Обърнаха ли се Съединените щати към Украйна?

След като заплаши да прекрати военната помощ за Украйна, президентът на САЩ Доналд Тръмп изглежда е променил мнението си.

Първоначалното предположение на администрацията беше, че проруската ѝ реторика, сигнали и дипломация ще предизвикат реципрочни реакции в Москва и ще проправят пътя за прекратяване на руско-украинската война. Сега Тръмп изглежда е осъзнал, че този подход не само е задънена улица, но и има обратен ефект. Руските въздушни атаки срещу украински градове, села и населени места само ескалираха, пише за The National Interest Андреас Умланд, анализатор в Стокхолмския център за източноевропейски изследвания в Шведския институт за международни отношения.

Повечето американци, сред които и много членове на Републиканската партия, републикански избиратели и дори поддръжници на MAGA, все още подкрепят Украйна. Тръмп може би сега осъзнава, че политическата цена на проруския му подход става висока. Неотдавнашната му промяна на курса е по-скоро отстъпка на преобладаващите антипутински и проукраински вътрешни настроения, отколкото резултат от когнитивен прогрес в оценката на Белия дом за руската външна политика. 

На 14 юли Тръмп публично заплаши търговските партньори на Москва с вторични санкции, ако Кремъл не се съгласи скоро на прекратяване на огъня в Украйна. Може ли това да представлява обратен завой в политиката на Тръмп спрямо Русия? Може би.

Засега това и подобни официални изявления на Тръмп и неговата администрация остават говорителни точки за несигурни бъдещи действия. Меко казано, повечето устни и дори някои писмени изявления на Тръмп трябва да се приемат с резерва. 

Реакциите в Украйна на новата реторика във Вашингтон следователно са смесени. Украинските коментатори признават , че Тръмп сега възприема различен тон, след месеци на публично ухажване на Владимир Путин. Въпреки това повечето украинци остават скептични относно това колко устойчива ще бъде тази очевидна промяна в отношението на Вашингтон. 

Тъй като Тръмп за първи път постави ултиматум на Путин, може да има вероятност въпросът да се развие по-нататък. Ако Кремъл не се съгласи на мирно споразумение в рамките на 50 дни , САЩ трябва да наложат наказателни тарифи от 100 процента на търговските партньори на Русия. Макар че планът е далеч по-конкретен от предишните съобщения, с тази схема Вашингтон започна сложна игра. Натискът върху Москва, който Тръмп иска да окаже, не трябва да идва директно от САЩ.

Вместо това, то трябва да бъде упражнявано от трети страни, като Китай, Индия и Бразилия, които купуват петрол и други стоки от Русия, но не е ясно дали и до каква степен тези и други страни ще се поддадат на подобен американски натиск.

Ако схемата на Тръмп не доведе до значително съкращаване на външната търговия с Русия от незападни държави и Вашингтон наистина наложи тарифи на страни, които продължават да сключват сделки с Москва, ще последват ответни мерки от тяхна страна върху вноса от САЩ. Готови ли са обикновените американци да страдат за Украйна? 

Схемата на Тръмп изглежда не е била добре обмислена и може би никога не е била предназначена да бъде приложена. По-ефективен подход би бил да се заплашат търговските партньори на Русия с много високи мита, като например 500-процентните, предложени от Сената на САЩ. Това би сигнализирало на тези щати, че отделянето им от Русия е наложително. Какъв ще бъде в крайна сметка резултатът от настоящия сложен подход на Тръмп за спиране на руската агресия, предстои да видим.

В краткосрочен план новите планове за санкции на САЩ могат да имат ефекти, противоположни на намеренията им. Вероятно съобщението на Тръмп ще доведе само до засилване на руските атаки срещу Украйна през следващите седмици. Странно, но на Кремъл вече е даден квазиофициален срок, в който може да продължи бомбардировките без незабавни икономически последици. 50-дневният срок на Вашингтон поражда подозрения, че на Путин се дава още една възможност да окупира повече територия и да постигне военни успехи, преди преговорите да се възобновят.

