Европа става второстепенна спрямо останалия свят

Европа става второстепенна спрямо останалия свят. Това е особено очевидно в пренебрежителното отношение на американския президент Доналд Тръмп и неговия външнополитически екип към европейците и критиките към политиците в Стария свят от американците, които до голяма степен бяха основателни, пише Bloomberg.

Изданието отбелязва, че Съединените щати, включително чрез преговорите с Русия в Саудитска Арабия , са показали ясно, че Америка има малко уважение към своите дългогодишни съюзници и не иска да ръководи тази стратегическа общност. Европа, от своя страна, показа, че се плъзга към стратегическа неуместност в свят, управляван от Вашингтон, Москва и Пекин.

Понякога битката се отразява зле на всички. Помислете за разпадането в Мюнхен - групата от трансатлантически срещи около Мюнхенската конференция по сигурността през уикенда.

Администрацията на президента Доналд Тръмп използва случая - както и вчерашните дискусии между САЩ и Русия в Саудитска Арабия - за да изясни, че изпитва малко уважение към своите дългогодишни съюзници и малко желание да ръководи тази стратегическа общност. Европа, от своя страна, показа, че клони към стратегическа неуместност в свят, управляван от Вашингтон, Москва и Пекин.

В европейското си турне американците не се покриха със слава. По време на посещение в централата на Организацията на Северноатлантическия пакт в Брюксел, министърът на отбраната Пийт Хегсет изложи подхода на САЩ към мира в Украйна. Киев, обяви той, трябва да приеме загубата на окупираната от Русия територия и да не очаква членство в НАТО, подкрепяни от НАТО мироопазващи сили или разгръщане на американски войски, за да предпазят руския президент Владимир Путин от ново нахлуване.

Въпреки че същността на тези изявления не беше шокираща, беше изненадващо, че Хегсет публично призна и по четирите ключови въпроса, преди дори да започнат преговорите с Москва. Когато Хегсет се оттегли от собствените си забележки ден по-късно, той просто остави впечатлението за администрация, която измисля своя подход към дипломацията с високи залози, докато върви.
След това дойде речта на вицепрезидента Джей Ди Ванс в Мюнхен. Сериозните европейци бяха готови за твърдо лекарство за разходите за отбрана и отношенията с Китай и за откровено обсъждане на подхода към преговорите в Украйна. Вместо това те получиха лекция за опасностите, които декадентските европейски демокрации представляват за самите тях, последвана от среща между Ванс и лидера на Алтернатива за Германия – анти-НАТО, антиамериканската, крайнодясна партия – точно преди националните избори следващата седмица.

Междувременно Тръмп бързо започна преговорите за Украйна с телефонно обаждане до Путин. Но неговите представители дадоха ясно да се разбере, че ще има само ограничена роля за Киев - и може би никаква за ЕС - дори когато поискаха Европа да поеме тежестта на подкрепата на Украйна. По пътя Тръмп се опита да накара Украйна да предаде минералните ресурси - при толкова изнудващи условия , че да накара един мафиот да се изчерви.

Спадът на европейските разходи за отбрана след Студената война продължи дори след като Русия нахлу в Грузия през 2008 г. Анексирането на Крим от Путин през 2014 г. доведе до умерено увеличение. След като Тръмп беше избран за първи път, германският канцлер Ангела Меркел и други лидери заговориха много за Европа, отговорна за собствената си съдба – и след това най-вече продължиха бавното изкачване към харченето на нищожните 2% от БВП за отбрана.

И накрая, през 2022 г. дойде опитът на Путин за завладяване на Украйна, който в крайна сметка шокира по-голямата част от континента да достигне този праг от 2%. И все пак много страни избраха да снабдяват обсадената Украйна от съществуващите запаси, вместо бързо да увеличат производството. И за всяка Полша, която бързо се превръща в сериозна военна сила, има Германия, която намира всяко извинение да се бави. Така Европа се озовава в едновременно трагична и напълно предсказуема позиция: неспособна да подкрепи Украйна, тъй като Вашингтон не желае.

Европа изпадна в положение, в което просто не може да си представи да живее без защитата на суперсила, на която вече не може да се довери. Не е ясно дали континентът има жизнеността да отговори.

Френският президент Еманюел Макрон свика извънредна среща на европейските лидери след провала в Мюнхен - само за да завърши тази среща по характерно раздразнителен, неубедителен начин. В по-широк план постоянната смесица от политическо неразположение и икономическо вцепенение заплашва да спъне възхода на по-силна стратегическа идентичност.

В близко бъдеще Европа може да се окаже страничен наблюдател не само на преговорите за бъдещето на Украйна – както беше вчера в Саудитска Арабия – но и на присъствието на американски войски на континента и други въпроси в отношенията между САЩ и Русия. Освен това опасностите са още по-големи.

Ако Европа не се събере, тя може да се разпадне, тъй като по-жизнените, уязвими източни страни се обединят и изоставят западните изоставащи. Или може би една залязваща Европа просто ще бъде хваната между неуверената, понякога враждебна Америка от една страна и хищните автократични сили от другата. Това би бил удивителен резултат за континента, който някога е управлявал земното кълбо. В ерата на Тръмп това вече не е толкова немислимо.