Президентът Доналд Тръмп беше в разгара на четвъртия си политически митинг за три дни, когато зададе на близък сътрудник въпроса, който го тревожеше от известно време: Как Републиканската партия се озова в това лошо състояние?

Беше средата на октомври и само седмици преди междинните избори, Републиканската партия губеше подкрепа в десетки състезания в цялата страна. Мнозинството в Камарата на представителите беше загубено. Контролът над Сената, невероятно, беше безнадежден. А Тръмп се беше впуснал в едномесечна спасителна мисия, кръстосвайки САЩ, за да събуди апатични избиратели в онези кървавочервени райони, които лесно беше побеждавал само преди две години.

"Това беше дълго пътуване", каза човек, запознат с частния разговор. "И въпросът, който той непрекъснато задава, е: "Как стигнахме дотук?"

Закъснялото разкритие на президента подчерта тежкото състояние на нещата, с което републиканците около него се бореха през последните няколко месеца.

Вече изправен пред исторически насрещни ветрове и енергизирана Демократическа партия, Тръмп беше тласнал нацията в непопулярна война без ясна стратегия за излизане. Цените на бензина скочиха рязко в резултат на това, подхранвайки широко разпространената инфлация и възраждането на безпокойството на избирателите относно разходите за живот.

Самопричинените рани свалиха рейтинга на одобрение на Тръмп до рекордно ниски нива. Изправени пред гневен и разочарован електорат, кандидатите на републиканците сега отчаяно търсеха начини да избягат от низходящото гравитационно привличане на своя лидер.

"Хората са толкова ядосани", каза един мрачен републикански агент от Тексас в навечерието на изборния ден, цитиран от CNN. "И Тръмп не направи нищо, за да помогне с това."

В крайна сметка републиканците платиха потресаваща политическа цена. Разочарованите избиратели унищожиха мнозинството на републиканците както в Камарата на представителите, така и в Сената, отправяйки потресаващ упрек към управлението на републиканците, който се разпростираше и в райони, дълго смятани за консервативни крепости.

Към края на вторник републиканците в Камарата на представителите бяха изправени пред електорален разгром, губейки няколко района, които Тръмп спечели с повече от 10 точки само преди две години. Два източника от Демократическата партия смятат, че убедителните победи биха могли да им осигурят над 240 места в Камарата на представителите, брой, който би бил немислим само преди няколко седмици.

Траекторията на Сената беше в някои отношения дори по-катастрофална за републиканците, които бяха влезли в междинния цикъл, като се нуждаеха само от защита на шепа традиционно червени места, за да запазят контрола си. Вместо това, камарата също премина под контрол на демократите само часове след затварянето на избирателните секции поради загуби в надеждни републикански крепости като Канзас, Айова и Южна Каролина.

Последствията вероятно ще оставят Тръмп драстично отслабен и неподготвен за последните две години на поста, белязани от атака на демократически разследвания и опозиция, които заплашват да спрат програмата му.

По-широката Републиканска партия, междувременно, внезапно се оказва изоставена. Още преди да се появят резултатите, тя беше залята от сочене с пръст и предположения, докато представители на Републиканската партия се готвеха за слабо представяне на изборите. Това разногласие вероятно само ще се задълбочи, докато републиканците се опитват да се справят с развалините на междинните избори, които не успяха да отговорят на и без това ниските им очаквания, според интервюта с повече от дузина помощници и съветници на Тръмп, партийни служители и служители на кампанията.

Тези републиканци описаха поредица от съмнителни решения и повратни точки през последната година, включително прекалено оптимистична стратегия, нерешителни послания и погрешен избор на шепа изключително слаби кандидати. Но в крайна сметка те се съгласиха, че републиканците просто не можаха да надминат Тръмп. Решението на президента да започне война - след което да прекара шест месеца в пренебрегване на икономическите последици, докато преследва собствените си суетни проекти - разпадна коалицията му и се оказа дълбоко токсично за американците в целия политически пейзаж.

