Икономисти: България няма управление, което знае какво прави с бюджета

Новата рамка на бюджета за следващата година коментираха проф. д-р Косьо Стойчев и икономиста Михаил Кръстев в предаването “България сутрин”. По думите им България в момента няма управление, което знае какво прави. Икономистите предупредиха и за забавяне на икономиката.

“Подобни послания действат на психологическо ниво. Не може страна, която е член на еврозоната, така да се отнася към бюджета си. Процедурата по свръхдефицит е оздравителен механизъм. Правителството отправя сигнали, но се притеснява и застава на конформистката страна, за да не наруши нечии интерес. Другата година ни очакват местни избори, ще трансферират много средства към общините, но България няма проекти за 6 млрд. евро, за да строи за тези пари", на мнение е проф. Стойчев.

Кръстев добави, че българите сме свикнали бюджетите да се разписват от една или друга политическа класа.

"Като погледнем приходите от данъци и това, което е разписано в бюджета за 2025 г. при предишното управление, излиза, че то е лъгало за приходната част в бюджета. 30% от приходи от ДДС не е реалистично. Не бих определил бюджета като камион, но ние от години вървим в грешна посока. Ако видим критиките от опозицията за 2027 г. - там се иска харчене на повече пари. В рамките на реалната ситуация този бюджет е прагматичен, но няма да свърши работа", коментира Кръстев пред Bulgaria ON AIR. 

Според проф. Стойчев виждаме данък печалба за няколко сектора, но България има структурни трудности. "Има цяла нова плеяда от данъци, например местните данъци. Имаме косвено увеличаване на данъчната тежест", посочи още икономистът.

Мислим ли за инвестиции

Кръстев добави, че от инвестициите зависи и икономическата ситуация, условията за правене на бизнес.

"За разходната част това, което трябва да видим, е стратегията за съкращаване на работни места. Има нужда от експертен потенциал на места. Налични са нереформирани системи. Съкращаването на 5 хиляди щатни бройки в публичния сектор е добро начало, но трябва да има цялостна стратегия”, на мнение е експертът.

Той изрази мнение, че в държавата има огромен сив сектор и е необходимо да се направи структурен анализ, за да се излезе с цялостна стратегия за реформа на публичния сектор. Приходната част в бюджета е с рекорден ръст, посочи още Кръстев.

Социалните разходи

Проф. Стойчев коментира и социалните разходи и даде пример с втората година майчинство. По думите му средствата са добри, но ги определи като “еднократна помощ”.

"Детето е резултат от разбиране за нов живот, това не е механизъм, с който еднократно ще помогне за отглеждане. Не ни трябват просто бройки от хора. Когато се прави тази административна реформа, ние нямаме този необходим функционален анализ", допълни икономистът.

Проф. Стойчев коментира, че е нужно да се знае кое социално плащане има стойност. "Експерти трябва да измерват ефектите от тези политики и как се измерва ефектът от тези разходи. Или това е популисти подход", попита реторично той.

По думите му е нужно да се разграничат реалните политики от късовременните решения за активиране на избиратели.

"Сепарира се обществото на принципа на противопоставянето. Аз съм срещу вас той е срещу мен и всички сме срещу всеки. Това се отразява във всички политики, дори в писането на бюджета", каза проф. Стойчев.

Фалшиви ТЕЛК-ве 

Проф. Стойчев коментира, че ТЕЛК се издава от лекарска комисия.

"Как са създадени тези документи с нереално съдържание? Каква е тази многомащабна система грешка, която институциите не са забелязали. Къде са лекарските комисии? Има достатъчно институции, но политическото говорене измества обществения интерес. Има регионални, но има и национални комисии. Има НЕЛК, които проверяват териториалната комисия", заяви проф. Стойчев. По думите му, българите трябва да харчат толкова, колкото имат, а не да има изкуствено помпане на потреблението, което налива в инфлацията.

Гледайте видеото с целия разговор.