонстрира по-голям интерес към външните работи през втория си мандат, като симпатиите му са ясно насочени към Русия, а не към Украйна. Тръмп обвини украинския президент Володимир Зеленски за по-високите цени на горивата (заявявайки, че Украйна се нуждае от нов президент), смекчи санкциите срещу Русия, за да позволи закупуването на руски дизел, и покани Путин на срещата на Г-20 в Маями през декември тази година. По време на едно от пленарните заседания на Г-20, проведени тази седмица в Атланта, поканата към руския външен министър Сергей Лавров предизвика критики от страна на някои лидери в рамките на групата. Вместо да послужи като момент на единство за Г-20, поканата към Русия доведе до остри сблъсъци – ситуация, която е напълно по вкуса на Москва.

В крайна сметка, докато Путин губи някои от най-близките си съюзници в Източна Европа, Русия открива нови възможности на Запад, където крайнодесни партии и лидери, симпатизиращи на Москва, печелят политическо влияние или вече са на власт. Точно когато Путин се оказва все по-изолиран по източния фланг на Европа, той може би намира нови начини да влияе върху политическия пейзаж на Запад.