Вашингтон да стане щат: Мисията (не)възможна!

Избирателите в окръг Колумбия (в който е федералната столица на САЩ Вашингтон) ще гласуват на 8 ноември освен за президент на САЩ, и на първия в историята референдум за отделяне на окръга като 51-и американски щат.

Припомняйки искането от колониалната епоха "не на данъчното облагане без представители", поддръжниците казват, че ако се отделят като щат, ще бъде сложен край на статуса на гражданите на Вашингтон като хора втора ръка, които не са представени в Конгреса.

Противниците обаче отхвърлят референдума като изгубена кауза, обречена на провал заради политически препятствия и нуждата от внасяне на поправки в американската конституция - процедура, през която е преминавано само 17 пъти от 1789 г.

Окръг Колумбия бе създаден, за да служи като столица на федералната държава, но не е щат. Неговите 672 000 жители нямат представител с право на глас в Сената или Камарата на представителите, въпреки че плащат федерални данъци, но имат делегат в долната камара.

Гласуване с "да" ще помогне за оказване на натиск върху новия Конгрес и президент - независимо дали демократката Хилари Клинтън или републиканеца Доналд Тръмп, да отделят окръг Колумбия като нов щат, въпреки че дори поддръжниците на идеята признават, че е малко вероятно това да се случи скоро.

Вот "да" ще бъде просто израз на подкрепата на обществото за отделяне като щат - необвързващ ход без никаква правна стойност.
"Единственият начин да се ползваме със същите права и задължения като останалите граждани на САЩ е да станем щат", каза председателят на съвета на окръг Колумбия Фил Мендълсън.

На населението на столицата, мнозинството от което поддържа Демократическата партия, му омръзна от републикански законодатели, които приветстват правата за самоуправление на щатите и градовете, а след това се намесват в местни проблеми като абортите и легализирането на марихуаната, посочи Мендълсън.

Референдумът цели да преобърне клаузата в Конституцията, която дава на Конгреса законодателен контрол над окръг Колумбия.
Избирателите ще гласуват с "да" или "не" на четири въпроса в референдума: признаване за щат, границите му, одобрение на конституция и гаранции за представителна форма на управление.

Новият щат би включвал сегашната територия от 176 кв. км на окръга, без федералната собственост около Белия дом, Капитолия и Националната алея с нейните паметници. Съветът на окръга одобри единодушно референдума, а социологическо проучване на "Вашингтон пост" от ноември 2015 г. разкри, че 67 процента от населението одобрява идеята за отделяне като щат. Националната платформа на Демократическата партия също подкрепя идеята.

Кметицата Мюриел Баузър и други привърженици на отделянето като щат са заимствали формата на гласуването от успешния вот през 1790-те в Тенеси, тогава федерална територия, станал щат чрез референдум и петиция до Конгреса.

Поддръжници и скептици казват, че дори и референдумът да мине, той ще стигне до задънена улица в Конгреса, където републиканците ще се противопоставят на отделянето на Колумбия като щат, защото това ще доведе до повече сенатори и представител на демократите в Конгреса.

Въпреки политическите пречки, Роджър Пилън, специалист по конституцията в либертарианския Институт Катон, определи усилията на отделяне като щат като "изгубена кауза" заради конституционните пречки.

За да стане окръгът щат, Конгресът би трябвало да предложи поправка в конституцията, която след това да бъде одобрена от две трети от членовете на Сената и Камарата на представителите.

Дори ако поправката спечели одобрение в двете камари на Конгреса, ще се сблъска с още едно голямо препятствие - одобрение от законодателните органи на поне три четвърти от 50-те щата.

Жителите на Вашингтон са се опитвали да се отделят като щат и преди, но никога чрез референдум с "да" или "не". Конгресът не обърна внимание на петицията за отделяне в щат, ратифицирана през 1980-те.

Камарата на представителите отхвърли проектозакон за отделяне като щат през 1993 г. и така той не бе изпратен за гласуване в Сената. Поправка на конституцията за права за гласуване в Конгреса не бе приета през 1980-те.

(БТА)