Жената, която живя 11 години с чуждо лице, почина

Във Франция почина първата жена, претърпяла операция за присаждане на лице, предаде Франс прес, като се позова на съобщение на Университетската болница във френския град Амиен, в която й беше присадено лицето и която следеше нейното здравословно състояние след операцията.

В съобщени на болницата се казва, че Изабел Диноар е починала на 49 години в резултат на продължително заболяване. Смъртта й е настъпила на 22 април тази година, но съобщението е направено чак сега, след като по-рано днес френският в. "Фигаро" публикува информация за кончината на Диноар, предаде Франс прес.

В съобщението на болницата се уточнява, че семейството на Диноар не е искало през април да се разгласява, че тя е починала, допълва ТАСС.

На 27 ноември през 2005 г. Изабел Диноар претърпя операция в университетската болница на Амиен по присаждане на долна част на лицето. До интервенцията се стигна, след като през май на същата година Изабел, която по онова време беше на 38 години, беше ухапана жестоко от кучето си - лабрадорката Таня, която до този момент изобщо не я е хапала, припомня "Фигаро".

В операцията, която беше световна премиера, участваха няколко десетки хирурзи и медицински сестри.

Ръководителите на двата екипа, оперирали Изабел, бяха професор Бернард Девошел, началник на отделението за лицево-челюстна хирургия в клиниката в Амиен, и професор Жан-Мишел Дюбернард, началник на отделението по урология и трансплантации в болницата "Едуар Ерио" в град Лион.

За първи път Изабел се появи пред медиите на 6 февруари 2006 г., за да покаже новото си лице. Тогава тя разказа какво се е случило в нощта, когато е била обезобразена от кучето си. Изабел сподели, че е заспала, след като приела много сънотворни. Когато се събудила, тя решила да запали цигара. Не успяла да задържи цигарата в устата си и се зачудила защо. Забелязала кръв в леглото си и кучето й до нея. Отишла в банята, за да се погледне в огледалото и видяла ужасяваща гледка. Долната част на лицето й била превърната в пихтия в резултат на ухапването на кучето. Изабел споделя, че не могла да повярва на очите си, защото не усещала никаква болка, вероятно заради приетите сънотворни.

След този разказ в медиите се появиха спекулации, че в нощта на инцидента Изабел може би е искала да се самоубие. Това породи полемика и в медицинските среди, защото крехкото в психологически план състояние на пациент е противоиндикация при операции за присаждане на органи и тъкани.

След като постъпила в болницата в Амиен, обезобразената Изабел била захранвана със сонда. Тя нямала кожа и устни, не можела да диша през носа. По време на петте месеца до операцията тя се движела из коридорите на болницата с маска, за да не плаши хората.

След трансплантацията Изабел започнала да се храни след няколко дни. Тя се научила отново да движи устните си, да говори, да усеща новото си лице. През годините обаче здравето на Изабел се влошило. На два пъти организмът й отхвърлил присадената част от лицето. При втория път тя загубила способността да движи устните си.

Лекарствата, които приемала срещу отхвърляне на присаденото лице, благоприятствали пък за развиването на две онкологични заболявания у Изабел, пише в. "Фигаро".

От 2005 г. са извършени над 30 трансплантации на лице в света.