Тръмп играе покер с високи залози на мита

Доналд Тръмп още дори не е президент, но светът вече е влязъл в дисфункционален танц с него. Заглавията на вестниците оповестяват началото на неговата тарифна война, а специалистите прогнозират всички катастрофални неща, които ще последват в резултат на това.

Но повечето от тези анализи тълкуват фундаментално погрешно новоизбрания президент и неговите „политики“. Тръмп не е политик. Всъщност той дори не е протекционист (това би изисквало система от политически убеждения). Той не е и истински националист. Той е опортюнист.

Ако мислите за световната икономика като за една гигантска игрална маса в Лас Вегас, за американския потребителски пазар като за най-ценния чип в света, а за Тръмп - като за хитър участник в покер с високи залози, тогава ще разберете по-добре как може да изглеждат следващите четири години.

Като начало, нека не забравяме, че нищо - и имам предвид нищо, което следващият президент на САЩ каже, не може да се счита за факт, докато не изсъхне мастилото - а ако историята е водеща, вероятно дори и тогава. Продължаваме да се опитваме да анализираме действията на Тръмп по начина, по който бихме анализирали действията на нормален президент. Но той не е нормален президент и никога няма да бъде такъв. Той е натрапчив търговец, човек, който обича да сключва трудни сделки и да печели - или поне да изглежда, че печели.

Това е истинският контекст за новите мита, които Тръмп обеща миналата седмица за Мексико, Канада и Китай.
Мислете за този ход не като за някакъв ясен знак за протекционизъм от типа „Америка на първо място“, носталгия по производството, начален залп в добре планирана индустриална политика, нито дори като за някаква реална загриженост за незаконната имиграция през границите на САЩ или за пристрастените към опиоиди американци, които получават фентанил чрез пакети за електронна търговия от Китай.

Вместо това мислете за това като за игра, която Тръмп трябва да спечели. Ако приемете това, тогава можете да започнете да гледате на неговите тарифни игри по различен начин. Например митата срещу Мексико и Канада могат да се разглеждат като рунд на Texas Hold'em. В тази версия на покера залогът е ясен и висок. Незаконната имиграция и трафикът на наркотици през южните и северните граници на САЩ са голям проблем за Тръмп и той вероятно ще може да постигне бърза политическа печалба под формата на обещания за по-добро правоприлагане.

Тръмп ще приеме всяка малка отстъпка от страна на някоя от двете държави като победа, но тук се изпраща и друго послание. Това е добавянето на Китай към митата в този конкретен момент. Той е натрапчив търговец, който обича да сключва трудни сделки и да печели - или поне да изглежда така. Да, произвежданият в Китай фентанил, който влиза в САЩ през Мексико, е реално явление. Но по-големият проблем е, че тъй като веригите за доставки продължават да се пренастройват в световен мащаб, Китай използва Мексико като път към американския потребителски пазар - нещо, което защитниците на търговията и ястребите на Китай в настоящата администрация всъщност биха искали да ограничат.

По този начин обявяването на митата може да се разглежда като първата карта, поставена в рунд на теглене на пет карти - игра на покер, в която има няколко рунда на залагане и никой не знае пълната ръка на някой от играчите до самия край. Най-близките съседи на Америка са предупредени за това, което може да последва - може би предоговаряне на споразумението между САЩ, Мексико и Канада? - което винаги е добра стратегия в покера.

Ако се стигне до такова предоговаряне, някои от най-засегнатите отрасли ще бъдат стоманодобивът, енергетиката и автомобилостроенето. Така че заплахите за мита, насочени към Мексико и Канада, може да са само първата карта, която се поставя в една по-дълга глобална игра за веригите за доставки на автомобили, както конвенционални, така и екологични.
Германските производители на автомобили например трябва да знаят, че автомобилните тарифи могат да бъдат използвани като бухалка, за да се опитат да разхлабят политическите отношения с Пекин и да насърчат съюзниците да приемат американския подход за справяне с китайския меркантилизъм.

Германия и други европейски държави също така знаят, че следващата карта, която може да падне, е заплахата от по-широки мита за ЕС като начин да се принуди блокът да увеличи разходите и самодостатъчността си в областта на сигурността и отбраната. Тръмп няма реален интерес към съдбата на Украйна и очевидно не се притеснява, че ще бъде възприет като отстъпващ пред руския президент Владимир Путин. Но и в този кръг той получи трудна карта: инфлацията. Тарифите върху европейските стоки с висока стойност ще предизвикат инфлационен удар, който ще се усети веднага. Така че, когато става въпрос за Европа, блъфовете на Тръмп може да не проработят.

Най-сложната му игра, разбира се, ще бъде с Китай. Там той играе съвсем различна игра - тази на маджонг, в която сложните стратегии и многобройните варианти на ръцете правят трудно овладяването, камо ли победата. Въпреки че митата върху Китай може да са по-малко инфлационни от тези върху Европа, има дълбоко заплетени вериги за доставки, с които трябва да се бори, както и разделението в собствения му кабинет между приятелски настроените към бизнеса назначения на Уолстрийт и по-протекционистката тълпа на Мага.

И накрая, съществува въпросът за Тайван. Тръмп мрази външните войни, но също така не може да понесе да изглежда слаб. След изборите през ноември Пекин се зае да нарича Тайван „осиротяла“ нация - подигравка, каквато Тръмп ненавижда. Но войната в Южнокитайско море би била катастрофа за всички участници в нея, както в икономически, така и в политически план.