"Честно казано, има само един човек, който да бъде виновен", каза Барет Марсън, републикански стратег от Аризона. "Ако войната не се беше случила, щеше да е съвсем различен изборен цикъл. И само един човек е започнал тази война."

Във вторник вечерта служител на Белия дом отхвърли всяко предположение, че Тръмп носи отговорност за загубите на Републиканската партия, твърдейки, че това е вина на самите кандидати.

"Президентът Тръмп се справи по-добре с промотирането на много от кандидатите в бюлетината, отколкото самите кандидати", каза служителят.

Непредсказуемият Тръмп

Но усилията на Белия дом сега да омаловажи тези загуби като неизбежни - и напълно отделни от Тръмп - представляват голяма промяна от това време миналата година, когато неговите съветници разработиха план за противопоставяне на историята и запазване на слабото мнозинство в партията, като включат Тръмп "в бюлетината", както го нарече началникът на кабинета му Сузи Уайлс миналия декември.

Лидерите на Републиканската партия по това време се почувстваха окуражени от командването на Тръмп на разнообразна и привидно трайна коалиция от избиратели на MAGA. Те бяха ободрени от приемането на масивен данъчен пакет от мерки за съкращаване на разходите и държавни харчове, наречен "Големият прекрасен законопроект" (The Big Beautiful Bill). Икономиката изглеждаше устойчива, а инфлацията - отслабваща, което създаваше ярък контраст с "годините на Байдън", белязани от високи разходи за живот.

Републиканците разполагаха и с друго оръжие в арсенала си: безпрецедентна схема за прекрояване на избирателните райони, организирана от един от най-близките политически сътрудници на Тръмп - Джеймс Блеър. Целта беше превантивно да се наклонят везните в повече от дузина избирателни райони в полза на републиканците и така да се намали броят на местата, които те би трябвало да защитават на изборите през ноември.

Този стеснен кръг от потенциално оспорвани райони залегна в основата на оптимистична стратегия за междинните избори, която Блеър и Уайлс представиха на поредица от закрити срещи, започнали още през февруари - по думите на присъствали на тях лица.

Те призоваха водещите републикански законодатели и съюзници да следват единно и дисциплинирано икономическо послание, акцентиращо върху постиженията на Тръмп - включително напредъка по отношение на разходите за живот и реализирането на популярни приоритети, като например ограничаването на цените на лекарствата. Разчитайки на този силен старт, републиканците щяха да поискат от избирателите още две години, за да "довършат започнатото".

Блеър и Уайлс настояваха Републиканската партия да действа единно, макар и самите те да си даваха сметка, че Тръмп - със своя непредсказуем характер - едва ли ще се придържа към общата линия. Пред една от групите Блеър отбеляза, че президентът вероятно "ще прави каквото си иска".

Това се оказа сериозно подценяване на ситуацията.

Военната катастрофа

По-малко от две седмици по-късно Тръмп предприе изненадваща атака срещу Иран. При ударите бе ликвидирана голяма част от висшето държавно ръководство на страната - ход, целящ да доведе до рухване на режима и да осигури на президента бърза и категорична победа.

Вместо това, офанзивата само затвърди решимостта на Иран и въвлече САЩ във война. Само за няколко седмици конфликтът доведе до смъртта на американски военнослужещи и блокира петролните доставки през Ормузкия проток, което отприщи глобална енергийна криза.

Първоначално Тръмп и висшите му съветници омаловажаваха последствията, хвалейки се, че войната е почти спечелена и ще приключи най-много за четири до шест седмици. Но още в този ранен етап някои от съветниците на Тръмп признаваха в тесен кръг, че това може да се превърне в политическа катастрофа.

"Много хора не разбират защо изобщо трябваше да правим това", отбеляза тогава един от съветниците на Тръмп, добавяйки, че това решение на мига е обезсмислило месеци наред щателна подготовка за междинните избори. "Ако петролът достигне 100 долара (за барел) - кой знае какво ще стане? Това е политически риск и тук няма място за никакви "ако" или "но".

