Защо петролните атаки на Украйна срещу Русия не помагат?

В тъмнината на ранните часове на 29 ноември, безпилотни военноморски дронове, за които се смята, че са от Украйна, пробиха една от най-жизненоважните икономически артерии на Русия. Многобройни доклади потвърждават, че морски дронове са се блъснали в голям нефтен терминал, управляван от Каспийския тръбопроводен консорциум (КПК), близо до пристанището Новоросийск, черноморската врата на Русия към световните енергийни пазари, пише Брандън Уейхарт, старши редактор по национална сигурност в The National Interest.

Ударът деактивира едно от едноточковите места за акостиране на съоръжението, което наложи незабавно спиране на всички товаро-разтоварни операции и предизвика временно спиране на износа.

Тази атака беше изумителна по своя мащаб; военноморските дронове бяха насочени към огромен нефтен терминал, който представлява приблизително 1% от целия петролен трафик.

Очевидно е, че нападателите са се опитвали да отслабят руската военна машина, като сериозно са навредили на способността на страната да произвежда и транспортира петрол и природен газ от своята територия за продажба на близки и далечни земи. И все пак е малко вероятно атаката да е постигнала тази цел, поне не в краткосрочен план.

Възелът на КПК близо до Новоросийск обработва значителна част от петрола, преминаващ от Казахстан и Южна Русия към по-широкия свят. В този смисъл това не беше просто атака срещу руснаците, а срещу целия световен енергиен пазар. Когато 1% от световните доставки на петрол спрат – или дори изглеждат застрашени – пазарите реагират бурно. Цените за световните потребители на тази основна стока се покачват рязко. Междувременно страните производителки на енергия, включително Русия, се радват на неочаквани печалби, тъй като цената на основната им експортна стока се увеличава драстично в среда, където търсенето непрекъснато се увеличава.

Киевските сили извършваха многократни атаки срещу руски петролни активи по време на войната – по-специално срещу руски танкери от „сенчестата флотилия“, незаконния флот, който Москва използва, за да заобикаля санкциите и тихо да прехвърля петрол до световни купувачи. Атаката в Новоросийск също е част от по-широката стратегия на Украйна за мащабиране на атаките им срещу Русия, като се насочват към руското производство на енергия като част от по-голям опит за отслабване на опорните стълбове на руската военна машина. Тъй като Русия е основен производител на енергия, Москва успя да избегне най-вредните аспекти на западните санкции. Всеки иска евтин, изобилен петрол и природен газ. Русия е повече от щастлива да продава своите на всеки, който ги иска, дори на нациите, които характеризира като „неприятелски“, и да използва печалбите от тези продажби, за да финансира продължаващата си война и да поддържа икономиката си под натиска на международните санкции.

Ситуацията на фронта в Украйна сега е пагубна за украинските въоръжени сили, които са в отстъпление 

Киев очевидно търси подвизи другаде – оттук и желанието му да атакува руски енергийни източници.

Това не е първият път, когато про-НАТО елементи се насочват към руски енергийни източници в опит да отслабят руската военна машина. През 2023 г. тръбопроводът „Северен поток II“ (NS2), свързващ евтиния и изобилен руски природен газ с Европа през Германия, беше унищожен. Мнозина спекулираха, че унищожаването на този тръбопровод е имало за цел да преобърне руската енергийна икономика. Той до голяма степен не успя да постигне тази цел. Всъщност унищожаването на тръбопровода отслаби Европа, по-специално Германия, като премахна достъпа до достъпните енергийни доставки на Русия. Военната икономика на Русия продължи и дори се засили в някои случаи, докато цените на енергията в Европа достигнаха исторически върхове.

Атаката срещу Новоросийск също е малко вероятно да има траен ефект. Само няколко дни след като Украйна изведе от строя SPM-2, Chevron съобщава, че руснаците успешно са прехвърлили производството към SPM-1. Според Ройтерс, „Обикновено два швартови пункта се заемат с товарене, докато един се използва като резервен. SPM-3 е в бездействие за ремонт от 12 ноември.“

И така, нападателите успяха да повредят SPM-2 в момент, когато SPM-3 беше в ремонт. Целта за спиране на поне един процент от целия петролен трафик обаче се провали. Руснаците успяха да възобновят дейността си в рамките на няколко дни след атаката. Въпреки че руснаците трябваше да намалят наполовина производството на възела Новоросийск и имат само 2,5 дни производство на склад, факт е, че всички украински удари са повишили цената на енергията за всички.

През всичко това руската военна машина изглежда незасегната. Това беше отчаяна атака от проукраински елементи, за да се даде на украинците стратегическо облекчение. Не се получи. Това е поредното напомняне колко е важно светът да получи мирно споразумение между Украйна и Русия по-скоро, отколкото по-късно.

В противен случай, безотговорните и дестабилизиращи действия – родени от отчаяние – предприети от украинците ще има трайни последици за световната икономика.