Истинското предупреждение на Ванс към Европа

Когато Джей Ди Ванс излезе на сцената на Мюнхенската конференция по сигурността миналата седмица, той отправи строго предупреждение. Вицепрезидентът на САЩ каза на събралите се политици и дипломати, че свободата на словото и демокрацията са атакувани от европейските елити: "Заплахата, за която се тревожа най-много по отношение на Европа, не е Русия, не е Китай, а . . . заплахата отвътре."

Ако Ванс се надяваше да убеди публиката си, а не просто да я обиди, той се провали. Наистина, речта му имаше грандиозен обратен ефект, убеждавайки много слушатели, че самата Америка вече е заплаха за Европа, пише в статия за Financial Times колумнистът Гидеон Рахман.

Най-положителната присъда, която чух за речта, беше, че е "детинска глупост", но насочена към американска публика и следователно безопасно игнорирана. Но разопаковайте речта на Ванс – и я поставете в контекста на решението на Доналд Тръмп да ангажира Владимир Путин, като същевременно остави настрана Украйна и Европа – и става ясно, че американските културни войни, международната сигурност и европейската политика вече не могат да бъдат разплитани.

Това, което Ванс направи, беше да подкопае идеите за свобода, демокрация и споделени ценности, които са в основата на западния съюз в продължение на 80 години. В неговия свят битката за свобода в Европа вече не е за възпиране на една автократична и агресивна Русия, както беше за Хари Труман или Роналд Рейгън. Борбата на Ванс за свобода е битка за спасяване на „западната цивилизация“, както е определена от Илън Мъск и други, от двойните заплахи на масовата имиграция и "вируса на пробуденото съзнание".

Идеологията на администрацията на Тръмп означава, че във важни аспекти тя сега изпитва по-голяма близост с Путин, отколкото с Володимир Зеленски . На Путин се гледа като на войн, който се бори за страната си и за консервативните ценности; украинецът е отхвърлен като бездарник с всички грешни приятели в Европа.

Администрацията на Тръмп смята европейската крайна десница за свои истински съюзници. Призовавайки хора като партията „Алтернатива за Германия“ да бъдат приветствани в правителството, Ванс призовава Европа да се превърне в по-голяма версия на Унгария на Виктор Орбан – мека автокрация с слабост към Русия на Путин. Показателно беше, че в Мюнхен Ванс намери време да се срещне с Алис Вайдел, сълидерката на „Алтернатива за Германия“, но не и с канцлера Олаф Шолц.

Преди да разгледаме последиците за Европа от това, което каза Ванс, трябва да спрем, за да отбележим неговото дълбоко лицемерие. Тръмп се опита да отхвърли президентските избори в САЩ през 2020 г. И неговият вицепрезидент си позволява да чете лекции на европейците за уважение към демокрацията?

Аргументите на Ванс бяха в класически руски стил „какво става“ – отклоняване на вниманието от нападението на администрацията на Тръмп срещу демократичните институции на САЩ и надвисналото предателство спрямо Украйна – с анекдоти за предполагаемото преследване на активисти против абортите във Великобритания. Дали той вярва в нещо от това е от чисто психологически интерес. Важни са стратегическите последици за Европа.

Тръмп явно възнамерява да сключи сделка за Украйна с Путин през главите на Зеленски и европейците. Това може да има трагични последици за Украйна , която скоро може да бъде помолена да приеме загуба на територия без гаранции за сигурност в бъдеще. Алтернативата би била да се опитаме да се бием без американска помощ.

Последствията за останалата част от Европа също са тревожни. Путин иска войските на НАТО да бъдат премахнати от цялата бивша съветска империя. Европейски служители смятат, че Тръмп вероятно ще се съгласи да изтегли американските войски от Балтика и може би по-на запад, оставяйки ЕС уязвим за руска армия, която правителствата на НАТО предупреждават, че се готви за по-голям конфликт отвъд Украйна.

Ясно е, че САЩ вече не могат да се считат за надежден съюзник на европейците. Но политическите амбиции на администрацията на Тръмп за Европа означават, че засега Америка също е противник – заплашващ демокрацията в Европа и дори европейската територия, в случая с Гренландия .
Тръмп ще използва всеки лост, който има, за да принуди европейските съюзници на Америка да се съобразят по въпроси от търговията и сигурността до тяхната вътрешна политика. Това означава, че сега Европа трябва да започне болезнения процес на „намаляване на риска“ в отношенията си със САЩ, търсейки зони на опасна зависимост от Америка и изваждайки ги от системата.

Поверяването на критична инфраструктура на Мъск би създало огромна нова уязвимост. Администрацията на Тръмп също ще окаже огромен натиск върху европейците да купуват повече американско оръжие. При сегашните обстоятелства това би било глупост.

Много европейци ще се противопоставят на тези идеи, отхвърляйки ги като невъзможни. Но те трябва да разберат, че свободата им сега е заложена на карта. Ванс беше прав за това. Просто не по начина, по който си мислеше.