Европа разработва собствен военен ИИ, ще намали ли зависимостта от US технологиите?

На няколко дузини мили зад вражеските линии във въображаемата държава "Ботния" анализатор от военното разузнаване забелязва странна сива ивица на сателитна снимка. Тя не е била там, когато е гледал за последен път. Като увеличава изображението, той я разпознава като 90-метровата пускова релса за реактивен ударни дрон "Геран-5". При нормални обстоятелства би му отнело часове, ако не и дни, да прегледа разузнавателните снимки на целия регион и да установи пълния мащаб на подобни атакуващи съоръжения, които може да са се появили, без неговата страна да забележи, пише The Times. В този случай обаче рояк от агенти с изкуствен интелект сканира материала за секунди и идентифицира десетки пускови релси и повече от сто съоръжения за съхранение на дронове в тила на врага. Малко по-късно те се съпоставят с радарите и системите за противовъздушна отбрана, които ги защитават, проследяват се от сателити и дронове за електромагнитно наблюдение, както и с ракетите, които биха могли да ги унищожат. В рамките на няколко минути командирът на аналитика разполага с набор от варианти за серия от удари. В сряда Helsing – бързо развиваща се германско-британска компания в сферата на отбранителните технологии, известна досега най-вече със своите дронове камикадзе – представи система, разработена именно за такъв тип сценарии. Системата, наречена Clarity, представлява софтуерен пакет, базиран на изкуствен интелект (ИИ), и е създадена, за да реши това, което един европейски генерал определя като „централния проблем“ в съвременната война.

Бойното поле се наблюдава

Бойното поле и прилежащите му територии се наблюдават от стотици хиляди електронни сензори – на земята, във въздуха и в космоса. Всеки ден те генерират обем данни, съизмерим с целия текст на всички книги, публикувани някога от човечеството – става въпрос за десетки терабайти. Това огромно количество информация трябва да бъде филтрирано, синтезирано и осмислено. След това – в условията на война – идентифицираните цели трябва да бъдат съпоставени с подходящи оръжия за тяхното неутрализиране. Всичко това трябва да се случва със скорост, която е непосилна за човека – той не само не може да я следи, но камо ли да я управлява.

"Вероятно виждаме повече от всякога, но невинаги разбираме какво точно виждаме. И това, разбира се, е ключовият въпрос, който трябва да бъде решен", заяви сър Ник Картър, бивш началник на британските въоръжени сили, който понастоящем е член на консултативния съвет на Helsing.

"Светият граал" за западните военни технологии е използването на изкуствен интелект за опростяване на тази сложност чрез създаването на "единна информационна среда" – цялостна система, към която командирът може да се обърне, за да реши какво да атакува и къде. Досега доминиращият играч в този сектор е Palantir – голяма американска компания за анализ на данни, която обслужва щаба на НАТО (SHAPE) в Монс, Белгия, както и редица европейски въоръжени сили, граждански служби за сигурност, правителствени министерства и частни компании. В днешната обстановка на засилено трансатлантическо недоверие обаче много европейски държави експериментират с алтернативи, разработени на местна почва. Една от причините за това е, че те бяха обезпокоени от прекъсванията в потока на разузнавателна информация и комуникации от САЩ към Украйна през последните две години. Наред с постоянните, макар и слабо обосновани спекулации, че САЩ запазват възможност за дистанционно деактивиране (kill switch) на своите военни технологии, съществуват и опасения, че в краен случай те биха могли да блокират софтуерни актуализации чрез механизми за експортен контрол или да изискат достъп до чувствителни военни разузнавателни данни на чуждестранни клиенти, използвайки различни правни инструменти.

Франц-Щефан Гади, изтъкнат австрийски военен анализатор, отбелязва, че европейските въоръжени сили остават силно зависими от САЩ по отношение на тези системи, което представлява "критичен пропуск" във възможностите им за възпиране на Русия.

Нед Бейкър, управляващ директор на компанията за Обединеното кралство, коментира:

"Въпросът за суверенитета не трябва да се свежда единствено до дискусия от типа: "Има ли механизъм за дистанционно изключване, или не?". Когато разработвате отбранителни технологии, в даден момент те неизбежно попадат под режима на експортен контрол на съответната държава, което означава, че вие ​​ставате зависими от нейните политически решения и курс."

Германските въоръжени сили проявиха интерес към системата, а няколко други държави изпратиха свои представители, които да наблюдават събитието по представянето ѝ в Берлин. От Helsing подчертават, че решенията ще могат да се вземат единствено от оператор – човек, а AI агентите на платформата Clarity трябва да бъдат в състояние да покажат логиката на своята работа, включително всички източници на разузнавателна информация, използвани при изготвянето на анализите. Надеждата е, че това може да помогне за предотвратяване на трагични инциденти, при които хора, разчитащи на погрешни данни, нареждат удари по граждански обекти – като например печално известния случай от февруари, когато въоръжените сили на САЩ поразиха иранско училище за момичета с крилата ракета "Томахоук".

Робърт Финк, главен технологичен директор в компанията Helsing и един от създателите на платформата за разузнавателен анализ на Palantir, заяви, че основен принцип е изкуственият интелект да бъде в състояние ясно да покаже как е стигнал до всяко свое заключение въз основа на първичните данни.