2016-а – лоша, но следващата може да е още по-лоша

Убийството на руския посланик в Турция в понеделник вечерта може да е предизвикало импулсивни сравнения с убийството през 1914 г. на ерцхерцог Франц Фердинанд - наследника на австро-унгарския престол, но то със сигурност няма да разпали конфликт по подобие на Първата световна война. Камионът убиец, който погуби 12 души в Берлин няколко часа по-късно, обаче може да накара Европа да преживее пореден политически шок, пише Ройтерс.

Годината, която си отива, изглежда, ще продължи да ни предлага неочаквани, често дори брутални изненади, до самия си край. Ако 1989-а - годината на падането на Берлинската стена - беше момент, в който глобализацията, либералната демокрация и западното схващане за модерност сякаш триумфираха, 2016-а може да се разглежда като годината, в която светът дерайлира.

Това може да звучи като драматично преувеличение. Изборните сюрпризи с вота за Brexit и триумфа на Доналд Тръмп обаче натрапчиво ни напомнят до каква степен консенсусът е нарушен. Идната година може да ни върне крачка назад към умереност, но може и да видим как нещата още повече се изплъзват от контрол.

Нападението срещу коледния базар в германската столица прави завръщането на крайната десница на власт в Германия по-мислимо, макар и все още да не изглежда вероятно това да се случи на националните избори догодина. Убийствата в Берлин може също да засилят шансовете на лидерката на крайнодесния Национален фронт в президентските избори във Франция през 2017 г.

Възможно е, разбира се, умерените сили да отбележат и известно укрепване на позициите си догодина. Както видяхме на президентските избори в Австрия, дори и тази година екстремистите не винаги печелеха.

Това, което 2016 г. преди всичко ни показа, е, че нищо вече не е наистина немислимо. Или поне, че редица опции, смятани досега за немислими, са много по-вероятни, отколкото някой някога си е мислил.

Ясно е също, че все още предстои да видим истинските последствия от много от това, което се случи през 2016 година. Новоизбраният президент Тръмп все още не е влязъл в Белия дом, но той, и особено писанията му в Тwitter, вече имат драматичен ефект. Трудно е да се предскаже какво точно може да означава това, но индикацията досега е, че ще има едно много различно президентство.

Може, разбира се, да видим временно подобряване на отношенията с Русия. Коментарите на Тръмп недвусмислено свързаха (двете терористични) атаки от Берлин и Анкара в понеделник и дават основание да се предположи, че той възнамерява да продължи и с дела обещанията си за по-тясно сътрудничество с Русия, особено в борбата срещу ислямския екстремизъм. Това може да включва и някаква голяма сделка относно Сирия, особено след като падането на Алепо направи някаква победа на опозицията още по-малко вероятна.

Администрацията на Тръмп обаче може бързо да се окаже в много по-остър конфликт с Китай. Спречкването от миналата седмица относно залавянето от Китай на американски подводен дрон в Южнокитайско море може да е знак какво следва да се очаква на този фронт.

Онова, което в най-голяма степен закотви Пекин в международната система през последните 25 години, в края на краищата, бе, че той спечели много от това, че стана част от все по-свободната международна търговска система. А именно в тази сфера Тръмп иска да върне нещата назад, ако не и напълно да разруши тази система.

Ако трябва да вземем за чиста монета казаното от британския премиер Тереза Мей, то през 2017 г. Brexit наистина ще започне да означава Brexit, ако Обединеното кралство задейства процедурата по член 50 за напускане на Евросъюза.

Никой не знае какво ще означава това. Донякъде е така, защото никой няма концепция как ще изглежда политически европейският континент към края на следващата година. Нападението в Берлин, независимо дали извършителят бъде заловен или не, почти сигурно ще засили политическия натиск върху канцлерка Ангела Меркел заради политиката й спрямо мигрантите, точно както атентатите във Франция дадоха мощен подем на Националния фронт на Льо Пен.

Засега изглежда по-слабо вероятно крайнодясната партия "Алтернатива за Германия", която взе до една трета от гласовете в местните избори в няколко ключови германски провинции тази година, сама да свали Меркел. Но партията може да се представи достатъчно добре, за да наложи смяната й (на Меркел) с някоя по-умерена фигура - било то от собствената й партия или от друга част на "системния" политически спектър.

Европейско залитане към крайната десница не е неизбежно. Неуспехът на крайната десница в Австрия в президентските избори показа това. Въпреки това самата перспектива, че във Франция, Германия или в някои други страни крайната десница може да се окаже в основна, ако не и в контролираща, роля, прави континента съвсем различен.

Каквото и да се случи, през 2017 г., изглежда, сигурно ще станем свидетели на голяма офанзива срещу европейския - и то на много по-широк фронт - идеал за отворени граници и свободна търговия. Самият Европейски съюз може да не преживее този удар.

Последното се отнася и за все още удържаща позициите си, но уязвима от самото си начало единна валута (еврото). Италианският референдум от началото на този месец вкара правителството в състояние на криза с реалната перспектива обявяващото се срещу еврото движение "Пет звезди" да дойде на власт. Ако Италия излезе (от еврозоната), това може да означава край на еврото - нещо, пред което Brexit направо ще бледнее.

В същото време на източния край на Европа, Русия чака, а понякога и се намесва, за да се опита да задълбочи още повече политическия хаос и да наклони везните в своя полза. След победата на Тръмп и по-далечното бъдеще на НАТО също е под въпрос.

На фона на всички притеснения от евентуален непреднамерен конфликт след убийството в понеделник в Анкара (на руския посланик), особено шокиращо е, че Турция, Русия и Иран показаха, че имат обща кауза и продължиха срещата си в Москва, посветена на Сирия. Макар и все още да е член на НАТО, при президента Реджеп Тайип Ердоган Турция, изглежда, се сближава с Владимир Путин.

Това беше една много объркана година. Не се надявайте, че 2017-а ще бъде по-спокойна. 

/БТА/