В Русия: Хъс има, пари няма

През голяма част от годините на путиновото управление Русия се мъчеше да опровергае увереността на колективния Запад, че тя е регионална държава и, като цяло, залязваща. Опровержението като че ли бе прието. Но тази история не може да няма продължение.

Причината е в това какъв път бе избран от Русия. Състоятелността му можеше да се докаже, например, залагайки основите на устойчив ръст и дългосрочно развитие. Но отчасти заради скока на цените на нефта, а отчасти и заради естествена склонност бе решено да се действа чрез превъоръжаване и частично привеждане на икономиката на мобилизационна основа, пише Максим Трудолюбов, "Ведомости".

Отговаряйки на Запада, реагирайки на заплахите от разполагане на противоракети в Европа и на "цветните революции", възприети като квазивоенни действия срещу Москва, Русия влезе в стария коловоз на селективната модернизация: разминаване между съвременните (свързани с модернизацията) задачи пред правителството, и безнадеждно остарялата икономика, на основата на която е необходимо мигновено, ако може още вчера, да бъде създадена съвременна армия.

Русия, както и в минали времена, постигна по този избирателен път някои успехи - избирателни, разбира се. Държавните поръчки в сферата на отбраната, рязко увеличени през 2011 г., дадоха значителни резултати и военният министър Сергей Шойгу още миналата година докладва, че равнището на снабденост на армията със съвременни въоръжения е достигнало 30 процента.

След ученията "Восток-2014", в които участваха около 100 000 военнослужещи и бяха прехвърлени хиляди тонове товари на хиляди километри, тогавашния главнокомандващ силите на НАТО в Европа Филип Брийдлав (същият, който въведе в обращение термина "хибридна война"), писа: "Тази степен на адаптивност и скорост е нещо ново, към което ще трябва и ние да се адаптираме". Цялата статия на Брийдлав от "Уолстрийт джърнъл", откъдето е взет този цитат, би трябвало да бъде много ласкателна за руските военни.

Операцията в Сирия показа на целия свят, че Русия е способна в продължение на дълго време да поддържа кампания с високо ниво на напрежение, протичаща на голямо разстояние от източниците за снабдяване. Западните аналитици обявиха, че главните свойства на новопридобитата руска военна мощ са маневреност и непредсказуемост, които отлично компенсират ограниченията във възможностите.

Действията на Русия започнаха да се тълкуват като стремеж повишаването на мобилизационната готовност и подчиняването на икономиката на мобилизационните задачи да се превърне в главна политическа стратегия на Русия (виж доклада на Chatham House "Russian State Mobilization").

Това вероятно е желан ефект и сега е признат, но той има и обратна страна: ако Русия се е мобилизирала и е станала напълно непредсказуема, то от нея ще трябва да се защитават. Други, различни от първоначално планираните, но все пак противоракетни, системи се строят в Румъния и Полша. Недалече от Калининградска област се провеждат показни учения. Водят се сериозни разговори за приемане в НАТО на страни, които не влязоха в него даже по времето на СССР - Финландия и Швеция.

Разбира се, руското ръководство не може да не обръща внимание на това, и ето защо нова спирала на противостоянието е неизбежна.

Така, както Русия приписва на колективно въображаемия Запад волята да се приближава бавно към Русия, така сега и западните страни приписват на Русия пълната свобода да действа агресивно. Иронията е там, че веднага щом Западът повярва в сериозността и войнствеността на Русия, на нея започнаха да й свършват парите.

Разходите за отбрана през тази година ще съставят 3,8 на сто от брутния вътрешен продукт, което е на равнището от м.г., но в номинална стойност ръстът през 2015 г. е по-нисък от инфлацията (2,4 процента, въпреки че останалите разходи са нараснали с 5 процента). Изпълнението на бюджета в частта на отбранителните разходи през януари-април е с 30% по-малко, отколкото през м.г.

Русия може да увеличава военните разходи само за сметка на други жизнено важни бюджетни сфери, а именно сега европейските страни, които дълго време се колебаеха, започват да повишават военните си разходи - за първи път от 10 години. Даже Германия обяви увеличение - за първи път от 1990 г. - на числеността на бундесвера (своята армия), като го обясни с търканията с Русия по повод на украинските събития. Ето какъв диалог водят Русия и светът.

Руското ръководство играе тази игра с голям хъс, а на перспективата за нормално развитие, включващо всички онези мъчителни процеси на борба с корупцията, гледа с откровено презрение. Постепенното мирно развитие е път, по който, според мълчаливото признание на Кремъл, Русия е неконкурентоспособна. По всички показатели на мирното развитие, особено по качество на държавното управление, Русия силно изостава от сравнимите с нея страни.

Е, добре, отговаря руското ръководство: ние ще ви нарисуваме такъв свят, в който нашите "Искандери" (модернизирани руски оперативно-тактически ракети - бел.ред.) ще се надсмеят над вашата конкурентоспособност. Част от обществото ни също е убедена, че целият този "западен" свят е чужд на Русия, че в условията на конфликт Русия най-после ще се чувства като риба във вода.

Това е обяснимо. Когато сегашното устройство на света всеки ден бива обявявано за враждебно, когато светът се представя като завладян от страни с неприемливи ценности и агресивни намерения, в обществото неумолимо зрее инстинкт за неприемане на този свят и за лошо самочувствие в мирни условия.

При това обаче няма и пари. Така че има известен шанс още веднъж да се замислим за бъдещето. Нека всеки да определи сам за себе си между какво и какво е този избор.

Може би е просто между войната и мира. Може и да е по-сложно - между това да се продължава избирателната модернизация, т.е. все повече да се подчиняват икономиката и обществото на нуждите на сигурността, армията и военната промишленост, или това да се върнем към задачата за създаване на дългосрочни източници на растеж. Тази дилема, естествено, е до голяма степен идеализирана. Селективната модернизация е магистрален път към премълчаване.

Обществото в Русия практически не разполага с нормални канали за изразяване на своето мнение - избори, независими обществени организации, свободни медии. Но аз, кой знае защо, вярвам, че ако голямо количество хора изведнъж не харесат перспективата да предадат всичко, което имат, в ръцете на хазартните играчи на война, то хората ще намерят начин това да се разбере.
 

/БТА/