Избързаха ли с Нобеловата награда за колумбийския президент?

Норвежкият Нобелов комитет определено обича да раздава наградите си за мир по-рано от очакваното, пише сп. "Икономист". Така, например, Барак Обама получи отличието по-малко от година след началото на президентството си. Сега една от най-престижните награди в света отиде при колумбийския президент Хуан Мануел Сантос само дни, след като постигнатото от него мирно споразумение с бунтовниците от ФАРК беше отхвърлено на национален референдум.

Председателят на Нобеловия комитет изрази позиция, че има реална опасност 52-годишната война да бъде възобновена след вота на колумбийците от 2-ри октомври. Според Каси Кулман наградата дава надежда за промяна. "Надяваме се, че с това признание за усилията за мир в страната ще дадем тласък на мирния процес и всички страни в преговорите ще намерят изход от ситуацията", посочи тя.

Сега предстои да видим реакцията в Колумбия. Факт е, че разликата между "за" и "против" споразумението с ФАРК беше доста малка (50.2% срещу 49.8%), а активността сред участниците в референдума – ниска. Затова се счита, че редица фактори могат да окажат влияние и да наклонят везните в другата посока.

Президентът Сантос и ФАРК вече поеха ангажимент да продължат с преговорите, въпреки резултатите от референдума. При приемането на Нобеловата награда държавният глава призова колумбийците да обединят усилията си, да вложат умовете и сърцата си за спечелването на "най-важната награда – мир в Колумбия".

Дори и след референдума правителството и бунтовниците продължават с ключови стъпки по пътя към траен мир. Сантос удължи обявеното от него през август спиране на огъня до края на октомври.

От друга страна представители на двете страни се договориха в Хавана да поискат от ООН да продължи с ролята на арбитър и да следи спазването на примирието. Договорени предварително мерки като премахването на мини, връщането на отвлечени хора и стартирането на проекти за унищожаване на кокаинови плантации ще бъдат приведени в действие.

Основният проблем обаче е на местната политическа сцена и разделението сред обществото. Алваро Урибе, който заемеше президентския пост преди Сантос, оглави кампанията срещу мирната спогодба, заявявайки, че договорът има две огромни пробойни.

По силата на настоящото споразумение всички лидери на ФАРК, които се признаят за виновни в извършването на военни престъпления пред специален трибунал, ще получат присъди до 8 години "ограничена свобода". Но няма да лежат в затвора. За Урибе и поддръжниците му това е смешно наказание за хора, които тероризират страната в продължение на десетилетия.

Другата точка, която е неприемлива за противниците на договора, е за гарантираните 10 места в следващите 2 парламента за представители на ФАРК. Целта на мярката е групата да направи преход от въоръжена екстремистка организация към политическо движение. Но така хора, признати за виновни във военнопрестъпления могат да се окажат депутати.

След референдума Сантос и Урибе, които не крият личната си антипатия един към друг, се срещнаха за първи път от 6 години насам и се разбраха да преговарят за промени по мирното споразумение, които да удовлетворят всички страни.

В този изключително деликатен момент дойде Нобеловата награда за мир. И това може да се окаже пречка.

Свръхамбициозният Урибе, който чака решение на Конституционния съд, за да се кандидатира за президент отново, едва ли е очарован от огромното международно признание, което получи политическият му опонент. Урибе поздрави Сантос за отличието в Тwitter, но не пропусна да изиска промени в договорката с ФАРК, която “нанасяла щети върху демокрацията”.

Нобеловата награда за мир едва ли ще доведе до особено добра реакция сред колумбийските граждани. По-малко от една трета от тях считат, че Сантос се справя добре с президентската длъжност. И на този фон – Нобелова награда!

Една от причините за недоволството към държавния глава е сериозната икономическа криза в страната. Това, което обаче прави Сантос особено непопулярен, е неговото подчертано аристократично поведение и видното му желание да изгради космополитен образ – той изглежда в свои води, когато е на лъскави приеми и срещи с чужденци, а не, когато е сред обикновените хора в собствената си държава.

Противниците на сделката с ФАРК са категорични, че настоящият колумбийски президент следва чуждестранни интереси по отношение на споразумението за сметка на националните. Нобеловата награда със сигурност няма да промени тази позиция, дори напротив.

Разбира се, международното признание може да се приеме като символ на обединението и наистина да даде така нужния тласък на мирния процес. За целта обаче Хуан Мануел Сантос трябва да насочи усилията си у дома и да остави международните изяви за след постигането на траен мир в родината си.