Турция, Русия и новата фаза на войната в Сирия

Една седмица след падането на Алепо от джихадистките милиции, сирийската гражданска война се върна към познатата си комбинация от военни и дипломатически маневри. Следващата фаза на този привидно безкраен конфликт остава обвита в несигурност. Внезапните успехи на силите срещу Асад обаче до голяма степен могат да бъдат приписани на променящата се геополитическа динамика и продължително отслабване на ключовите съюзници на режима на Асад. Това пише за Kathimerini д-р Роналд Мейнардус - старши научен сътрудник в Гръцката фондация за европейска и външна политика.

Русия на Путин постави Сирия на второстепенно място след нахлуването си в Украйна, отклонявайки значителни ресурси от президента Башар ал-Асад. Едновременно с това Израел нанесе критичен удар на ливанската Хизбула, която воюва от името на Асад по директивите на Техеран.
Москва и Техеран отново обещаха безусловна подкрепа за Дамаск. Остава да се види дали реториката ще се превърне в действие, тъй като и Русия, и Иран не са склонни да ескалират участието си чрез разполагане на повече войски.

Турция заема ключова роля в развиващия се конфликт, като нейното влияние е подсилено от отслабването на силите, подкрепящи Асад. На дипломатическия фронт Анкара продължава да търси координация с Москва, превръщайки турско-руските отношения в съществен фактор за бъдещето на Сирия. Тези отношения не са без неуспехи – и се колебаят между сътрудничество и конфликт.
Преди четири години Анкара и Москва посредничиха за прекратяване на огъня за Сирия, което се запази доскоро. След падането на Алепо в ръцете на ислямистите, турският президент Реджеп Тайип Ердоган и руският президент Владимир Путин разговаряха по телефона, като медийните съобщения сочат, че Путин е призовал Ердоган да помогне за възстановяване на стабилността в Сирия.
Анализатори предполагат, че мълчаливата подкрепа на Анкара за настъплението на джихадистите е пресметнат ход за наказание на Асад за липсата му на сътрудничество
Официалният турски разказ приписва вината за подновяването на насилието директно върху Дамаск. Външният министър Хакан Фидан подчерта тази точка: „Последните събития показват още веднъж, че Дамаск трябва да се помири със своя народ и легитимната опозиция.“ Фидан омаловажи ролята на чуждестранните актьори, като отбеляза: „Би било погрешно да се обясняват събитията в Сирия с каквато и да е чуждестранна намеса.“

Това в най-добрия случай е част от истината. Военното присъствие на Турция в Сирия усложнява нейния разказ. От началото на боевете преди 13 години Анкара се намеси военно и разположи войски в северната част на страната. Контролираните от Турция милиции, включително сунитско-арабската Сирийска национална армия (SNA), участваха в настъплението към Алепо. Тяхната основна цел не бяха силите на Асад, а водените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF), ключов съюзник на САЩ в Северна Сирия. Докладите сочат, че Анкара е упълномощила базираните в Идлиб бунтовници да започнат атаката, съгласувайки това с по-широката си стратегия за противодействие на кюрдското влияние.
На пръв поглед дискретната подкрепа на Турция за офанзивата изглежда несъвместима с неотдавнашните предложения на Ердоган към Асад, насочени към политическо помирение. Дамаск многократно е отхвърлял тези предложения, отхвърляйки ги като опити за „легитимиране на турската окупация на сирийска територия“. Анализаторите предполагат, че мълчаливата подкрепа на Анкара за настъплението на джихадистите е пресметнат ход за наказание на Асад за липсата му на сътрудничество.
Това отразява изпитаната двойна стратегия на Турция в Сирия: комбиниране на военна намеса с дипломатически усилия. Външният министър Фидан наскоро похвали Процеса от Астана, съвместна инициатива на Турция, Русия и Иран за намиране на решение на сирийския конфликт. Трите сили трябва да се срещнат отново този уикенд, като способността им да изградят единна позиция все още е под въпрос.
Остава несигурно дали Анкара, Москва и Техеран ще постигнат обща позиция. На този етап сближаването между Турция и Русия изглежда по-правдоподобно. В един спекулативен сценарий Ердоган и Путин може да разширят фокуса си отвъд Сирия към Украйна. Турско-руска инициатива, водеща до прекратяване на огъня в Сирия, може да послужи като проба за посредничество във войната в Украйна – резултат, който Ердоган би приветствал, тъй като подкрепя стремежите му да бъде признат в световен мащаб като посредник и миротворец. Анкара може дори да залага, че подобни смели стратегически ходове скоро могат да привлекат вниманието на Доналд Тръмп.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.