Адвокатът на Фрицъл: Той не е чудовище

Йозеф Фрицъл, който е баща на седем деца, родени от дъщеря му, държана от него затворена в мазе, се призна за виновен за изнасилване и кръвосмешение, но отхвърли обвинението в убийство във връзка със смъртта на новородено момченце, което починало в мазето.

Освен това Фрицъл не се призна за виновен по обвинението за държане в робство на дъщеря му Елизабет през по-голямата част от живота й.

По време на съдебното заседание Фрицъл говори тихо, но така, сякаш е свикнал, че всички трябва да го слушат. Той е недоволен, когато го прекъсват, и непрекъснато поправя съдията. 

Обвинението е представено от Кристиане Буркхайзер – млад прокурор, която е изпълнена с решимост да накара заседателите да усетят с всичките си сетива ужаса на това "непостижимо" престъпление. През първите девет години на затворничеството си Елизабет Фрицъл е била принудена да съществува в помещение от 11 кв. м заедно с три малки деца и едно в утробата й.

Според Буркхайзер най-страшното за Елизабет не са били изнасилванията и липсата на медицинска помощ при ражданията, а неизвестността, която настъпвала всеки път, когато в подземието угасвала светлината.

"Светлината е изключена: изнасилване" – и обвинителят Кристиане Буркхайзер изгасва осветлението в стаята.
"Светлината е включена: Фрицъл излиза от мазето".

Освен това в стаята на вратата е отбелязана височината на тавана в подземието – 1,78 м.

Обвинитeлката дава на заседателите да помиришат вещи, взети от мазето, където Елизабет е родила седемте си деца. "На хората им се повдигаше от невъобразимата миризма на мухъл".

Преди първото раждане на Елизабет Фрицъл й дал едни ръждиви ножици, с които да пререже пъпната връв на бебето.

Адвокатът на обвиняемия – Рупърт Майер, заяви, че клиентът му не се е държал като чудовище.

"Той купувал на децата учебници, празнували са заедно Коледа и рождени дни. Ако искаш само секс, не отглеждаш деца. Ако беше чудовище, той просто щеше да убие всички в подземието", казва адвокатът.

Йозеф Фрицъл се опита да разчувства заседателите, разказвайки за своето тежко детство – колко самотен се е чувствал и как е бил бит.

"Имах много трудно детство", обясни обвиняемият пред тримата съдии и осемте съдебни заседатели, когато беше помолен да опише различните периоди в живота си. Той разказа, че не е бил желано дете.

"Майка ми не ме искаше. Тя беше вече на 42 г. Тя просто не искаше никакви деца и това личеше в отношението й към мен. Биеше ме", разказа Фрицъл със спокоен глас.

Той добави, че често се криел в шивачната машина на майка си или в купчина дърва в семейния си апартамент. Когато станал на 11 г., той казал на майка си, че няма да търпи повече да го бие по този начин и занапред ще се защитава.

"От този момент за нея се превърнах в сатана", разказа Фрицъл и допълни, че не си спомня да е имал някога близки отношения с майка си.

Въпреки това тя живеела в една и съща къща с него до смъртта си през 1980 г. Колкото до бащата, той се появявал само от време на време. Фрицъл опита да обясни грубостта на майка си към него със собственото й детство.

"Нейният живот не е бил по-добър. Тя е израснала във ферма и трябвало да работи още от осемгодишна възраст", отбелязва той.

Стратегията на защитата е ясна, пише Times, ако успеят да отхвърлят обвиненията в убийството на едно от децата и държане в плен, той ще бъде осъден само на 10 години, от които ще приспаднат годината, излежана досега. По този начин Фрицъл ще е на свобода още през 2016 г.

Съдията може да избегне този съмнителен в политически план изход от ситуацията, като изпрати Йозеф Фрицъл в специализирана психиатрична клиника за неопределено време.

Обвиняемият убеждавал жертвите си, че при допир с външната врата на подземието ще се задейства автоматична система: по вратата ще започне да тече ток, а помещението ще се изпълни с отровен газ.

Макар да не фигурира в списъка с обвиненията, Фрицъл отнема живота на дъщеря си: тя и нейните подземни деца не са виждали слънце и не са имали никакви контакти с други хора.

До произнасяне на присъдата заседанията ще се водят при закрити врати и без присъствието на журналисти.
Потърпевшите не присъстват в залата. Показанията им са записани на видеоносители.