Перспективите се влошиха още повече през следващите няколко месеца, тъй като войната доминираше политическия дебат и измести собствения дневен ред на Тръмп. Плановете президентът да предприеме продължителна обиколка, за да популяризира постиженията си, бяха замразени. Важни стратегически решения - например кога и къде да започне харченето на натрупания от Тръмп фонд за кампанията в размер на около 400 милиона долара - бяха отложени.

Може би най-тревожното за съюзниците му беше усещането, че Тръмп е предал основната си политическа идентичност - тази на президент, посветен на стимулирането на икономиката и предпазването на САЩ от участие във външни войни.

"Те подцениха недоволството сред електоралната си база", коментира един от съюзниците на Тръмп по адрес на Белия дом, докато войната навлизаше във втория си месец, цената на петрола достигна 100 долара за барел, а цените на горивата в САЩ се приближиха до границата от 4 долара за галон. "Ако не сме сериозно обезпокоени от това през април, значи през ноември сме обречени."

Към лятото стана ясно, че войната съвсем не е "пълна и окончателна победа" - въпреки многократните твърдения на Тръмп - а напротив: тя ще тегне над целия период на междинните избори. Проваленото през юни краткотрайно примирие остави кандидатите на Републиканската партия без ясна позиция по конфликта, докато всички икономически стълбове, на които бяха планирали да градят кампанията си, се сринаха.

Цената на горивата надхвърли 4 долара и продължи да расте, цените на хранителните стоки също тръгнаха нагоре, а социологическите проучвания все по-често показваха, че избирателите се обръщат срещу президента, който бе обещал, че разходите им ще намалеят "още в първия ден".

В някои среди на Републиканската партия законодатели и техните съветници обсъждаха в тесен кръг дали - и доколко рязко - да се разграничат от Тръмп по ключови въпроси в заключителния етап на предизборната кампания. Някои вече бяха отправили критики относно митата му, които оскъпяват стоките, или бяха изразили недоволство от войната - макар и предпазливо, а в няколко случая - едва след като са предупредили Белия дом предварително.

Но дори когато рейтингите на одобрение за Тръмп достигнаха най-ниските си нива, повечето политици не се решиха на толкова сериозна стъпка.

Някои стигнаха до извода, че след като са защитавали и оправдавали всяко действие на Тръмп през последните 18 месеца, сегашното му изоставяне няма да им донесе особено доверие сред колебаещите се избиратели, а със сигурност ще срине позициите им сред ядрото от поддръжници на движението MAGA. Други пък просто се опасяваха да не навлекат върху себе си личния гняв на Тръмп. Те прецениха, че е по-добре да издържат, надявайки се, че най-пламенните му останали привърженици ще им помогнат да пресекат финалната линия.

Излизане от контрол 

Вътре в Белия дом, това, което започна като мащабен план за разгръщане на политическите успехи на републиканците и затвърждаване на мнозинството в Конгреса, в крайна сметка се сведе до последен опит да се покаже базата на Тръмп в MAGA за последен път.

Президентът остана до голяма степен неангажиран от детайлното политическо планиране, като понякога отбелязваше на околните, че вече си е свършил работата: Той е спечелил Белия дом. Вместо това, Тръмп прекарваше прекомерно време в надзор на строителни проекти около Вашингтон, които смяташе за критични за своето наследство. Американците обаче мнозинството го виждаха като загуба на време и пари.

Когато той се обръщаше към проблемите, които са начело на съзнанието на избирателите, обикновено го правеше, за да ги отхвърли. Тръмп редовно настояваше, че цените на газа скоро ще паднат рязко и твърдеше, че войната с Иран си заслужава "краткосрочната болка". Той приветстваше тарифите и безрезервно прегърна сектора на изкуствения интелект, въпреки анкетите, показващи дълбок двупартиен скептицизъм и към двете партии.

Що се отнася до опасенията за достъпността, доминиращи в опасенията на американците, той първоначално ги отхвърли като "измама", което предизвика надпревара сред помощниците му да поправят забележките си, казаха служител на администрацията и съветник. За тяхно ужас, Тръмп след това излезе и го повтаряше отново и отново, като в крайна сметка го превърна в редовна част от речта си за предсрочно погасяване.

