Военната цел на Нетаняху сега е да преустрои Близкия изток

Прекратяването на огъня в Газа беше в затруднение още преди Израел да поднови тоталната война срещу Хамас с мащабни въздушни атаки миналия вторник. Изискванията на втората фаза от януарския мирен план, която трябваше да започне след 1 март, изискваха повече жертви и доверие, отколкото всяка от страните можеше да предложи. Първата фаза вероятно беше най-далечната, до която процесът някога щеше да стигне, и когато тя приключи, мирният процес се луташе от една криза в друга. Израел увеличаваше натиска, като ограничаваше хуманитарната помощ в Газа, а „Хамас“ очевидно възстановяваше силата си вътре в ивицата, пише за The Times Майкъл Кларк, професор по отбранителни изследвания в Кралския колеж в Лондон и бивш директор на Кралския институт на обединените служби.

Бенямин Нетаняху, министър-председателят на Израел, за пореден път заяви, че войната ще продължи, докато „Хамас“ не бъде унищожена, а „Хамас“ за пореден път доказа, че не е унищожена. На голям брой палестинци в Газа, които нямат помощ или електричество, беше казано да се преместят отново, за да направят път на играта на котка и мишка, която ЦАХАЛ играе с възстановяваща се терористична организация.

Израелските военновъздушни сили твърдят, че са насочени към местата за изстрелване на ракети и новите командни центрове на „Хамас”. В действителност тя бомбардира развалините, докато преследва отделни лица. По данни на здравното министерство на Газа през първите пет дни на офанзивата това е струвало живота на най-малко 600 цивилни.

Първоначалната военна цел на Нетаняху да „унищожи“ „Хамас” не е постигната след 15 месеца сражения, в които ЦАХАЛ имаше абсолютно превъзходство на земята, във въздуха и в морето. Оперативният план на ЦАХАЛ не показва никакви признаци на иновация, нито пък че сега работи по-добре, отколкото в началото на войната.

Най-краткият отговор е, че Нетаняху постига политическо оцеляване. Неговите съюзници от крайната десница заплашиха да свалят правителството му, ако не възобнови войната, когато бъде освободена последната група заложници или техните тела. Правителството на Нетаняху, чието тънко мнозинство зависи от подкрепата на малките десни екстремистки партии, просто нямаше да оцелее, ако беше пристъпило към втората фаза на мирното споразумение.

Правителството твърди, че останалите живи заложници могат да бъдат освободени най-добре чрез военна офанзива. Доказателствата обаче сочат обратното. Общо 105 заложници бяха освободени по време на примирието от ноември 2023 г. и 33 при последното прекратяване на огъня.

Независимо от това, възобновявайки войната и преодолявайки най-непосредственото си предизвикателство, правителството е готово да се изправи срещу вътрешния протест на семействата на заложниците и на коалицията от опозиционни групи, чиито действия, дори по време на война, показват все по-дълбоката поляризация на израелското общество.

Безпрепятствените израелски въздушни удари в Сирия вече са насочени срещу линиите за снабдяване на „Хизбула“ и има какво да се спечели, докато се преодолее прекъсването на Сирия след Асад. В Йемен хутите са стратегически без значение за Израел, но техните случайни ракетни атаки и удари срещу световното корабоплаване в Червено море служат за посочване на основната цел на по-широките военни цели на Нетаняху: да се прекъснат връзките на Иран с всички местни врагове на Израел и, ако е възможно, да се стигне до смяна на режима в Техеран.

С други думи, за Израел войната в Газа може да се превърне в борба с отворен край, която няма предвидимо разрешение. Всички предишни операции на Израел в Газа - през 2006, 2008, 2012, 2014 и 2021 г. - завършиха безрезултатно, а тази изглежда ще се превърне в по-голям вариант от тях. Но това вече не е основният въпрос.

Докато Израел искаше да избегне воденето на война на няколко фронта, когато Хамас за пръв път извърши зверството на 7 октомври, сега той е достигнал до положение, в което вижда военна кампания на няколко фронта, на/отвън, като начин да преустрои съседството си в Леванта и да се превърне в по-сигурен и силен в региона в дългосрочен план.

Най-важното е, че в Белия дом на президента Тръмп тя има идеалния партньор в тази амбиция. Подобно на Нетаняху, Тръмп заяви, че „Хамас” трябва да забрави втората фаза от мирния план и просто да освободи незабавно всички заложници, като заплаши с „ада“, ако не го направят. Той нареди въздушни атаки срещу хутите в Йемен не за това, което са направили, а за това, което се хвалят, че ще направят. И тъй като неговият мирен план за Украйна изглежда ще се превърне в дълъг път, президентът вероятно ще насочи вниманието си към справяне с много отслабения Иран. Инициирането на разрушителни промени е по-скоро в стила на Тръмп, отколкото довеждането им докрай.

При тези обстоятелства правителството на Нетаняху очевидно предвижда естествено партньорство с администрацията на Тръмп. Заедно те играят за по-големи геополитически залози от тези, които съществуват в развалините на Газа или сред хората, които трябва да си проправят път.