Ако планът на Тръмп проработи, загубата на незападни търговски партньори би могла да навреди на военната машина на Путин. Ако Китай, Индия и други страни, под заплахата от американски санкции, се отдръпнат от Русия и последват примера на САЩ, това ще бъде проблем за Кремъл. Към днешна дата най-голямата слабост на многобройните преки международни санкции срещу Русия е, че Москва е успяла и продължава да може да се обръща към алтернативни пазари и чуждестранни купувачи, като по този начин компенсира въздействието на наказателните мерки на Запада.

Азербайджанско-руските отношения са изправени пред най-тежката си криза от десетилетия насам, подхранвана от геополитическо съперничество, енергийна конкуренция, медийна война и руската агресия, кулминираща в смъртоносен инцидент със самолет и дълбоки дипломатически разриви.

В допълнение към тарифния ултиматум, Вашингтон обяви и „мащабни“ доставки на американско оръжие за Украйна. Това се отнася главно, но не само до известните мобилни ракетни системи земя-въздух: Patriot.

Няколко европейски държави, включително Германия, би трябвало да ги закупят в САЩ и след това да ги предадат на Украйна. Това също е сложна схема, но е по-реалистична от планирането на вторични санкции от Вашингтон. Тук третите страни са западните партньори на САЩ, а не по-малко кооперативни или дори враждебни незападни правителства. 

Системите Patriot се доказаха като едни от най-ефективните оръжия за прехващане срещу различните по-големи ракети на Русия. Поради това в Киев има голямо търсене за тях и се надява, че украинската противовъздушна отбрана скоро ще разполага с повече системи Patriot. Колко от тях и кои други американски оръжия ще отидат в Украйна сега изглежда зависи до голяма степен от европейските им купувачи.

Засега е трудно да се установи какви оръжия, в какво количество и за какъв период ще пристигнат в Украйна. Освен това германското правителство реши да не предоставя подробна предварителна информация за доставките на оръжие. 

Неортодоксалността на санкциите и схемите за подкрепа на Тръмп произтича от загрижеността на Тръмп за вътрешните, а не за международните дела. По-специално, одобрението му за платени доставки на оръжие за Украйна е преди всичко политика „Америка на първо място“, а не нова геополитическа стратегия.

Още по-лошо е, че неговият транзакционен подход към въпросите на сигурността подкопава авторитета и доверието в Съединените щати като международен партньор. 

Новата стратегия на администрацията на Тръмп също така противоречи на логиката на световния режим за неразпространение на ядрени оръжия. По-специално, тя противоречи на специалната отговорност, която петте официални държави, притежаващи ядрено оръжие – САЩ, Русия, Китай, Обединеното кралство и Франция – носят за опазването на международния ред.

Транзакционният подход на Тръмп към защитата на фундаментални правила на междудържавните отношения след 1945 г., като например неподвижността на границите и недопустимостта на геноцид, отслабва международна система, която самите САЩ създадоха и от която се възползват вече 80 години. 

Да се ​​карат други да плащат за ежедневното отслабване на Украйна на десетилетен заклет враг на САЩ може да изглежда умно на пръв поглед. И все пак, като се има предвид целият бюджет за отбрана на САЩ, цената на скорошната безплатна военна подкрепа на Америка за Украйна е сравнително ниска. За разлика от това, разрушителните ефекти от американските оръжия в украински ръце върху руската армия и икономика са високи.

Те непрекъснато намаляват способността на Москва да атакува държава членка на НАТО, която САЩ биха били задължени да подкрепят съгласно член 5 от Вашингтонския договор от 1949 г. Администрацията на Тръмп сега доброволно се оттегля от тази стратегическа сделка и странно игнорира благоприятните ѝ последици за националната сигурност на САЩ.

Във всеки случай, неотдавнашният риторичен обрат на Тръмп срещу Путин е все още добре дошъл. Въпросът е дали Вашингтон наистина възнамерява да го направи и ако е така, ще бъде ли готов да изпълни новата си политика. Досега администрацията на Тръмп не е изоставила общо взето късогледия си поглед върху националните интереси на САЩ и готовността си да ги дефинира с помощта на популистки, ако не и демагогски, лозунги.

Новата администрация продължава да пренебрегва дългосрочните последици от позицията на Америка по отношение на руско-украинската война за стабилността и легитимността на световния ред, за които американците трябва да бъдат също толкова загрижени, колкото и повечето други нации.