"Това беше дума, която те измислиха", оплака се Тръмп по време на митинг през септември в Северна Каролина. "И бях замерян с тази дума за достъпност в продължение на година и половина."

Лично подбраните кандидати на Тръмп

Междувременно междинната карта, която помощниците на Тръмп се опитваха да свият, се беше разширила - отчасти поради слабостта на няколко от лично подбраните кандидати за Сената на Тръмп.

В Тексас, където Тръмп издигна Кен Пакстън въпреки възраженията на лидерите на Републиканската партия, обзетият от скандали кандидат се представяше толкова зле, че някои оперативни работници в щата тайно се питаха дали изобщо иска работата.

Майкъл Уотли, близък съюзник на президента, започна бавно и никога не се възстанови в Северна Каролина, въпреки напътствията на няколко близки съветници на Тръмп. Дарлин Греъм, която Тръмп импулсивно подкрепи да замени покойния си брат, сенатор Линдзи Греъм от Южна Каролина, изглеждаше като политически новак в щат, който през 2024 г. подкрепи Тръмп с 18 процентни пункта преднина.

И за задълбочаващо се разочарование на екипа на Тръмп, няколко депутати от Камарата на представителите и Сената, които обикновено бяха сигурни, бяха изненадани от своите по-силни от обикновено опоненти.

"Те се движеха по инерция, дори когато имаше признаци", оплака се един съветник, докато републиканците се надпреварваха да подкрепят разклатената кампания на сенатор Роджър Маршал в Канзас, където се очаква демократите да спечелят за първи път от близо век.

Тъй като цените на бензина и дизела се повишиха рязко, повличайки републиканците надолу в цялата страна, Белият дом търсеше политически лостове, които биха могли да успокоят избирателите, изправени пред нов икономически натиск.

Тръмп одобри достъпа до по-евтини форми на бензин и разчисти пътя за шофьорите на камиони да използват необлагаем дизел, обикновено запазен за превозни средства с висока проходимост. Той обеща плащания за подпомагане на фермерите, които до деня на изборите възлизат на приблизително 15 милиарда долара.

Но тези жестове до голяма степен не се получиха и на моменти бяха директно подкопани от стъпките, които Тръмп предприе, за да се опита да укрепи други части от затруднената база на Републиканската партия. Сред най-вредните беше решението за временно увеличаване на вноса на говеждо месо - ход, целящ да намали цените на хранителните стоки, който в крайна сметка успя само да разгневи републиканците в целия Среден Запад.

Войната, каза един републикански оперативен служител, близък до Белия дом, не само е била непопулярна сама по себе си, но е генерирала широко разпространени вътрешни последици, които администрацията не е могла да овладее.

"Тя създаде проблем с инфлацията, който стана пряко свързан с президента, и от това произлязоха хиляди други неща", каза оперативният служител.

Тази нарастваща заплаха за републиканците в целия политически пейзаж само допълнително засили значението на "може би" най-голямото предимство на партията: близо 400-те милиона долара, които Тръмп е натрупал в своя "суперкомитет за политическо действие" (super PAC) - средства, дошли до голяма степен от заможни дарители и корпорации, стремящи се да спечелят благоразположението му през първата година от президентството му.

Въпреки това, в продължение на месеци този комитет - MAGA Inc. - не харчеше средства. Причината беше нежеланието на Тръмп да раздава събраните пари в подкрепа на други кандидати, както и затрудненията на републиканските функционери да решат как и къде точно да насочат ресурсите в една все по-неблагоприятна за тях предизборна обстановка.

След продължителни спорове, президентът най-накрая даде зелена светлина за влагането на стотици милиони долари в надпревари из цялата страна през последните два месеца.

Това беше добре дошла инжекция за Републиканската партия, която позволи на двата основни "суперкомитета" на партията да съсредоточат разходите си върху ключови избирателни райони и места, където имаше реални шансове за победа. Междувременно, организацията на Тръмп - MAGA Inc. - се фокусира върху по-малко критичните надпревари в райони, които традиционно са силно републикански.

