Руски печат: НАТО провокира Русия с военни учения

Московският всекидневник "Независимая газета" се спира на започналите в Балтийския регион най-големи натовски военни учения от края на Студената война и стига до извода, че "Западът е решен да постигне реално възпиране на Русия". Посочва се, че в ученията за първи път участва Франция.

Вестникът напомня, че в началото на юли във Варшава ще се състои среща на върха на алианса, а малко преди това ще започнат и най-мащабните от много години военни учения на полските въоръжени сили. В тях наред с поляците ще участват и американски военни.

Според руски военни експерти, цитирани от вестника, такава поредица от учения представлява демонстрация на сила, която изглежда като военна провокация. Цитира се датският военен историк - генералът от резерва Микаел Клемесен, който смята, че организирането на толкова мащабни военни учения в Балтийския регион крие непредсказуеми рискове, които могат да доведат до война или да изправят света на ръба на военен сблъсък.

"Независимая газета" вижда тревожен факт и в това, че НАТО и Русия засилват с крупни ефективи военното си присъствие в Балтийско море въпреки ограниченото пространство в него и над него.

"Ведомости", анализира последствията за руския газов гигант "Газпром" от възможността Европейската комисия да получи достъп до договорите за доставки на газ и до междуправителствените енергийни споразумения още преди тяхното подписване. Решение по този въпрос може да вземе Европарламентът още тази есен, посочва всекидневникът.

Юридическият експерт Дмитрий Магоня обяснява, че ЕС иска да координира тези проблеми на наднационално равнище, за да изключи тайни споразумения.

А бизнес експертът Сергей Вахрамеев, цитиран от вестника, смята, че Еврокомисията продължава войната с "Газпром". Ако новите правила бъдат приети, според него, националните правителства на страните членки на ЕС окончателно ще загубят суверенитета си в газовата сфера. Това обаче едва ли ще повлияе кардинално на "Газпром", докато той все още разчита на сключени дългосрочни договори. Освен това руският енергиен гигант вече е разкрил всичко, което е могъл, в рамките на антимонополното разследване, и няма да му се налага да се нагажда към ситуацията.

Руският интернет портал "Експерт" анализира влиянието на западните финансови и икономически санкции срещу Русия две години след въвеждането им и констатира, че ефектът им е обратен на това, което са очаквали техните инициатори.

"Нашата икономика прояви чудеса от адаптация и отвърна на санкциите с активно заместване на вноса във финансовия сектор, в агропромишления и в отбранителния комплекси. Санкциите извадиха наяве редица уязвими зони във високотехнологичните отрасли, изискващи активна промишлена политика за преодоляване на нашето изоставане", отбелязват авторите.

Те посочват, че в началния период е имало известни сътресения главно във финансовия сектор, които обаче бързо са били преодолени. Още в началото на 2015 г. е станало ясно, че финансовите санкции нищо особено не ограничават. Още към есента на 2014 г., след първоначалните сътресения, доверието в руския банков сектор постепенно се е повишило, утвърдила се е автоматична система за контрол над паричните потоци и кризата в разплащанията е била преодоляна.

Авторите отбелязват също така, че когато се въвеждат финансови санкции против страна, която е нетен износител на капитал, тя винаги си намира пари. Същото се е случило и с Русия буквално няколко месеца след въвеждането на санкциите. Един от парадоксалните резултати от тези санкции е станала девалутизацията на руската икономика. Но не в смисъл, че има остър дефицит на валута и хората са принудени да използват рубли, а точно обратно: никой не желае да се свързва с валута като кредитополучател и банките не знаят какво да правят с наличната си валута. Въпреки значителната девалвация на националната валута и запазващите се политически рискове делът на валутата в балансите на банките не нараства.

Вестник "РБК дейли" се спира на последното социологическо изследване на авторитетната агенция "Левада център". То констатира рязко спадане на рейтинга на управляващата партия "Единна Русия", който е достигнал в началото на юни годишен минимум от 35 процента. А само преди два месеца за тази партия са били готови да гласуват 42% от избирателите.

При това расте рейтингът на основните опозиционни партии, най-вече на комунистическата, която бележи ръст от 15 на 21 процента. От 10 на 14 на сто за два месеца е нараснала и подкрепата за Либералнодемократическата партия на ултранационалиста Владимир Жириновски, отбелязва вестникът.
 

/БТА/