До 2028 г. Русия ще представлява сериозна военна заплаха за НАТО

Русия се въоръжава повече, отколкото е необходимо за водене на войната в Украйна. Германското министерство на отбраната предупреждава за сериозна заплаха за страните от НАТО, а експертите очакват руско нападение в близко бъдеще. Германските въоръжени сили са неподготвени, а в някои области дори са небоеспособни.

Дори ако натискът от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп може да доведе до прекратяване на военните действия в Украйна тази година, ситуацията със сигурността в Европа ще остане напрегната. Според германски служители по сигурността, при сегашните темпове на нарастване на въоръженията, до 2028 г. Русия ще представлява „сериозна военна заплаха“ за НАТО с конвенционални оръжия. Дотогава Кремъл ще направи всичко възможно, за да поеме контрола над анексираните Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област в Украйна до 2026 г.

Русия вече се въоръжава повече, отколкото е необходимо на нейните войски в Украйна.

„Руската армия разполага с повече танкове, повече боеприпаси, повече ракети и повече безпилотни самолети с всеки нов месец. Производството се увеличава, запасите в складовете се увеличават“, заяви пред „Велт“ генерал-майор Кристиан Фройдинг, ръководител на работната група за координация на помощта за Украйна към германското министерство на отбраната. Той подчерта, че не може да се твърди със сигурност, че Русия действително планира нападение. „Но Москва очевидно създава условия за това“, отбеляза Фройдинг.

Според службите за сигурност Кремъл до голяма степен компенсира загубите на персонал и материали в Украйна и може би създава резерви в някои области. Според тези източници в момента Русия произвежда около три хиляди планиращи бомби месечно с тегло до три тона в зависимост от модела, както и хиляди прецизно управляеми бомби УМПБ Д с обсег до 100 км.

Руските държавни и частни компании произвеждат един милион и половина безпилотни летателни апарати годишно, които се управляват от камера от първо лице. Освен това Русия произвежда поне шест хиляди безпилотни летателни апарати с голям обсег на действие тип „Шахед“ годишно. Много от компонентите за тези безпилотни самолети се доставят от Китай.

Европейските разузнавателни служби отбелязват, че руската армия продължава да расте. По техни данни Москва набира около 30 000 войници месечно благодарение на високите финансови плащания. Миналата година Путин нареди увеличаване на числеността на армията до 1,5 млн. военнослужещи.

Руската армия получава подкрепа и от чуждестранни военни. Съобщава се, че около 12 000 севернокорейци вече са дислоцирани в страната. За сравнение, германската армия разполага със 180 000 активни военнослужещи.

Мари Агнес Щрак-Цимерман (СвДП), председател на Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, оценява въоръжаването на Кремъл като „огромна заплаха“ за Европа. „Русия разполага с внушителен брой военнослужещи и огромен избор от мощна техника“, заяви политикът пред „Велт“.

Военният анализатор Нико Ланге предупреждава, че когато се оценява потенциалната заплаха от страна на Русия, не трябва да се съсредоточаваме само върху броя на войниците или танковете.

„Русия е готова да използва брутална военна сила и да понесе тежки жертви. Това я прави изключително опасна“, казва Ланге, старши сътрудник на Мюнхенската конференция по сигурността.

„Русия вече води хибридна война срещу Германия и Запада, например чрез саботажи и кибератаки.“ Ланге смята, че още едно руско нападение срещу Европа е съвсем реално: „Руските комбинирани атаки с използване на безпилотни самолети, крилати ракети и ракети за съжаление са напълно възможни в близко бъдеще. Възможно е също така да се разположат специални сили без национални отличителни знаци и в движение да атакуват цели в Полша, балтийските държави, региона на Балтийско море или югоизточния фланг на НАТО.“

Експертът по отбрана на ХДС Родерих Кизеветер разглежда хибридните атаки на Русия в Европа като „начален етап на война“. Според него Кремъл подготвя бойното поле. Това включва и шпионски дейности. Кизеветер смята, че нападение срещу член на НАТО е възможно след „една до три години“ според т.нар. сценарий от Нарва. Третият по големина град в Естония, Нарва, се намира на границата с Русия и може да се счита за възможна цел.

Русия също така има предимство пред западните държави, когато става въпрос за закупуване на артилерийски снаряди. Експерти от германското правителство изчисляват, че докато в предишните фази на военните действия недостигът на снаряди за украинците е бил просто катастрофален, Русия е купувала до 3,6 млн. снаряда годишно. За сравнение, през тази година САЩ планират да увеличат месечното си производство на 155-милиметрови артилерийски снаряди до 1,2 милиона годишно.

Досега руската армия е компенсирала загубите на танкове в Украйна, но резервът разчита основно на стари запаси. Очаква се запасите от танкове и бойни машини на пехотата да стигнат поне за още една година при сегашната интензивност на военните операции. Що се отнася до изтребителите, годишното им производство е ограничено и не надхвърля двуцифрено число.

Потенциалът на оръжията с голям обсег на действие е много по-голям. Русия произвежда няколкостотин крилати и балистични ракети годишно.  

Бундесверът не разполага с решаващи способности

Според генерал-майор Фройдинг НАТО вече е в състояние да отблъсне руска атака. „Много по-важно е обаче да се развият способностите в рамките на алианса, необходими за осигуряване на надеждно възпиране и по този начин да се предотврати война.“

Според Щрак-Цимерман възпирането на Русия е свързано с оцеляването на Украйна. „Путин буквално е усетил вкуса й“, смята експертът по отбрана. Според нея е необходимо да се увеличи военната помощ за Украйна.

„Ако искаш да запазиш мира, трябва да можеш да се защитаваш. Ако не осъзнаем това и Путин успее в Украйна, нападение срещу член на НАТО след четири или пет години ще бъде повече от реалистично.“

Политикът от ХДС Кизеветер смята, че Германия е длъжна да увеличи инвестициите в собствената си сигурност, като изграждането на военен капацитет трябва да започне от 3% от Брутния вътрешен продукт. Военният анализатор Ланге описва проблемите на Бундесвера по следния начин: „Не разполагаме със собствени наземни оръжия с далечен обсег на действие, надхвърлящи радиуса на ракетната артилерия, не сме достатъчно ефективни в радиоелектронната война, мащабът и икономическата ефективност на нашата противовъздушна отбрана не съответстват на съвременните изисквания и все още ни липсват безпилотни самолети“.

Според експерта причината за това е лошото планиране. Отделяйки значителни финансови средства от специалния фонд, ние получихме предимно стари оръжия, „които няма да бъдат полезни от гледна точка на бойната готовност за периода до 2029 г.“.

Ибрахим Набер, военен репортер на "Велт"/БГНЕС