Тръмп и Путин: Крехката връзка, която ще промени света

Доналд Тръмп рядко е срещал авторитарен деспот, когото не харесва - от Си Дзинпин от Китай до Ким Чен-ун от Северна Корея. Но никоя от световните му връзки не е предизвиквала толкова ужас и предположения, колкото периодичната му с Владимир Путин, пише The Times.

С връщането на Тръмп като президент войната на Путин в Украйна потенциално се насочва към някакъв край, посоката на световните дела изглежда зависи от това колко добре тези двама мъже могат да се разберат - или най-малкото да се разбират. Каква, всъщност, е истинската природа на тяхната връзка?

Първото президентство на Тръмп беше съпътствано от постоянни и на моменти зловещи твърдения, че е бил държан изкъсо от руското разузнаване. Имаше истории за хитри инвестиции в имотите му във Флорида, за сексуални лудории в московски хотел, за съмнителни контакти пои време на кампанията на Тръмп през 2016 и руското разузнаване. И все пак, в крайна сметка, както по-късно призна офицер от контраразузнаването на САЩ със страстни възгледи против Тръмп, "цялото изглеждаше много по-малко от сбора на неговите части".

Русия се е намесвала и продължава да се намесва в изборите в САЩ, дори и обикновено с ограничен ефект. И беше установен контакт между служители, свързани с Кремъл, и лагера на Тръмп.

Но намирането на действителни доказателства, че Тръмп по някакъв начин е бил под контрола на Москва, се оказа недоказуемо. Дори Робърт Мълър, бившият специален прокурор, с доклад от 448 страници за руската намеса в изборите в САЩ през 2016 не доказа тайно споразумение между Тръмп и Кремъл.

Необичайният подход на Тръмп към неговия руски противник само насърчи спекулациите. Още преди изборите през 2016, когато Путин направи върна комплимента, че Тръмп е „много колоритна личност“ — което на руски означава известно театрално излъчване — бъдещият президент на САЩ отговори, че е „голяма чест“ да бъде похвален от човек, „толкова високо уважаван в собствената си страна и извън нея“.

Двойката се е срещала пет пъти лично. На първата им среща в Германия Тръмп води бележки на своя преводач и му казва да не разкрива това, което е чул. На вечерята, която последва, Тръмп придърпа стол до Путин, за да го включи в личен разговор.

Най-известната публика на двойката беше в Хелзинки през 2018, когато те разговаряха дълго, придружени само от своите преводачи и без да си водят бележки. След това Тръмп застана на страната на Путин срещу ФБР, заявявайки, че е готов да повярва на думите на руския президент, че Кремъл не се е опитвал да се намеси в изборите в САЩ.

След изборите през ноември дългата сага за Доналд и Владимир се върна на преден план, не на последно място защото победата на Тръмп изглежда поставя началото на нова ера на персоналистична политика в света.

Много от традиционните дипломатически подходи просто не работят както някога. Служител на Европейската комисия измърмори наскоро: „На нас ни е писано да се занимаваме с национални интереси, договори и всичко това, но сега сме помолени да анализираме значението на всяка прищявка и произволен коментар на Тръмп, а не дори на Държавния департамент може да ни каже какво се случва.

Все още е рано, но решимостта на Тръмп да бъде светски монарх или главен изпълнителен директор на USA Inc вече променя начина, по който дипломатите разбират Америка, като натрапчивото внимание се обръща на неговия „двор“. Кремлинологията от старата школа – тайнственото изкуство за идентифициране на лични фракции и вражди, оформящи московската политика зад кулисите – сега се преоткрива в „Тръмпология“.

По-специално, съдбата на Украйна изглежда зависи от личните отношения на Тръмп с двамата лидери на воюващите страни - Путин и Зеленски, и кой от неговия кръг успява да спечели доверието на президента на САЩ и да оформи разбирането му за конфликта.

Русия очевидно възлага доста големи надежди на президентството на Тръмп. От ноември Кремъл твърди, че Тръмп ще му помогне бързо да приключи войната в Украйна в тяхна полза. Миналата седмица Путин погали страхотно егото на Тръмп по руската държавна телевизия, като каза: „Ако победата му не беше открадната през 2016, през 2020 може би нямаше да я има кризата в Украйна“.

