Защитата на Украйна с помощта на рибарски мрежи показва предизвикателства пред Киев

Последните спасителни артерии към обсадените градове по източната фронтова линия за украинските войски, хванати в мрежа от все по-смъртоносна и усъвършенствана война с дронове, разчитат на технология, стара преди хилядолетия: рибарска мрежа, пише CNN.

Окачени на стълбове край пътя, мрежите осигуряват прикритие на украинските войски от руски дронове, често циркулиращи дълбоко в тяхната територия, тъй като малките взривни устройства се оплитат в здравия им конец.

Малко места са с по-жизненоважна тази нискотехнологична защита срещу високотехнологична заплаха от Константиновка, един от трите фронтови града, където украинските сили са изложени на все по-голям риск от обкръжение от руска лятна офанзива, бързо превръщайки постепенните печалби в стратегическо предимство.

Украински командир, защитаващ района, заяви пред CNN, че не е приемал нов персонал в поделението си от осем месеца и е снабдявал позициите на фронтовата линия – където понякога двама войници сдържат над дузина руски нападатели – само с дронове, тъй като превозните средства не биха достигнали до окопите.

Близо до Константиновка, местните жители преминават невъзмутимо през пролуките, които са направили в мрежите – ежедневните им нужди са по-важни от защитата на мрежата – оставяйки дупки, понякога използвани от по-сръчните руски оператори на дронове. Елитното звено за дронове в Москва, „Суден ден“, публикува видео на своите дронове вътре в мрежата, понякога работещи по двойки. На кадри от 20 юли един дрон се удря в украински военен SUV, а друг заснема удара, докато той стои на близкия чакъл и чака друга цел.

Според градските власти на Константиновка, през последната седмица са убити четирима цивилни и 31 са ранени в резултат на руски удари. Децата са евакуирани, а в самия град остават малко над 8000 цивилни.

Улиците му са осеяни с коли, ударени от руски дронове през последния месец, когато градът попадна в обсега на настъпващите руски сили. Дори в по-безопасните покрайнини на града, бял миниван стоеше изоставен, чиято пътническа страна беше смачкана от удар с дрон часове по-рано в събота. Шофьорът на превозното средство е бил убит, съобщи местният губернатор в неделя, въпреки че експлозивите на дрона не са се взривили.

Наблизо лежи сплетена тънка връв, която определя войната сега – не рибарска мрежа, а оптичен кабел, използван за предотвратяване на заглушаване на дронове. Руските и украинските оператори използват десетки километри от тънките като бръснач стъклени жици, за да останат физически прикрепени към някои дронове – кабелите се простират през огромни пространства на бойното поле – което им позволява директно да контролират устройствата, въпреки всяко заглушаване.

Покрай руините се промъква Татяна, която се връща от стария си дом в покрайнините на града, където е нахранила кучето си и е събрала някои вещи. „Там е тежко, наистина тежко“, каза тя. „Няма никой на улицата. Нямам къде другаде да отида“.

През изминалата седмица, според картографиране от монитора с отворен код DeepState, руските сили са напреднали на осем километра от югоизточните покрайнини на града и на югозапад от него. Поддържането на постепенен напредък с цената на огромни жертви е отличителен белег на военните усилия на Москва от години, но едновременното настъпление около източните градове Покровск и Константиновка и, по-на север, Купянск, рискува да даде на руския президент Владимир Путин прекроена фронтова линия и да трансформира претенциите му върху украинската Донецка област, ключова цел.

Централният пазар на Константиновка все още е оазис на активност, където местните жители се суетят, за да събират храна, въпреки риска от атаки с дронове и артилерия. Много от тях не желаят да позволят лицата им да бъдат заснети, което е индикация, че може да се страхуват, че ще бъдат етикетирани като проукраински, в случай че градът скоро бъде окупиран. „Сега ще ни бомбардират“, каза една възрастна жена, визирайки опасенията, че руските сили ще използват новинарски кадри, за да подпомогнат насочването.

Контролът над небето се осъществява под земята. Васил, местен командир, разполага с група монитори в мазето си. Войната сега е разделена на две: тези, преследвани от дронове по ужасяващите фронтови линии, и самите ловци, техните бункери за операции с дронове и позиции, често ударени от въздушни удари. На екрана зад Васил, гъбообразен облак се издига в небето – руски въздушен удар, опитващ се да насочи вниманието към украински оператори.

Неговият траен проблем са хората: от осем месеца на Васил от 93-та механизирана бригада не е изпратен нов персонал.

„Имаме критичен недостиг на хора. Никой не иска да се бие. Войната свърши (за тях). Старият персонал е останал, той е уморен и иска да бъде заменен, но никой не го замества.“

Останалите пехотинци на Васил заемат позиции понякога по двойки и получават храна, вода и боеприпаси в полусветлините на зазоряване или здрач, когато по-големите украински квадрокоптерни дронове „Вампир“ могат да летят. „Товарим 10 килограма провизии“, каза той. „И те летят 12-15 километра, носейки провизии. Храна, боеприпаси, батерии, зарядни за радиостанции.“ Позициите на фронтовата линия са толкова уязвими за руските дронове, че минохвъргачните екипи често трябва да ходят много часове пеша, каза Васил, носейки 30 килограма боеприпаси и оборудване.

Командирът заяви, че по-новите руски екипи за дронове, известни като звеното „Рубикон“, са добре обучени и професионални, като понякога използват само конец, окачен от друг дрон, летящ върху украинско устройство, за да се оплете в роторите му и да причини катастрофата на украинския дрон.