Може ли Русия да свали американските крилати ракети „Томахоук”?

Въпреки че Русия вероятно би могла да свали някои ракети „Томахоук”, други биха проникнали през нейната противовъздушна отбрана, което накара Кремъл да предупреди за тежки последствия, ако Америка достави ракетите на Украйна.

Президентът Доналд Тръмп продължава да намеква, че „се накланя към” вземане на решение за предаване на партида крилати ракети „Томахоук”. Освен че това ще затрудни значително постигането на мирно споразумение с Москва за прекратяване на войната в Украйна, американските анализатори в областта на отбраната трябва да погледнат реалистично на ефективността на „Томахоук”  срещу напреднал конкурент, близък по сила, като Русия, пише Брандън Уейхарт,  старши редактор по национална сигурност в The National Interest.

„Томахоук”  могат да бъдат – и ще бъдат – пресечени от руските противовъздушни сили. Това не е просто спекулация. Това беше категорично доказано преди повече от 25 години – а междувременно противовъздушните сили на Кремъл са станали още по-модерни.

„Томахоук”  има история на засичане и сваляне от руско оборудване. Дори относително слабата сръбска армия свали американски „Томахоук” от небето през 1999 г., когато администрацията на Клинтън ангажира американската армия в операция „Съюзни сили”.

Макар точният брой на свалените „Томахоук”  да не е известен и американската армия официално да отрича, че сръбското руско военно оборудване е свалило крилатите ракети, знаем, че някои от тези ракети са били свалени. Независим анализ на множество отворени източници и анализи след конфликта показва, че комбинацията от радарно проследяване, ракети земя-въздух, оръдия и електронни мерки е направила възможно поне някои от прехващанията от Сърбия през 1999 г.

Многослойните системи за противовъздушна отбрана с радарно проследяване, като S-125 Neva/Pechora, 2K12 Kub и по-стари системи, като S-75/SA-2 системи за противовъздушна отбрана, когато са правилно насочени от радара, могат да атакуват нисколетящи цели при определени условия.

Крилатите ракети, летящи ниско над терена, могат да бъдат трудни за откриване на големи разстояния, но с компетентни оператори на радари, припокриващо се покритие на сензорите и постоянство, ранното откриване и прехватване става възможно. В някои случаи електронната война и заглушаването – подправянето – на сигналите за насочване също могат да причинят отклоняване на крилатите ракети или неуспех в намирането на целите им. По време на конфликта през 1999 г. сръбските сили използваха мерки за електронна война (EW), за да затруднят операциите на НАТО.

Доколко това е повлияло на ракетите „Томахоук” е предмет на дискусии. Някои ракети „Томахок” са проектирани с инерционни навигационни системи (INS), които намаляват, но не елиминират уязвимостта към смущаване. Но ако сърбите са могли да го направят с относително стара съветска технология, няма съмнение, че руснаците могат да свалят подобни крилати ракети и днес.

Освен това има непотвърдени информации, че след ударите с крилати ракети „Томахок” на президента Тръмп в Сирия през 2017 г. руската армия е възстановила фрагменти от една от крилатите ракети и вероятно е получила американска система INS. Въпреки че е повредена, е възможно опитни руски инженери да разглобят тази система, за да създадат противодействия срещу нея.

Как руската противовъздушна отбрана работи срещу „Томахоук”

Руската противовъздушна отбрана е доста всеобхватна. Кремъл разполага с многослойни сензори и няколко нива на прехващачи, които работят заедно, за да откриват и свалят приближаващите се „Томахоук“. Руснаците могат да използват техники за електронна война (EW) и така наречените „soft kill“ мерки, които включват заглушаване, подправяне и заблуда, които могат да влошат навигацията, комуникациите и GPS сигналите, използвани от крилатите ракети или поддържащите ги мрежи за насочване.

Като се има предвид, че единствената причина, поради която американците дори обмислят да предадат „Томахоук“ на Украйна, е, за да може Украйна да нанесе удари дълбоко в Русия, логично е, че Москва вече се е подготвила до известна степен да се защити от тези атаки. В крайна сметка, украинците вероятно ще изстрелят своите „Томахоук“ по големи, стратегически важни райони на Русия. Но руснаците могат ясно да предвидят къде ще бъдат насочени поне някои от тези атаки на Украйна и ще са укрепили ключови активи и разпръснали сили, така че даден брой успешни удари да не могат да унищожат командването, контрола или да убият необходимите за отбраната им лица. Нещо повече, Москва вероятно е създала резервна комуникационна и резервна сензорна мрежа, за да поддържа ситуационна осведоменост, ако основните възли бъдат увредени.

Какво прави „Томахоук“ ефективно оръжие?

Въпреки че „Томахоук“ е по-стара оръжейна система, тя остава високо ефективна. Въпреки че някои „Томахоук“ са били сваляни в миналото, не съществува перфектен начин да се гарантира пълна защита срещу повсеместните американски крилати ракети. Ракетите летят на ниска височина и използват техники за маскиране на терена, за да намалят радиолокационния хоризонт и времето за откриване от защитниците. Малката радиолокационна повърхност и подзвуковата скорост на „Томахок” дават на защитниците малко време за откриване, проследяване, вземане на решение и атака. Масовите салви и разпределените изстрелвания могат да претоварят ограничения брой прехващачи. Електронната устойчивост също играе ключова роля за поддържане на смъртоносността на крилатите ракети „Томахоук” на най-високо ниво.

Тъй като американските конструктори са наясно с руските противовъздушни отбрани, те са създали електронна устойчивост за тези ракети. „Томахоук” използват комбинации от GPS и INS и други мерки за укрепване срещу заглушаване, което усложнява ефектите на електронната война, които руснаците вероятно биха приложили в отбраната срещу идващите крилати ракети „Томахоук”.

Ето защо Москва ясно заяви, че разглежда всяко решение за предоставяне на „Томахоук” на украинците като реална ескалация от страна на администрацията на Тръмп срещу Русия – което би изисквало незабавни, реални и директни действия от страна на руснаците срещу НАТО и американски цели. Разбира се, Русия е поставяла червени линии и преди и е отказвала да води война със Запада, когато те са били преминавани. Но с перспективата за такава война, която е толкова плашеща, Америка и НАТО не трябва да изпитват късмета си.

Реалността обаче е, че „Томахуок“ не е супер оръжието, което променя играта, както вярват неговите поддръжници в Киев и Вашингтон. Може би е било така през 2014 г., когато руснаците нахлуха в Крим. Но оттогава руските въоръжени сили са имали достатъчно време да проучат и да се адаптират към заплахата от американските крилати ракети.

Освен това, силите на Москва са добре запознати с логистичните ограничения на американците в този най-отчаян момент за тяхната отбранителна индустриална база. Американците никога не биха могли да предоставят на Украйна достатъчно количество от оръжието, за да бъде то ефективно – дори и без да се вземат предвид всички технически възможности, с които Русия разполага, за да свали тези оръжия.

По-доброто използване на времето за Вашингтон би било да подготви Брюксел и Киев да сключат мир с Москва. За съжаление, такова мирно споразумение изглежда по-далечно от всякога. Така че Русия просто ще продължи да води войната в Украйна – и бавно, но сигурно, да печели.