Учени: Земята ще се изправи пред най-мощното вулканично изригване

Планината Тамбора промени света, когато през 1815 г. индонезийският вулкан избухна в най-мощното изригване в записаната история, изпращайки огромна струя от малки частици, отразяващи слънцето, високо в атмосферата, охлаждайки планетата и предвещавайки бедствие.

Това, което последва, беше наречено “година без лято“: глобалните температури паднаха, посевите пропаднаха, хората гладуваха, пандемията от холера се разпространи и десетки хиляди умряха. Някои дори смятат, че вулканът е вдъхновил Мери Шели да напише Франкенщайн, докато се е укривала от необичайно студеното време в Швейцария през 1816 г.

Оттогава са изригнали много вулкани, но Тамбора остава най-скорошното масивно изригване на планетата. Повече от 200 години по-късно учени предупреждават, че светът може да преживее друго подобно събитие.

Въпросът не е дали, а кога, каза Маркус Щофел, професор по климата в университета в Женева. Геоложки доказателства предполагат, че вероятността от масово изригване през този век е 1 към 6, каза той пред CNN. Този път обаче това ще се случи в един силно променен свят, който не само е по-населен, но също така е затоплен от климатичната криза.

Следващото масивно изригване ще “предизвика климатичен хаос, а човечеството няма никакъв план“, каза Стофел.

Вулканите отдавна са оформяли нашия свят; те помагат за създаването на континенти, изградили са атмосферата и могат да променят климата.

Докато изригват, те изхвърлят коктейл от лава, пепел и газове, включително нагряващ планетата въглероден диоксид, въпреки че в количества, по-малки от тези, които хората произвеждат изгарящи изкопаеми горива.

Що се отнася до въздействието върху климата, учените се интересуват повече от друг газ: серен диоксид.

Масивно вулканично изригване може да изстреля серен диоксид през тропосферата - частта от атмосферата, където се случва времето - и в стратосферата, слоя на около 7 мили над повърхността на Земята, където летят самолети.

За съвременните вулкани сателитните данни показват колко серен диоксид се отделя. Когато планината Пинатубо във Филипините изригна през 1991 г., тя изхвърли около 15 милиона тона в стратосферата. Това не беше масивно изригване като Тамбора, но все пак охлади света с около 0,5 градуса по Целзий за няколко години.

За по-старите вулкани обаче “имаме много лоши данни“, каза Стофел. Учените се опитват да възстановят тези минали изригвания, като използват информация от ледени ядра и дървесни пръстени, които са като капсули на времето, съхраняващи тайните на атмосферата от миналото.

От това те знаят, че масивните изригвания през последните няколко хиляди години временно са охладили планетата с около 1 до 1,5 градуса по Целзий.

Светът е по-нестабилен

Разбирането на въздействието на минали масивни изригвания е жизненоважно, но следващото ще се случи в свят, който е много по-топъл, отколкото преди хората да започнат да изгарят големи количества нефт, въглища и газ.

“Сега светът е по-нестабилен“, каза Майкъл Рампино, професор в Нюйоркския университет, който изследва връзките между вулканичните изригвания и изменението на климата. “Ефектите може да са дори по-лоши, отколкото видяхме през 1815 г.“

В това, което може да изглежда контраинтуитивно, по-топъл свят може да означава, че масивните вулканични изригвания имат още по-голямо охлаждащо въздействие.

Това е така, защото начинът, по който се образуват аерозолните частици и как се транспортират, „изцяло зависи от климата“, каза Томас Обри, учен по физическа вулканология в Университета на Ексетър.

Със затоплянето на света скоростта, с която въздухът циркулира в атмосферата, се увеличава, което означава, че аерозолните частици се разпръскват по-бързо и имат по-малко време за растеж, каза Обри. По-малките аерозоли могат да разпръснат слънчевата светлина по-ефективно от големите, което означава, че охлаждащият ефект ще бъде по-голям.

Невъзможно за прогнозиране

Докато светът се бори с глобалното затопляне, периодът на охлаждане може да звучи положително. Учените твърдят, че е точно обратното.

Първо, има незабавен ефект. Приблизително 800 милиона души живеят на около 60 мили от активен вулкан; масивно изригване може да изтрие цял град. Campi Flegrei, например, показа признаци на раздвижване и се намира точно на запад от италианския град Неапол, дом на около 1 милион души.

В по-дългосрочен план въздействията могат да бъдат катаклизмични. Спад на температурата с 1 градус по Целзий може да звучи малко, но е средно. „​“Ако разгледаме определени региони, въздействието ще бъде много по-голямо“, каза Мей Чим, учен по Земята в университета в Кеймбридж.

Окмок в Аляска, който изригна през 43 г. пр. н. е. - годината след убийството на Юлий Цезар - можеше да охлади части от Южна Европа и Северна Африка с до 7 градуса по Целзий или 13 градуса по Фаренхайт.

По-студеното време, по-малкото слънчева светлина и променливите валежи могат да засегнат няколко житници наведнъж, включително САЩ, Китай и Русия, като засегнат глобалната продоволствена сигурност и потенциално водят до политическо напрежение, дори война, според скорошен анализ на застрахователите Lloyd’s.

Човешките и икономически щети ще бъдат огромни. При екстремен сценарий, подобен на Тамбора, икономическите загуби могат да достигнат повече от 3,6 трилиона долара само през първата година, изчисли Lloyd’s.

Нещо повече, охлаждането няма да предложи облекчение от изменението на климата; след няколко години планетата ще се върне към това, което е била преди.

Следващото изригване може да се случи навсякъде. Има области, които учените наблюдават, включително Индонезия, един от най-вулканично активните региони на планетата, и Йелоустоун в западните САЩ, където не е имало огромно изригване от стотици хиляди години.

“Но кой е следващ и кога – това все още е невъзможно да се предвиди“, каза Стофел.

Масовите вулканични изригвания не могат да бъдат предотвратени, но има начини да се подготвите, добави Стофел. Той призова експертите да оценят най-лошите сценарии, да проведат стрес тестове и да изготвят планове: всичко от евакуации до усилия за оказване на помощ и осигуряване на хранителни доставки.

Въпреки че някои биха могли да кажат, че вероятността от масивно изригване е все още малка, “това наистина не е нищо“, каза Стофел, и в момента светът е неподготвен за въздействия, които то ще отприщи. “Ние сме само в началото на получаването на представа какво може да се случи.“