Какво представлява двудържавното решение на израелско-палестинския конфликт?

Великобритания обяви, че през септември ще признае палестинска държава, ако Израел не предприеме действия, включително за облекчаване на хуманитарната криза в Газа, и не се обвърже с дългосрочен мирен процес, който да доведе до решение за съществуването на две държави.

Изявлението, направено след като Франция също заяви, че ще признае палестинската държава през септември, постави нов фокус върху решението на конфликта, основаващо се на паралелното съществуване на две държави. 

То представлява идеята за постигане на мир чрез основаването на палестинска държава, която да съществува паралелно с Израел, на територията, която Израел завзема във войната през 1967 година. Тази идея обаче среща пречки, които с времето единствено се увеличават. 

Те включват увеличаващите се еврейски селища на окупираната земя, както и безкомпромисните позиции по ключови въпроси като териториалните граници, съдбата на палестинските бежанци, както и статута на Йерусалим, пише Ройтерс. 

Откъде води началото си решението за две държави?

Конфликтът започва в контролираната от Великобритания Палестина между араби и евреи, които мигрират в региона в търсене на национален дом, след като бягат от антисемитско преследване в Европа, като се позовават на библейските обвързаности със земята през вековете в изгнание.

През 1947 г. страните от Организацията на обединените нации се съгласяват да разделят Палестина на арабска и еврейска държава, а Йерусалим да бъде поставен под международна управа. Еврейските лидери се споразумяват за план, който им дава 56% от земята. Арабската лига го отхвърля. 

Държавата Израел е създадена на 14 май 1948 година. Един ден след това тя е нападната от 5 арабски държави. След края на войната Израел контролира 77% от територията. 

Около 700 000 палестинци бягат или са прогонени от домовете си, озовавайки се в Йордания, Ливан и Сирия, както и в Ивицата Газа, на Западния бряг и в Източен Йерусалим.

Във войната от 1967 г. Израел завзема Западния бряг, включително Източен Йерусалим от Йордания и Газа от Египет, осигурявайки си контрол над цялата територия от Средиземно море до Йорданската долина. 

Въпреки че 147 от 193 държави членки на ООН вече признават Палестина за държава, тя самата не е част от ООН, което значи, че световната организация не признава повечето палестинци за граждани на никоя страна. Около 3,5 милиона живеят като бежанци в Сирия, Ливан и Йордания, а 5,5 милиона живеят на територията, завзета от Израел през 1967 г. Още 2 милиона живеят в Израел като израелски граждани. 

Имало ли е някога сделка?

Решението за две държави е в основата на подкрепяния от САЩ мирен процес, започнал с Договорите от Осло през 1993 г., подписани от Ясер Арафат от Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и израелския министър-председател Ицхак Рабин.

Споразуменията от Осло водят до това ООП да признае правото на Израел да съществува и да спре насилието, както и до установяването на Палестинската автономна власт. Палестинците се надяват това да е крачка към основаването на независима държава със столица Източен Йерусалим. 

Процесът среща големи пречки и от двете страни. 

Ислямисткото движение "Хамас" извършва самоубийствени атаки, при които биват убити израелци, а през 2007 г. отнема Газа от Палестинската автономна власт при кратка гражданска война. В устава си от 1988 г. "Хамас" се обявява за унищожаването на Израел, въпреки че през последните години групировката "Хамас" заявява, че би приела палестинска държава в границите от 1967 година. Израел твърди, че тези изявления на "Хамас" са уловка.

През 1995 г. Рабин е убит от ултранационалистки евреин, целящ да попречи на каквато и да била мирна сделка с палестинците. 

През 2000 г. американският президент Бил Клинтън организира среща в Кемп Дейвид между Арафат и израелския премиер Ехуд Барак, за да сключат сделка, но опитите му се провалят. 

Съдбата на Йерусалим, определян от Израел като "вечна и неделима" столица, е основната пречка при преговорите. 

Конфликтът ескалира с втората палестинска интифада (бунт) от периода 2000-2005 година. Правителствата на САЩ от този период опитват да съживят мирните преговори, но без успех. Последният такъв опит се проваля през 2014 г.

Как би изглеждала Палестина?

Привържениците на решението за съществуване на две държави предвиждат палестинска държава на териториите на Ивицата Газа и Западния бряг, свързани чрез коридор през Израел. 

Преди две десетилетия биват изложени подробности за това как би могъл да сработи този план в проект, изготвен от бивши израелски и палестински преговарящи. Известни като част от Женевската инициатива, принципите включват признаването на еврейските квартали в Йерусалим за израелска столица и признаването на арабските квартали за палестинска столица, както и демилитаризирана палестинска държава.

Съгласно споразумението Израел анексира големи селища и отстъпва други земи при размяна, а еврейските заселници ще се преселят на палестинска суверенна територия извън тях.

Възможно ли е решението за две държави?

Въпреки че през 2005 г. Израел изтегля заселниците и войниците си от Газа, селищата на Западния бряг и в Източен Йерусалим се увеличават, като населението им нараства от 250 000 през 1993 г. до 700 000 три десетилетия по-късно, сочат данни на израелската организация "Пийс Нау". Според палестинците това подкопава основата на държавността. 

Еврейските селища на Западния бряг се увеличават рязко след началото на войната в Газа.

По време на втората интифада преди около 20 години Израел строи гранична стена, за която казва, че цели да спре палестинските атентатори самоубийци да влизат в градовете му. Палестинците наричат бариерата заграбване на земя.

Палестинската автономия, ръководена от президента Махмуд Абас, администрира отделни участъци от Западния бряг, обградени от територии под контрола на Израел, обхващащи 60% от територията, включително йорданската граница и селищата – договорености, заложени в Договорите от Осло.

Правителството на Нетаняху е най-дясното в историята на Израел и включва религиозни националисти, които получават подкрепа от заселниците. Крайнодесният министър на финансите Безалел Смотрич заяви, че няма такова нещо като палестински народ.

На 7 юли Нетаняху заяви, че желае мир с палестинците, но определи всяка бъдеща независима държава като потенциална платформа за унищожаване на Израел, като заяви, че контролът върху сигурността трябва да остане в Израел.

"Хамас" спечели изборите през 2006 г. и година по-късно прогони силите, верни на Абас, от Газа, фрагментирайки териториите, където палестинците се надяват да създадат своя държава.

Оттогава "Хамас" и Израел водят многократни войни, чиято кулминация са нападенията срещу Южен Израел на 7 октомври 2023 г., които разпалиха настоящата война в Газа. (БТА)