Експерт: В Казахстан приключва преходът от епохата "Назарбаев"

Отвъд социалните причини за размириците в Казахстан там приключва преходът от голямата епоха „Назарбаев“. Това мнение изрази пред БНР историкът проф. Нина Дюлгерова, специалист по международни отношения.

„Приключва преходът от една голяма епоха, наречена „Назарбаев“. Той беше доайен на практика, последният, който беше президент и още от съветско време заемаше високи политически позиции в Казахстан. На 20 март 2019 година Нурсултан Назарбаев доброволно се отказа от поста, но си запази много ключови позиции. Правителството подаде оставка – там почти всички бяха хора на Назарбаев,“ припомня експертът.

Според проф. Дюлгерова президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев се стреми да утвърди едноличната си власт и да се дистанцира от предшественика си. Тя допълни, че през последните две години Токаев в свои изявления е говорил за постепенно превръщане на страната „в модерна държава, с възможности за демократичност, за повече партии“.

Специалистът акцентира върху клановите общества във всяка от държавите в Средна Азия, но посочи, че в Казахстан ситуацията е по-сложна.

„В Казахстан не става въпрос за различни кланове. Става въпрос за нещо много по-важно – смяната на властта по хоризонтала и вертикала няма как да бъде направена от един път, за една година или две. Това е много сложна държава. Те са 16-17 милиона, но са с много религии, с много националности. Страна, в която доста деликатно трябва да се подхожда вътре. Досега Назарбаев баланса го държеше. Това, което прави в момента Токаев, е свързано с това да овладее цялата власт, но същевременно да гарантира сигурност,“обясни Дюлгерова.

Казахстан е ключова държава в азиатския геополитически вектор, подчерта проф. Нина Дюлгерова.

„Най-важно е в Казахстан да се запази политиката на сигурност, предсказуемостта и най-важното: статуквото. Всяка промяна в тази ключова държава в азиатския вектор би довела до един много неприятен резонанс, който много бързо би отекнал и към другите части на земята.“

„Аз съм склонна да приема, че става въпрос за запазване на статукво, а не за външен сценарий за разрушаване на това статукво“, коментира историкът.