Путин също предприе необичайната стъпка да изпрати видео съобщение с поздравления до Тръмп, когато той спечели изборите, като го похвали за неговото „желание да възстанови преките контакти с Русия и да предотврати Третата световна война“. Ясната амбиция е за сделка с Тръмп за Украйна, сключена през главата на Зеленски, която позволява на Русия да запази териториите, които вече е завзела, и не позволява на Украйна да се присъедини към НАТО.

Путин се надява да възроди „духа на Ялта“ от края на Втората световна война, когато великите сили, представлявани от Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил, се срещнаха в кримския град, за да си поделят света. Руският президент не желае да приеме суровата реалност на отслабената позиция на Москва в света.

Путин също така изглежда вярва, че като човек, който някога е описал най-голямата си сила като „работата с хората“ – с други думи управлението и манипулирането им – той може да постигне някакво лично разбирателство с колегите си във Вашингтон.

Това няма да е същото като неоспоримата лична връзка, възникнала между Михаил Горбачов и Роналд Рейгън, които заедно се стремяха да намалят риска от ядрена война. Нито странната връзка между Бил Клинтън и Борис Елцин, които завършиха един телефонен разговор с думите: „Прегръщам те, Бил. Давам ти топла прегръдка.”

По-скоро би приличало острото и транзакционно разбирателство между Путин и турския Реджеп Тайип Ердоган или Ким Чен-ун. Както признава бивш руски дипломат, „Тръмп е бизнесмен: ако сключи сделка с Путин, това ще бъде, защото смята, че ще спечели от това, и ще предоговори в момента, в който реши, че може да получи по-добра сделка“ .

Може да е вярно, че егото на Тръмп и желанието му, очевидно в прекратяването на огъня в Газа, да се представи като велик геополитически сключващ сделка (някои в собствения му кръг вече го говорят като бъдещ кандидат за Нобелова награда за мир ) може направи го уязвим за манипулациите на Путин.

Руският президент със сигурност го ухажва от известно време. След опита за убийство на Тръмп през юли Путин каза, че се е доказал като „смел, мъжествен“ и на своята маратонска пресконференция в края на годината той нарече Тръмп „наистина брилянтен и талантлив човек, без съмнение“.

Засега не е ясно дали това работи. За разлика от миналите си излияния, когато той похвали Путин като „много проницателен“ и „гениален“, Тръмп е необичайно критичен към руския президент след завръщането му на поста. На въпрос за Путин малко след встъпването му в длъжност в понеделник, Тръмп каза, че „не се справя толкова добре“, намеквайки, че войната „не го кара да изглежда много добре“ и че той „унищожава Русия“. Това със сигурност не се хареса на Москва.

Въпреки че Кремъл се надяваше Тръмп бързо да започне да отменя поне някои (символични) санкции в сряда, президентът на САЩ всъщност вдигна залога . В своя акаунт в Truth Social той предупреди Путин, че ако се окаже, че не желае да преговаря, Тръмп „няма да има друг избор, освен да наложи високи нива на данъци, тарифи и санкции върху всичко, което се продава от Русия на Съединените щати и различни други участници държави”.

Освен това трима могат да играят на лична политика. Тръмп и Зеленски определено имаха труден старт. През 2019 Тръмп се опита да окаже натиск върху новия украински президент да започне разследване за корупция в семейството на Джо Байдън, което доведе до първия му импийчмънт.

През септември, по време на предизборната си кампания, Тръмп критикува Зеленски за „отправяне на малки неприятни клевети към любимия ти президент, мен“. Украинският президент наскоро постави под съмнение обещанието на Тръмп, че ще прекрати войната с Русия, след като встъпи в длъжност.

Но това беше тогава. Самият Зеленски очевидно се стреми да изгради лични отношения с президента на САЩ. Той може да бъде очарователен и завладяващ, а острото му предизвикателство към европейските лидери на Световния икономически форум в Давос тази седмица - „Ще забележи ли въобще президентът Тръмп Европа?“ — изглежда калибриран колкото да се хареса на новата администрация, толкова и да укори другите си западни съюзници. Още преди изборите Зеленски ласкаеше Тръмп, казвайки, че той е единственият човек, от когото Путин се страхува. /Труд