Защо Путин трябва да обяви победа в Украйна сега?

Зловещата руско-украинска война е навлязла в четвъртата си година и не се вижда край. Русия има предимство на бойното поле, като нанася удари по критичната инфраструктура, отбранителната промишленост и големите градове на Украйна от въздуха и бавно, но стабилно, придвижва фронтовите линии по-дълбоко в Украйна. Цената на загубените руски животи и унищожените материали е потресаваща. Броят на загиналите и ранените вече надхвърля един милион ; материалните загуби са неизчислими, но запасите от оръжия на Русия са изчерпани до степен, че тя разчита на допълнителни доставки от Северна Корея и Иран, пише за NTI Томас Греъм, сътрудник в Съвета по външни отношения.

И все пак Путин се заклева, че Русия ще продължи тази изтощителна война, докато не постигне всички цели, които си е поставил, когато е започнал инвазията. В същото време, водещият му преговарящ с украинците се хвали , че Русия ще се бори десетилетия, както направи по време на Великата северна война в началото на осемнадесети век, ако това е необходимо, за да се постигне победа. Кремъл пренебрегна неотдавнашното решение на президента Доналд Тръмп да увеличи доставките на оръжие за Украйна и да наложи сурови санкции, ако Русия не се съгласи на прекратяване на огъня.

Голямата ирония е, че на практика Русия вече до голяма степен е постигнала целите си, докато продължаването на войната допълнително изтощава силата, от която Русия ще се нуждае, за да се справи в засилващата се конкуренция между велики сили, която ще оформи световните събития през следващите години. Един проницателен стратег би осъзнал, че е време да се обяви победа.

Преди година Путин изложи целите си : никакво членство в НАТО за Украйна, признаване от страна на Украйна на анексирането на пет от нейните области от Русия, демилитаризацията ѝ, денацификацията ѝ (код за смяна на режима) и отмяната на западните санкции. Как стоят нещата в момента?

Сега е малко вероятно Украйна да се присъедини към НАТО скоро. След анексирането на Крим от Русия през 2014 г., Съединените щати и техните европейски съюзници категорично демонстрираха, че няма да рискуват война с Русия, за да защитят Украйна. Сега те не са на път да се ангажират да направят точно това, като приемат Украйна в алианса.

Освен това, Русия вече окупира приблизително 85 процента от украинската територия, която официално е анексирала. Сухопътният ѝ мост по Азовско море до Крим е почти непревземаем. Въпреки че Киев отказва да признае де юре контрола на Русия върху тази територия, той призна, че не може да си я върне със сила. Междувременно Западът ще се научи да живее с тези „териториални реалности“, както се изразява Путин, както направи със съветската анексия на балтийските държави по време на Студената война.

Предложенията на Конгреса не само ще увеличат военните разходи, за да се справи с инфлацията, но и ще разпределят ресурси за неотложни приоритети, особено в Индо-Тихоокеанския регион.

Преговорите относно характера на неутралитета на Украйна биха могли да доведат до ограничаване на числеността на въоръжените ѝ сили и на връзките ѝ със сигурността с Европа и Съединените щати, което от руска гледна точка би се възприемало като демилитаризация.

Освен това, скоро след обявяването на прекратяване на огъня вероятно ще се проведат президентски и парламентарни избори, което ще доведе до формирането на ново правителство в Украйна. Правата на руснаците ще бъдат гарантирани, защото, първо, Русия вече контролира основните рускоезични региони на Украйна и, второ, като част от процеса на присъединяване към ЕС, Украйна ще трябва да се ангажира с недискриминация срещу етническите руснаци и други етнически малцинства. Тези стъпки биха допринесли значително за промяната на режима, която Русия изисква.

С прекратяване на огъня, Съединените щати и Европа ще започнат процеса на постепенно премахване на санкциите. 

Малко вероятно е Русия да подобри значително настоящите условия, като удължи войната, без сериозно да изчерпи ресурсите, от които ще се нуждае, за да се конкурира с други велики сили в бъдеще. С други думи, колкото по-дълго продължава войната на изтощение, толкова по-слаба ще става Русия спрямо различните центрове на сила в многополюсния свят , за който Путин настоява, че се оформя.

Всъщност това е вярно за Съединените щати и Китай. Всъщност, както някои американски и китайски представители предполагат, и двете страни имат личен интерес от продължаването на конфликта. От гледна точка на САЩ, това намалява военните възможности на Русия с малка цена за Съединените щати, докато от китайска гледна точка задълбочава зависимостта на Русия от Китай.

Русия ще се изправи срещу по-обединена Европа, която, в отговор на руската агресия и от страх от изоставяне от страна на САЩ, най-накрая започва да развива своите възможности за твърда сила. Освен това, тя прави това въз основа на икономика, която е много по-голяма от руската. Междувременно се очаква икономиката на Индия да изпревари руската с голяма разлика през следващите години. 

Освен това, технологично Русия изостава от другите големи сили, тъй като разпределя ресурси за непосредствени, непродуктивни военни нужди. Накратко, пространството за маневриране на Русия на световната сцена ще се стесни през следващите години в резултат на войната. До средата на следващото десетилетие тя лесно може да се окаже най-слабата от великите сили, дори ако запази масивен ядрен арсенал.

Преди четвърт век Путин се издигна на власт, решен да утвърди отново прерогативите на Русия като велика сила. Чрез предпазлива политика и търпение той направи точно това. Сега, обсебен от Украйна и решен да постигне пълна победа, той бавно подкопава основите на руската мощ и ипотекира бъдещето на страната си за краткосрочни печалби със съмнителна стойност. Един проницателен стратег би предпочел да приеме дадената, а не пълната победа и да насочи погледа си към възстановяването на страната си за острото съревнование между велики сили, което най-вероятно предстои.