Пет стъпки, които трябва да предприемем сега, за да направим Европа по-сигурна

Изтощително и унизително е да нямаме контрол – да наблюдаваме всяка среща в Овалния кабинет за проблясък на одобрението или недоволството на Тръмп, а нашата сигурност да се основава на възприемане на обида или настроение. Последната седмица на срещи между Тръмп, Макрон, Стармър и накрая Зеленски се чувстваше така, сякаш пълзим през минно поле. Някои може да анализират дали Зеленски можеше да изиграе нещата по различен начин. Това е грешен въпрос. Въпросът е, че не можем да продължаваме да сме толкова зависими от всяка среща в Белия дом. Докато не започнем да поемаме отговорност за бъдещето си, винаги ще бъдем на едно сърцебиене разстояние от страха от Страшния съд.

Ето стъпките за решаване на това.

Първо: Европа трябва да покаже единен фронт. Великобритания може да има свои собствени странични канали – има някои ползи от избягването на предстоящата търговска война между ЕС и САЩ – но най-„специалните“ отношения, които имаме сега, са тези с най-близките ни съседи.

Второ: Ако искате да ви вземат на сериозно, носете сериозни пари. Например в Euroclear в Брюксел има замразени руски активи на стойност 300 милиарда долара. Използвайте ги, за да преговаряте с Америка и други доставчици на оръжия за реални сделки, вместо да разчитате на влудяващи срещи, основани на промени в настроението, за да се надявате на риторични такива.

Но също така трябва да сме наясно какво ни трябва от Америка. През следващите няколко години Европа все още е зависима от САЩ за доставки на артилерия и за технически актуализации на ракетите Patriot и други основни неща.

Трето: Признайте, че единствените реални „гаранции за сигурност“ са наличието на въоръжени сили, които могат да ви защитят. Така че изградете истинска европейска отбранителна индустрия. Звучи ужасно грандиозно – но е възможно.

Започнете да мислите като Франклин Делано Рузвелт, който взе умиращото американско оръжейно производство през 30-те години на миналия век и го изгради, за да надмине германското. Не се поддавайте на никакви паузи в битките, които Путин може да продаде Тръмп. Русия непрекъснато увеличава военното си натрупване, подготвяйки се за десетилетия на конфликти. Имаме късмет, че вече има една сериозна армия в Европа – украинската.

Четвърто: Нарушете руските военни вериги за доставки. Обикновено мислим за това от гледна точка на санкции, но това е само един инструмент. Нищо не трябва да е нерегламентирано: дигитално прекъсване, саботаж, цялата гама от трикове на тайните служби.

Пето: Научете как да водите хибридни и информационни войни. Вече знаем, че Русия води безмилостни кампании за скрита дезинформация и явна пропаганда, кибератаки, корупция и шпионаж в цяла Европа. Ще стане много по-лошо. Всички активи, които Русия използва, за да подкопае Америка, сега ще бъдат преназначени, за да атакуват Европа и особено Обединеното кралство.

В Брюксел се говори за създаване на „щит на демокрацията“. Но ще ни трябва и меч. Тук можем да се поучим от страни като Молдова, които вече развиват трудния занаят да се борят с недемократични врагове с демократични инструменти. Но това е и нещо, с което британците са се отличили в миналото: Изпълнителният съвет за политическа война през Втората световна война обедини най-остроумните умове от изкуството с шпиони и войници, за да създаде комуникационна сила, която беше много по-ефективна от тази на нацистите.

След като покажем, че имаме волята и портфейла, за да предприемем тези стъпки, тогава можем да преговаряме по различен начин. Тогава можем да говорим за „взаимни интереси“ като за равни, а не като молители.

Но най-важното е, че вече няма да се чувстваме така, сякаш съдбата ни се решава от други. Пропагандната кампания за Brexit беше продадена на идеята за „връщане на контрола“. Оказа се празно обещание. Но чувствата, в които се включи, бяха достатъчно истински. В един хаотичен свят хората се чувстват уязвими. Сега имаме възможност да го направим както трябва.

Анализът е на Петър Померанцев за The Observer