От любов към парите: Гняв при бонус от $3,6 млн.

В последната си година на Уолстрийт моят бонус беше едва $3,6 млн. - и бях ядосан, защото не беше достатъчно. Бях на 30 години, нямах деца, които да отглеждам, дългове не изплащах, нито дори имах някаква филантропична цел наум. Исках още пари по абсолютно същата причина, заради която алкохоликът се нуждае от още едно питие: Бях пристрастен. Така започва разказът си за "Ню Йорк Таймс" Сам Полк.

Осем години по-рано бях стъпил за първи път в клона на Credit Suisse в Бостън като стажант. Вече знаех, че искам да съм богат, но когато започнах имах различна идея за това какво значи богатството. Бях дошъл на Уол Стрийт след като прочетох в книгата "Покерът на лъжците" как Майкъл Люис е спечелил $225 000 долара бонус след само две години в търговския отдел. Това ми изглеждаше като цяло състояние. Всеки януари и февруари си мисля за това, защото тогава бонусите се получават и разпределят. Тогава се правят истинските състояния.

Научих за важността на богатството от своя баща. Той беше продавач с огромни мечти, които обаче никога не се материализираха.

"Представи си какъв би бил живота, когато направя милиони долари", казваше той. Мечтаеше да продаде сценарий за пиеса, а в реалността продаваше кухненски шкафове и при това не го правеше добре", споделя Пол. Живеели само със заплатата на майка му, която била медицинска сестра.

"Татко вярваше, че парите ще решат всичките му проблеми. На 22 така мислех и аз. И когато стъпих на онзи етаж с търговския отдел и видях плоските екрани, компютърните монитори и телефони с достатъчно копчета, че да прилича на кабината на пилот, знаех – това искам да правя до края на живота си. Изглеждаше сякаш търговците играеха видеоигра във вътрешността на космически кораб. И ако спечелех тази игра щях да стана онова, което най-много исках да бъда – богат", разкрива Полк.

За Полк достигането до Уол Стрийт било истинско чудо. Бил амбициозен, но пристрастен към твърде много неща – алкохол, трева, кокаин, екстази, редовно взимал и стимуланти. Изхвърлили го от Колумбийския университет заради кражба. За да го вземат на стаж в Credi Suisse разкарал набързо неудобните неща от резюмето си.

След това намерил работа в "Банк ъф Америка", звънял на директора на отдела си всеки ден в продължение на три седмици. Вече цяла година не бил пипвал алкохол и мозъкът му работел на пълни обороти. В края на първата година получил 40 000 долара бонус.

"За първи път в живота си не трябваше да проверявам баланса на сметката си преди да изтегля пари. Но седмица след това шефът ми беше нает от друга фирма за $900 000. След завистта и шока се ентусиазирах – толкова много пари бяха наразположение", разказва Пол.

На 25 той можел да си позволи който и да било ресторант в Манхатън – просто вдигайки телефона. Първи ред на баскетболни мачове. Всичко това било възможно заради брокерите, с които имал връзка. Парите и властта го ентусиазирали. Бил толкова успешен, че било задължение на някой друг да го прави щастлив.

Само че бързо се разочаровал. Едва за няколко години стигнал от истинската радост от бонус за $40 000 до разочарование от платените му "едва" $1,5 млн., когато работел за втора година за хедж фонда.

Няколко години по-късно Полк напуск Уол Стрийт в разгара на финансовата криза. Осъзнал абсурдността, когато бил заобиколен от ужасени милионери и милиардери. Те не били притеснени, че ще фалират. Ужасът за тях бил, че може би утре ще имат по-малко пари, отколкото имат днес.

"Катализаторът за това да напусна беше гласът в мен, който ме призова към по-смислен живот, който най-накрая бе станал по-силен от онзи, който се страхуваше от напускане и искаше още пари – на всяка цена", казва той.

Полк напуска забързаният свят на парите и става изпълнителен директор на Groceryships – организация с нестопанска цел, която цели да подобри здравето и благосъстоянието на общности с ниски доходи. Той е начело и на Everytable – компания, която продава готови ястия на достъпни цени.