Обиколката на Макрон: Дискретни отстъпки в борбата срещу социалния дъмпинг

Водеща тема за френските медии днес е приключилата вчера визита на френския президент Еманюел Макрон в три европейски страни - Австрия, Румъния и България. По време на нея той имаше възможността обаче да се срещне и с лидерите на още две страни - Чехия и Словакия. Основни теми на разговори бяха планираните промени в директивата за командированите работници, по които има противоречия между страните членки на ЕС.

Амбициите на Румъния и България да станат част от Шенген, присъединяването към еврозоната, сътрудничеството в областта на енергетиката, на отбраната, на миграцията и на културата, въпросът за европейските ценности и единството в ЕС също бяха на дневен ред в разговорите на френския лидер с домакините му по време на обиколката му.

Макрон си тръгва от Централна и Източна Европа с надеждата за споразумение между страните членки по въпроса за командированите работници, пише в. "Фигаро". По време на етапите във Виена и в София Макрон отбеляза сближаване на позициите с лидерите на тези страни по пораждащия полемика в ЕС въпрос. По време на етапа в Букурещ дори и да не му даде карт бланш за промените в европейската нормативна уредба по въпроса, румънският президент все пак призна пред Макрон, че е необходимо подобряването на настоящата система, отбелязва изданието.

За да убеди страните, показващи най-големи резерви по въпроса - Румъния и България, Макрон не се поколеба да направи стъпка към разширяването на Шенгенската зона. Той обеща, че ще подкрепи влизането на румънците и на българите в един обновен Шенген и че двете страни ще бъдат напълно асоциирани към процеса на размисъл за бъдещето на ЕС. Но обиколката на Макрон в трите европейски страни бе белязана и от ожесточена размяна на реплики между Макрон и Варшава. Полският премиер Беата Шидло заяви в четвъртък, че ще откаже да приеме реформата на директивата за командированите работници и че ще направи това в интерес на полските работници. Въпреки този категоричен отказ Макрон каза, че ще продължи да обсъжда въпроса с всички европейци, в това число и с поляците, коментира изданието.

Гласуването на промените в директивата ще стане с квалифицирано мнозинство, което означава, че 55 процента от страните в ЕС, тоест 16 от 28, трябва да ги одобрят, и че промяната трябва да бъде подкрепена от страните, представляващи 65 процента от населението на ЕС. Така че вербалната ескалация на напрежението между Макрон и Варшава по време на обиколката му не накърнява по никакъв начин оптимизма на президента на Франция относно споразумение по промените за командированите работници до края на годината, заключава в. "Фигаро".

Полша ядосва Макрон и обратното, пише в. "Либерасион", коментирайки думите на Макрон по адрес на Полша, отправени вчера във Варна и незабавната полска реакция. Макрон не обича да му се противопоставят. Полша, ръководена от демагозите от партия Право и справедливост, тези дни установи това. Подразнен от отказа на Полша да затегне условията за командированите работници, както той иска, президентът на Франция отправи необичайно брутална нападка в петък срещу Варшава, пише изданието. Във Варна Макрон каза, че полският народ заслужава нещо по-добро от лидери, които отказват да се борят срещу социалния дъмпинг и заяви, че Беата Шидло много трудно ще може да обясни защо смята, че е хубаво трудът на поляците да бъде зле платен.

По повод на тези критики отговор от Варшава дойде незабавно и Беата Шидло определи коментарите на Макрон като арогантни и като дължащи се на липсата на политически опит и практика. Тя посъветва Макрон да поправи бързо тези свои пропуски и в бъдеще да бъде по-сдържан в изявленията си. В. "Либерасион" тълкува всичко това като стремеж на Макрон да изолира твърдото ядро, съставено от Полша и Унгария, което се противопоставя на всякаква реформа на директивата от 1996 г. за командированите работници. Според вестника тази стратегия е рискована, тъй като може да доведе до обратен резултат, още повече, че лидерите, с които Макрон се срещна по време на обиколката си, изпитаха известно неудобство пред поведението на държавния глава.

"Франция е пряма, което я различава от времето на управлението на Франсоа Оланд, но тя не е чак толкова пряма, че да изглежда неучтива и прекалено твърда", коментира високопоставен дипломат от една от страните, в които бе Макрон. "Той поиска много от нас, както по отношение на командированите работници, така и за Европа на отбраната и за закупуването на европейско военно оборудване, но не ни предложи нищо в замяна", допълва дипломатът по адрес на Макрон. Завръщайки се във Франция, Макрон е сигурен, че ще има реформа на директивата за комадированите работници, но каква ще бъде тя засега не е ясно, допълва изданието.

Което е по-лошо президентът трябваше да отстъпи по един важен пункт - командироването на шофьорите на камиони няма да е включено в бъдещата директива, а ще бъде предмет на отделен текст, след като Испания и Португалия заплашиха да се присъединят към лагера на твърдите противници на промените, ако техните интереси в сектора бъдат пожертвани. Дали Макрон ще постигне исканото от него ограничаване на командировките до 12 месеца. Или пък ще бъде въведено ограничение от 24 месеца, както предлага Европейската комисия? Според румънски представител вероятно ще бъде приет лимит от 18 месеца, допълва вестникът.

Разкритикуваната от Макрон Полша го обвини в арогантност и в липсата на опит и практика в политиката и го посъветва да си гледа вътрешните дела, коментира в. "Журнал дю диманш". Макрон се противопостави на Варшава, за да реформира Европа, отбелязва в. "Монд". Отправяне на критики, при това много сурови, срещу Полша с риск да предизвика дипломатическа криза и по-дискретно правене на отстъпки към другите страни от региона, за да ги умилостиви с риск да се отрече от част от предизборните си обещания - това беше стратегията на Макрон по време на първата му обиколка в Централна и Източна Европа, отбелязва в. "Монд. Според изданието Макрон има намерение да използва тази стратегия, за да реализира амбицията си за реформиране на ЕС.

Оптимизмът на Макрон се сблъска с отказа на Полша, така "Опинион" пък коментира обиколката на френския президент. В сряда, в Австрия, Чехия и Словакия се съгласиха да подкрепят френските усилия за затягане на правилата за комадированите работници. На следващия ден Букурещ се показа скептичен по въпроса за евентуална промяна, а през това време Полша потвърди пълното си отхвърляне на реформата. В резултат на това френският президент атакува Варшава без заобикалки по време на българския етап от обиколката си, коментира изданието.

Ер Те Ел пък коментира друг аспект от българския етап от обиколката на Макрон. Във Варна Макрон каза, че би искал да прави обръщения към сънародниците си един или два пъти месечно чрез пресата. Дали пък Макрон, който рядко прави изявления, не е решил да промени комуникационната си стратегия?, пита медията.
По повод директивата за командированите работници и обиколката на Макрон, "Паризиен" представя справка за това коя страна членка на ЕС колко работници е командировала в друга страна и колко са били командировани в нея самата. От справката излиза, че Германия е лидер по приемане на командировани работници - 418 908, а Полша - лидер по командироването на работници - 251 107. България е командировала в други страни на ЕС 14 811 работници и е приела - 3325 командировани работници, показва справката на базата на данни на ЕК за 2015 г. (БТА)