Хиляди маршируват по улиците на центъра на Сеул, въпреки минусовите температури, настоявайки президента Юн Сук Йол да напусне поста си, след като предизвика изключителен хаос в държавата.
Гневната тълпа върви със силни скандирания "арестувайте Юн Сук Йол" и транспаранти, призоваващи за края на неговото управление. А начело на протеста е дори барабанна трупа, придружена от танцьори. Те не бяха успокоени дори и от оставката на министъра на отбраната Ким Йон Хюн.
Един от най-големите въпроси в умовете на хората в Сеул в сряда е: какво си мислеше президентът?
В късно вечерно обръщение, което хвърли парламента на Южна Корея в хаос и постави на изпитание ангажимента на страната към демокрацията, президентът Юн Сук Йол обяви, че налага военно положение.
🚨🇰🇷 PROTESTERS SWARM SOUTH KOREAN PRESIDENTIAL OFFICE AS YOON BACKTRACKS
Protesters swarmed South Korea’s presidential office today after President Yoon’s martial law declaration Tuesday night, accusing opposition leaders of being North Korea sympathizers.
By Wednesday, under… pic.twitter.com/e4CDRXPUQn
— Mario Nawfal (@MarioNawfal) December 4, 2024
Южна Корея е стабилна, просперираща демокрация - въпреки това Юн твърди, че въвежда военно управление, за да спаси страната от тъмните сили. Той нарече контролираното от опозицията Народно събрание "свърталище на престъпници", което "се опитва да парализира" правителството.
Неговата шокираща декларация всъщност беше опит да получи контрол върху властта, който му убягваше, откакто спечели президентския пост през 2022 г. с най-малката разлика в историята на Южна Корея. Часове по-късно той беше принуден да отстъпи, тъй като пред Народното събрание се събраха разярени протестиращи и депутати - депутатите влязоха вътре и гласуваха против заповедта.
Военно положение беше въведено за последно в Южна Корея през 1979 г., предизвикано от убийството на тогавашния военен лидер при преврат. Днешна Южна Корея обаче е далеч от това, както и от последвалите репресивни години. Но пък не минава и месец без спорове, в които президентът да не е намесен.
В края на 2022 г. той беше критикуван за реакцията на правителството му на ужасяващата трагедия по време на Хелоуин, която уби 159 млади хора в Сеул. Тогава имаше призиви за разследване на съпругата му, след като тя беше хваната да приема чанта на Dior като подарък.
През април тази година партията му претърпя поражение на парламентарните избори, оставяйки го в безнадеждна позиция. Само тази седмица той беше въвлечен в политическа битка с опозиционните депутати за бюджета на страната. Дори преди да каже на южнокорейците, че спира правата им, процентът му на одобрение беше под 20%.
В обръщението на Юн има някои улики за това какво е мислил. Това, което веднага стана ясно, беше, че той е разочарован от контролирания от опозицията парламент. В обръщението си във вторник вечер той нарече събранието, където тя упражнява своя мандат, „чудовище, което разрушава либералната демократична система“.
Споменаването на заплаха от Северна Корея и „антидържавните сили“ предполага, че президентът се е надявал да получи подкрепа от онези десни консерватори в Южна Корея, които наричат либералните политици „комунисти“. Но президентът разбра погрешно своята страна и нейната политика.
Изявлението му беше смразяващо напомняне за период, който мнозина в Южна Корея се опитаха да забравят. По телевизията водещите трепереха, докато четяха новините. През 1980 г., когато продемократични активисти, много от които студенти, излязоха по улиците на град Куанджу, за да протестират срещу военното положение, армията отговори с насилие и около 200 души бяха убити.
🚨JUST ANNOUNCED: South Korean President declares MARTIAL LAW. South Korea's security forces enter the building of the National Assembly in Seoul. Tanks have taken to the streets. pic.twitter.com/4DLgGCu9gA
— AJ Huber (@Huberton) December 3, 2024
Докато военното положение продължи три години - от 1979 г. до 1981 г. - имаше военно управление десетилетия преди това и то продължи до 1987 г. И през тези години Южна Корея беше изпълнена с подозрения, когато антиправителствените активисти бяха наречени комунистически шпиони и арестувани или убити . И все пак, по време на предизборната си кампания Юн похвали авторитарния генерал Чун Ду Хуан и каза, че е управлявал добре правителствените дела – с изключение на потискането на продемократичните активисти. По-късно той беше принуден да се извини и каза, че „със сигурност не защитава или възхвалява правителството на Чун“.
Но дава известна представа за гледната точка на президента за това какво представлява властта. Президентът Юн сега ще се изправи пред присъдата на парламент и народ, след като отхвърлиха най-сериозното предизвикателство пред демокрацията в страната от 80-те години на миналия век.
Плашещ момент за демокрацията в Южна Корея
Чун Ин-Бум, пенсиониран генерал-лейтенант от южнокорейската армия, казва, че е бил „смаян“, докато е следял вчерашните събития по телевизията.
„Не съм човек, който лесно се изненадва, но вчера беше наистина страшен момент за мен“, сподели той пред BBC. "За щастие демократичната система проработи“.
Запитан защо президентът Юн може да е избрал да наложи военно положение, Чун цитира "непрекъснатите атаки" от опозицията, които Юн е видял като "пряка заплаха за демокрацията".
„Но обявяването на военно положение е малко прекалено“, добави той.
Видео, разпространяващо се в социалните мрежи, улови шокиращ момен - въоръжени войници, влизащи в Народното събрание, и жена, стояща предизвикателно пред тях, която хваща оръжието на един от войниците.
„Не мислех… просто знаех, че трябва да спрем това“, казва предизвикателната жена, Ан Гуи-рионг, пред BBC.
Пристигайки в Националното събрание малко след 23:00 часа, Ан - 35-годишна говорителка на опозиционната Демократическа партия - си спомня как е изключила осветлението в офиса, за да не бъде разкрита, докато хеликоптери кръжат над главите им. Докато стигне до главната сграда, войници се изправили срещу служители, помощници и граждани. А когато военните започнали да напредват, Ан пристъпила напред.
이 여성분 엄청 용감하심 군인한테서 총 빼앗으려고 하시다가 총 겨눠지기까지 하는데 절대로 굴하지 않아 pic.twitter.com/tk0nG1MO2L
— 蕉文 (@youlu_v0v) December 3, 2024
„Честно казано, в началото се уплаших… но като видях такава конфронтация, си помислих: „Не мога да мълча“.
Обзета от емоции, тя казва, че е „сърцераздирателно и разочароващо, че това се случва в Корея от 21-ви век“, преди да избухне в сълзи.
Ву Ву Шик - председателят на Националното събрание на Южна Корея, който изигра ключова роля в отменянето на решението на президента за военно положение - каза пред BBC Korea, че се е втурнал към парламента снощи "с мисълта, че трябва да защитим демокрацията".
Когато пристигна в Народното събрание, Ву вече е била поела контрола до сградата и той не е можел да влезе. Като говорител Ву споделя, че заема „ключова позиция“, така че „отишъл отзад, където охраната на Народното събрание беше слаба, прекатерил се по стената и влязъл“ (нещо, което друг политик също трябваше да направи).
След като успял да влезе в сграда, Ву разказва, че законодателите бързали да започнат процедура - той продължил да ръководи парламента, тъй като той гласувал за отмяна на военното положение, само два часа и половина след обявяването му.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.🇰🇷 Protests in South Korea demanding President Yoon’s imprisonment are rapidly growing in size. pic.twitter.com/4aDWCF8blP
— Update NEWS (@UpdateNews724) December 4, 2024