Господин "Никой" срещу Путин: Учител разкрива бясната военна пропаганда в руските училища ВИДЕО

Докато руските танкове настъпваха в Украйна през февруари 2022 г., Владимир Путин водеше паралелна битка на вътрешния фронт – битка не с оръжия, а с идеология, достигайки дълбоко в класните стаи на нацията. В гимназията в Карабаш, малък индустриален град в Уралските планини, учителят Павел Таланкин знаеше, че трябва да документира това, което се слчува.

Почти за една нощ училището – и тясно сплотената общност, където свободолюбивият Таланкин, известен като Паша на учениците си, бе прегърнал ролята си на неконформистки възпитател – бяха завладени от милитаризация и военна пропаганда. Като дългогодишен видеооператор на училището, Таланкин е инструктиран от своите началници да документира изпълнението на новата директива на Кремъл: оформяне на поколение, потопено в ултранационалистически възгледи и готово скоро да се присъедини към редиците на армията, воюваща в Украйна.

Яростно против войната, Таланкин вместо това се заема да улови и демонстрира на света един нефилтриран, вътрешен поглед за това как войната на Путин срещу Украйна оформя живота на децата на Русия.

„Веднага разбрах, че това трябва да бъде запазено за историческите файлове. Бързо разбрах, че този материал не може да бъде загубен“, казва Таланкин пред Observer.

Записите ще се превърнат в Mr Nobody Against Putin - вълнуващ документален филм, чиято премиера беше миналия месец на филмовия фестивал Сънданс, където спечели специалната награда на журито за документално кино.

Идеята за филма възниква в първите дни на войната, когато Таланкин започва да се свързва с независими медии, предлагайки им свои кадри. В крайна сметка историята му достига до Дейвид Боренщайн, американски режисьор, който режисира проекта заедно с Таланкин.

Под прикритието на заповедите за разпространение на пропагандата в училището, Таланкин поема тайна и изключително рискована мисия да документира информационната война на Путин у дома. В страна, в която цялата независима журналистика е забранена, Таланкин казва, че има несравнимо място на първия ред в историята.

„Всеки журналист, който се опита да заснеме случващото се в училищата, веднага ще бъде вкаран в затвора. Бях поставен в тази уникална ситуация“, обяснява той. „Руското министерство на образованието изпращаше изключително подробни заповеди, че определени уроци трябва да бъдат заснети, и аз отивах да снимам.“

В документалния филм Таланкин показва как на децата е наредено да маршируват с руския флаг, да четат прясно отпечатани исторически книги, които защитават инвазията на Русия в Украйна и да се състезават в турнири по хвърляне на гранати.

Ветерани от войната, често бивши затворници от прословутата паравоенна група "Вагнер", посещават децата, за да проповядват „патриотични ценности“ на децата. От началото на войната Москва харчи милиони рубли, за да формира ново поколение, готово да даде живота си на военна служба. Руски анализатори описват идеологическата индоктринация на тийнейджърите като една от областите, в които руската държава е най-близо до тоталитарна.

„Училищата са едно от основните места, където се разпространява пропаганда“, казва Таланкин. „Фашизмът може да пусне корени по най-простите начини – започвайки от училищата, с децата.“

Хвърляйки светлина върху кампанията за превръщане на руските училища в инструменти за милитаризация, самият Путин заяви миналата година: „Войните се печелят не от командири, а от учители“.

Във филма Таланкин предлага нюансиран портрет на това как милитаризацията на Русия прониква в неговото училище. Той улавя как учителите се справят със сложността на своите роли – някои напълно възприемат пламенните провоенни настроения на страната, други тихо се съпротивляват. Сред първите е Абдулманов, учител по история и твърд поддръжник на Путин, който открито се възхищава на някои от най-скандалните поддръжници на Сталин.

Други обаче се борят с новите си роли на пропагандисти, доверявайки на Таланкин безпокойството си от промяната в посоката на училището.

„Много учители не искат да правят това, но са в капан“, казва Таланкин. „Хората учат за учители и мечтаят да образоват деца, след което се оказват принудени да разпространяват пропаганда.“

В Карабаш работните места са оскъдни, казва Таланкин, и за много - особено по-възрастните учители - да провалят живота си не е опция. В крайна сметка голяма част от това, което се случва в класната стая, изглежда като режисирана ролева игра пред камерите, като учители и ученици четат от подготвени бележки, рецитирайки отговорите, които държавата очаква.

„Потьомкинско село“, отбелязва Таланкин. И все пак, предупреждава той, ефектите от милитаризацията са реални и осезаеми  „За по-малките деца всичко, което техният учител казва, се приема за истина. Дългосрочното въздействие на военната пропаганда ще се усети."

По-големите ученици често са по-скептични, каза Таланкин, но той е свидетел от първа ръка на силата на пропагандата върху хората около него. Няколко негови бивши съученици и приятели решават да подпишат военни договори и да се бият в Украйна – а някои от тях са се прибирали у дома в ковчези.

До лятото на 2024 г. Таланкин усеща, че стените се затварят. Полицейска кола се задържа пред дома му и неговите антивоенни възгледи стават все по-видими в Карабаш, точно когато Русия започна да затяга хватката си над несъгласието с вълна от драконовски закони. Без да казва на никого – дори и на майка си – той напуска Русия през юни 2024 г., носейки със себе си седем хард диска със записи.

След излизането на документалния му филм реакциите в Карабаш са смесени.

„Точно вчера получих съобщение за подкрепа от някой у дома. Но преди това получих много заплахи, дълги гласови съобщения, в които ме наричаха мръсник, предател на Родината”, казва учителят.

Той все пак се надява, че много хора в родния му град и родината му ще могат да гледат филма. „Искам колкото се може повече хора в Русия да видят това – не само в Карабаш, но навсякъде. За тяхно добро."