Оставаше обаче въпросът как най-ефективно да бъде използван самият президент

В обкръжението на Тръмп някои съюзници смятаха, че най-добрият подход за републиканците е да локализират предизборните кампании и да държат фокуса върху демократите. Надеждата беше, че страховете на републиканските избиратели от навлизането на "социализъм" ще надделеят над непосредственото им недоволство от други проблеми. Други пък бяха на мнение, че демократите вече са превърнали междинните избори в референдум за самия Тръмп. Тревожейки се от липсата на ентусиазъм сред редовите републикански избиратели, те настояваха, че няма какво повече да се губи, ако президентът бъде пуснат в пълна сила в кампанията.

"Няма никакво контрапослание", отбеляза друг съюзник, "защото те пускат реклами за "Големия прекрасен законопроект", а на никого не му пука и за стотинка."

В крайна сметка Тръмп сам сложи край на спора. В средата на септември, след като се разтревожи от вътрешни проучвания, показващи, че републиканците трайно изостават в надпреварите из цялата страна, той реши да вземе нещата в свои ръце, споделят запознати със ситуацията източници.

Екипът на Тръмп набързо организира интензивна кампания за последния месец, по време на която той посещаваше почти всеки ден нов град. Той обикаляше страната, призовавайки своите верни поддръжници да отидат до урните - дори ако този път гласът им няма да бъде за него.

"Моля ви, представете си, че името ми е в бюлетината", каза Тръмп по време на посещение в Мичиган - призив, който той отправяше на почти всеки митинг. "Когато името ми не е в бюлетината, хората не идват да гласуват. Моля ви, елате и гласувайте."

Понякога тези почти ежедневни пътувания зареждаха Тръмп с енергия; той се наслаждаваше на тълпите и на репутацията си на човек, когото един от съветниците му определи като "най-мощния двигател за избирателна активност в историята на американската политика". В други моменти обаче той избухваше в гняв, че му се налага да полага толкова усилия в заключителния етап на кампании, които не са негови собствени, споделят хора, разговаряли с него.

За водещите представители на Републиканската партия тази обиколка беше нож с две остриета: те се надяваха, че завръщането на характерните за Тръмп митинги ще възроди ентусиазма сред пасивната републиканска електорална база, но същевременно се стараеха да го насочват към райони, които са твърдо републикански, за да сведат до минимум евентуалните щети в оспорваните надпревари.

В последните дни представители на Републиканската партия отбелязваха, че митингите допринасят за по-висока избирателна активност - макар че финалното послание на Тръмп беше непоследователно, а понякога дори озадачаващо.

Например, по време на няколко посещения в Охайо, президентът публично обърна внимание на формата на "задника" на републиканеца Джон Хъстед - комплимент в типичен за Тръмп стил. Според запознати, това е било провокирано от недоумението на Тръмп, че Хъстед не е наблегнал достатъчно по време на кампанията на миналото си като играч по американски футбол в колежанската дивизия III.

И все пак, въпреки ентусиазма сред най-верните поддръжници на Тръмп на терен, това не успя да разсее опасенията на избирателите относно войната и високите цени, нито пък промени значително данните от социологическите проучвания, които все по-ясно показваха, че републиканците са застрашени от "синя вълна" (успех на демократите).

Към края на обиколката настроението на Тръмп се влоши значително, споделят хора, които са разговаряли с него. Така, по-малко от 24 часа преди изборния ден, Тръмп се върна към тема, която често описва като "разтоварваща" за него: строителството.

В понеделник, застанал пред огледалния басейн до Мемориала на Линкълн, Тръмп посвети голяма част от последната си реч преди междинните избори на подробен разказ за битките си с водораслите в басейна, както и на ключовите решения, свързани с ремонта на тръбите и подмяната на тревните площи.

Според представители на Републиканската партия това е било странно решение, но не и съдбоносно. Тръмп е поел по този път още преди осем месеца - сега оставаше единствено да се подготвят за сблъсъка.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.