Начало на нова търговска война между САЩ и Китай

Отлагането на американските мита за Канада и Мексико и началото на новата търговска между САЩ и Китай днес е водеща тема в западния печат.

Американският президент Доналд Тръмп отложи планираните мита за Канада и Мексико с 30 дни, след като двете страни се ангажираха да предприемат мерки за спиране на потока от наркотици и мигранти към САЩ.

Същевременно днес в 00:01 часа американско източно време (07:01 българско време) влязоха в сила 10-процентните мита за Китай. В отговор на въведените от САЩ нови митнически тарифи Китай обяви, че от 10 февруари налага мита върху вноса на американския втечнен природен газ, въглища и селскостопанско оборудване, както и че започва антимонополно разследване срещу "Гугъл", съобщава в. "Файненшъл таймс".

Това поставя началото на втори кръг от търговската война, започнала по време на първия мандат на Тръмп, отбелязва вестникът.

Тръмп предупреди, че тези мита върху китайски стоки са само "начален удар" и добави, че в рамките на следващите 24 часа вероятно ще разговаря с китайския президент Си Цзинпин по различни спорни въпроси, пише в. "Ню Йорк таймс". Много китайски стоки вече са обложени с 10- или 25-процентни мита. Новите 10-процентни мита допълнително ще повишат цените на стоки за над 400 милиарда долара, които американците всяка година купуват от Китай, посочва изданието.

"Ню Йорк таймс" се спира и на отлагането на планираните митна за Канада и Мексико. Анализатори от Уолстрийт възприеха като положителен знак готовността на правителството на Тръмп да въведе 10-процентно вместо 25-процентно мито за вноса на енергия от Канада. Споразумението за отлагане на митата за Мексико също подсказва за готовността на американския президент да отстъпи, отбелязва изданието.

Хаотичните маневри в последната минута показаха готовността на Тръмп да използва митата като лост за натиск върху най-важните търговски партньори на САЩ въпреки потенциалните тежки икономически последици, коментира "Ню Йорк таймс".

Вносът от Мексико, Китай и Канада съставлява повече от една трета от стоките, внасяни в САЩ, като общата им стойност възлиза на над един трилион долара годишно. Икономисти прогнозират, че митата и очакваните ответни мерки могат да увеличат инфлацията и да нарушат глобалните вериги за доставки, пише още "Ню Йорк таймс".

В интервю за телевизия Си Ен Би Си президентът на Банката на Федералния резерв в Бостън Сюзън Колинс вчера заяви, че "широкообхватните" мита ще повишат цените не само на т.нар. крайни стоки, но и на "междинните стоки", които се използват за производството на други продукти. Все пак Колинс каза, че засега "няма спешна нужда" Федералният резерв да намалява лихвените проценти, допълва "Ню Йорк таймс".

Щатският долар вчера поскъпна, тъй като инвеститорите прогнозираха, че Федералният резерв на САЩ ще бъде принуден да запази лихвените проценти по-високи за по-дълго време, пише британският в. "Гардиън". Ако Тръмп обяви търговска война на повече държави и ако те предприемат ответни мерки, това може да има по-широки глобални инфлационни последици и да засегне глобалния растеж, предупреждава изданието.

Британският мозъчен тръст Национален институт за икономически и социални изследвания изчислява, че 10% мито върху целия внос от САЩ - при ответни мерки от страна на търговските партньори, може да намали глобалния растеж с около 1% през следващите две години.

Растежът във Великобритания също би могъл да се понижи с до 0,7 % през първата година, докато инфлацията би била по-висока с 3 до 4 %, а лихвените проценти - с 2 до 3 %.

Въпреки това митата могат да имат и дезинфлационен ефект в зависимост от развоя на търговската война. По-слабият глобален растеж би могъл да отслаби инфлационния натиск. Според някои икономисти огромните американски мита само върху Китай биха могли да доведат до по-ниски цени в други държави, тъй като китайските компании биха могли да реагират, като се опитат да намерят алтернативни купувачи.

В. "Уолстрийт джърнъл" публикува материал, в който се фокусира върху подготовката на ЕС за възможна търговска война между ЕС и САЩ.

Европейските лидери вчера се събраха в Брюксел в понеделник за планирана среща за обсъждане на военните разходи – един актуален за Тръмп въпрос. Като цяло те омаловажиха перспективите за насрещни мита или подобни ответни мерки, отбелязва изданието.

В неделя Тръмп отново постави акцент върху търговския излишък, който Европа отдавна има със САЩ и който според него е над 300 млрд. долара. Обемът на търговията обаче бледнее в сравнение със стойността на трансатлантическите инвестиции. На всяка от страните се падат повече от 60% от всички преки чуждестранни инвестиции в другата икономика, отбелязва "Уолстрийт джърнъл".

Натискът на Тръмп идва в особено труден момент за Европа. Според предварителната оценка на статистическата служба на блока икономиката на ЕС е нараснала само с 0,8 % през миналата година. Икономиката на САЩ е нараснала с 2,8 % през миналата година, сочат данни на американското министерство на търговията, цитирани от "Уолстрийт джърнъл".

Длъжностни лица от ЕС, който по принцип се застъпва за свободната търговия, месеци наред разработват начини за отговор на отправяните от САЩ заплахи за налагане на мита, посочва изданието. Европейски представители разговаряха и с колегите си от Канада, която има споразумение за свободна търговия с ЕС. Канадският премиер Джъстин Трюдо в неделя разговаря с председателя на Европейския съвет Антонио Коща, търсейки начини за сътрудничество срещу натиска на САЩ.

"Подготвени сме", заяви вчера финландският премиер Петери Орпо, но отказа да оповести подробности в какво се изразява готовността на ЕС. "Няма да започвам война. Искам да започнем преговори", подчерта Орпо, цитиран от "Уолстрийт джърнъл".

Въпросът дали Тръмп иска преговори обаче продължава да тежи на Европа, заключава американският вестник.  
(БТА)