Русия се връща в Арктика, и то стабилно, за дълго време

Петербургският икономически форум, започващ на 1 юни, изглежда ще донесе мащабни инициативи, включително с цел пробив на блокадата, изградена от Запада около Русия. Сериозно място вероятно ще заеме т. нар. полярен фактор. Защото Русия "се връща в Арктика", и то стабилно, за дълго време, пишат Игор Дивински, Андрей Белянинов в "Независимая газета".

Задачите от приетата през 2014 г. държавна програма "Социално-икономическо развитие на арктическата зона от Руската федерация за периода до 2020 година" се изпълняват въпреки трудностите покрай неблагоприятната външна конюнктура, дори се коригират към разширяване. При все че по някои направления, както посочи Владимир Путин на форума "Един пояс - един път", нещата може "да се придвижат мъничко вдясно" по времевата скала.

Страната ни е призната за безусловен лидер в овладяването на арктическото пространство, доколкото зад Северния полярен кръг разполага с почти всички технологии, способни да наложат представата, че руската държава и общество са създали същинска "арктическа цивилизация".

В арктическата зона на Руската федерация живеят над 2,5 милиона души, докато в останалите седем "арктически страни" - общо едва към 2,1 милиона. Тя осигурява 12 до 15 на сто от БВП и близо 25 процента от износа на Русия.

Това обаче не води до "главозамайване от успехите", а и не бива. Още повече с оглед ответните действия на НАТО. Неслучайно в Лонгийър (Шпицберген, Норвегия) - въпреки протеста на руското външно министерство, заявило, че "в арктическия регион няма проблеми, чието решаване да изисква участието на НАТО" - се състоя на 9 и 10 май заседание на Парламентарната асамблея на алианса, официално посветено на климатичните промени в Арктика. Дискусиите обаче засегнаха и противопоставянето на "руската агресия" в Арктика. Норвежкият политолог Арне Тотланд заяви пред в. "Свалбардпостен", че Осло има далеч повече основания да смята действията на Москва в Арктика за провокативни и агресивни във военен план, отколкото Русия - действията на Норвегия и НАТО.

Русия няма съюзници в Арктика, докато САЩ продължават да формират там антируски военнополитически блок. От 6 до 15 март край руско-норвежката граница се състояха мащабни маневри на НАТО - "Джойнт вайкинг-2017", в които участваха почти 8 хил. души и над 200 единици бойна техника.

Показателно е, че на министерското заседание на Арктическия съвет (АС) на 11 май във Феърбанкс (САЩ, щата Аляска) Русия реши да не изостря бездруго напрегнатите отношения със западните си партньори. Още повече, че външният министър Сергей Лавров и държавният секретар Рекс Тилърсън бяха пристигнали в Аляска директно от Вашингтон след среща с президента на САЩ Доналд Тръмп.

Декларацията от Феърбанкс изтъква, че е необходимо международно сътрудничество в областта около полюсите. Наивно е обаче да разчитаме, че западните членки на АС ще преразгледат антируските си позиции. "Полярният фронт" на Запада срещу Русия не само стана реалност, но добива все по-застрашителен характер.

Затова руската стратегия трябва да цели максимално да се привличат в овладяването на Арктика държави, които нямат географски излаз към областта около полюса, но проявяват интерес към нея. Това са на първо място Китай и Индия - страни с наблюдателски статут в АС, членуващи в организации като БРИКС и ШОС.

"Арктическата съставка" от сътрудничеството с тях безспорно трябва да се засили. И докато за Делхи участието в арктически проекти означава престиж, интересите на Пекин са къде по-разнообразни и съществени.

Тук спада на първо място развитието на арктическото корабоплаване по маршрута, известен като Северен морски път (СМП). Както изтъква Михаил Жуков от Съвета за Арктика и Антарктика към Съвета на федерацията, "Китай, който активно се готви да действа в Арктика, и заявява, че има готовност да превозва близо 15 на сто от своя износ за Европа по СМП, няма как да мине без Русия, без нейните пристанища, нейните атомни ледоразбивачи, нейния опит, нейните капитани и най-вероятно без нейните кораби от ледови клас".

Това изглежда е вярно, но "китайският арктически плод" няма да падне сам в ръцете на Русия. Още повече че Небесната империя развива бурна самостоятелна дейност в Арктика. Там обаче имаме точки на взаимно притегляне - не само в търговски, но и във военностратегически план.

През 2016 г. Администрацията за сигурност по море на КНР публикува сборник (атлас) с препоръчителни маршрути, подробно описващ на 356 страници ледовите условия за Северозападния проход - трасето, свързващо Тихия океан с Атлантика. Това е необходимо с оглед застраховане на китайските товари и кораби, които ще плават по този път; сиреч отваря възможност за пълноценно търговско корабоплаване по него.

През 2003 г. в Ню Олесун (Шпицберген) започна работа китайската научноизследователска станция Хуанхъ Чжан. Там КНР участва и в проекта EISCAT (радар за изследване на горните атмосферни слоеве). Компанията Huawei осигурява интернет връзките на архипелага.

Китайски енергийни компании се стремят да разширят участието си в арктическите проекти за добив на петрол и газ. През 2016 г. CNPC увеличи до 30 на сто своя дял от проекта "Ямал" за втечнен природен газ - купи 10 процента от акциите, чийто собственик бе руската НОВАТЕК. В Гренландия китайските фирми водят по инвестиции в миннодобивния отрасъл. Корпорацията "Чайна нешънъл блустар" придоби норвежката "Елкем", най-голямата в света компания производител на феросплави.

Арктическата активност на "Червения дракон" се дължи на проблеми, засягащи националната сигурност, тъй като САЩ реагираха на бурния ръст на КНР със стратегия за "възпиране" на Небесната империя, наречена през 2011 г. от бившия държавен секретар Хилари Клинтън "завой към Азия". Фактически това значи да се формира около Китай "санитарен кордон", включващ страни от Азиатско-Тихоокеанския регион, способни изцяло да блокират жизненоважната за Пекин морска търговия.

Руско-китайско сътрудничество в северната полярна зона, което да обхване всички сфери на дейност - от научноизследователската до отбранителната, ще съдейства за укрепване на регионалните и глобалните позиции на страната ни. И Санкт Петербург би могъл да стане координационен център в тази област, както е било през 1930-те. Ако такъв подход бъде заявен на предстоящия форум, той може да стане пример за взаимодействие между Русия и трети страни, заинтересовани да поддържат присъствие в Арктика.
 

/БТА/