Храните през 2026: Факторите, които могат да предизвикат нов ценови шок

Войната в Иран предизвика предупреждения за глобална инфлация на хранителните продукти, но селскостопанският пазар не е изложен на риск в краткосрочен план благодарение на изобилните запаси от храна. Цените на пшеницата и царевицата са се повишили едва с 4% от началото на войната, докато соята е поскъпнала с около 1%, а оризът е поевтинял с близо 6%. Стабилността в селското стопанство предлага важно облекчение по отношение на инфлацията, като цените на едро на суровините и цените на електроенергията остават стабилни, а референтните цени на ориза се доближават до 19-годишно дъно, пише Хавиер Блас, колумнист в Bloomberg.

Стара поговорка в търговията със суровини гласи, че Близкият изток „продава въглеводороди, за да купува въглехидрати“. Пустинните държави изнасят петрола и природния си газ, а на тяхно място пристигат пшеница и ориз. В Персийския залив обаче се произвеждат няколко неща, които са от решаващо значение за световното производство на храни: азотни торове като урея и амоняк, както и газът, използван за производството им.

Така че войната в Иран – и блокирането на водния път на Ормузкия проток – предизвика предупреждения за нов пристъп на глобална инфлация на храните, подобен на този, който последва руската инвазия в Украйна. Въпреки тези опасения, селскостопанският пазар днес не е изложен на риск, поне в краткосрочен план. Цената на петрола може и да се е покачила, но изобилните световни запаси от храна действат като успокоително средство за цените на суровините.

Обичайните предупреждения важат за войната на САЩ и Израел срещу Иран: един продължителен или по-широк конфликт би обърнал наопаки всякакви пазарни предположения. Засега обаче ситуацията не е като през 2022 г., когато силите на Владимир Путин атакуваха житницата на Европа, превръщайки земеделските земи в бойно поле. По това време Русия и Украйна заедно осигуряваха една четвърт от световния износ на пшеница и ечемик, около 15% от царевицата ни и почти половината от всички слънчогледови семена.

Вместо върху плодородна земя, Третата война в Персийския залив се води за пустини и ивица море. За централните банкери, притеснени от растящите разходи за гориво, това е добре дошла разлика. Стабилността в селското стопанство предлага важно облекчение по отношение на инфлацията. Преди четири години количката от супермаркета повиши цените за домакинствата. Досега този път сметките ни за хранителни стоки са по-стабилни.

Откакто войната започна на 28 февруари, цените на пшеницата и царевицата са се повишили едва с 4%.

Соята е поскъпнала с около 1%, докато оризът е поевтинял с почти 6%. За сравнение, през първите два месеца на руско-украинската война цените на пшеницата в Европа се повишиха с повече от 70% до рекордно високо ниво от 450 евро (518 долара). Днес те са около 200 евро.

Значението на ориза често се пренебрегва в Запада, но той е основна храна за половината от световното население, включително около един милиард недохранени хора в Азия и Западна Африка. Най-тежките бунтове по време на продоволствената криза от 2007–2008 г. не бяха свързани с цената на хляба, а с цената на една чиния ориз. В момента референтните цени на зърнената култура на азиатския пазар на едро се доближават до 19-годишно дъно от 350 долара за тон.

Не само суровините на едро носят облекчение. Цените на електроенергията днес остават стабилни, което предпазва пекарните, преработвателите на храни и супермаркетите от скокове в разходите от типа на тези през 2022 г. Опаковките също не поскъпват; преди четири години цените на картона и стоманата достигнаха рекордни нива.

Все пак „Касандрите“ на хранителния сектор не са напълно погрешни. Те твърдят, че проблемът днес не е в цената на хранителните продукти, а в въздействието на скока в цените на торовете върху бъдещите реколти. Азотните торове от Персийския залив не могат да достигнат световния пазар през Ормуз. В същото време недостигът на природен газ принуждава азиатските заводи за торове да ограничат производството.

Референтните цени на уреята в САЩ са се повишили до близо 690 долара за тон, което е с около 60% повече от нивата преди войната. През 2022 г. цената на уреята достигна пик от близо 900 долара, тъй като светът за кратко остана без руски доставки, а много европейски заводи трябваше да затворят поради скока в цените на газа.

Песимистите предупреждават, че без торове селскостопанското производство ще се срине, което ще доведе до недостиг на храна до следващата реколта. Добивът на зърнени култури обикновено спада с около 40% след една година без азотни торове. Но е малко вероятно фермерите да спрат изцяло употребата им веднага; намаляването ще бъде поетапно. Всяко въздействие върху реколтата ще бъде по-малко в началото.

Освен това азотният тор не е единственият хранителен елемент, използван в земеделието.

Фосфатът и калият са също толкова разпространени. Цената на калиевия хлорид, тор на калиева основа, скочи с повече от 400% до 1200 долара след началото на войната в Украйна, тъй като износът на Русия и Беларус беше ограничен. Днес той се търгува на цена 370 долара, почти без промяна откакто САЩ и Израел започнаха да бомбардират Иран.

Притесненията относно торовете също пренебрегват начина, по който функционира селскостопанската икономика на повечето развиващи се страни. По-специално в Азия торовете се субсидират значително, така че високите цени не предвещават продоволствена криза, а по-скоро фискален шок, тъй като правителствата понасят основната тежест от увеличението на разходите.

За щастие днес сме по-добре подготвени да се справим с последиците от войната. Развиващите се страни са работили усилено за укрепване на селскостопанските си отрасли, като са въвели предпазни механизми, които да помогнат за компенсиране на нарастващите производствени разходи. Многостранните банки за развитие могат и трябва да правят повече, за да помогнат там, където е необходимо. Световните запаси от пшеница и ориз също са изобилни след няколко години с добра реколта.

По време на продоволствената криза през 2007–2008 г. световните запаси от пшеница бяха на 26-годишно дъно от около 129 милиона тона. Сега те са близо до върховно ниво от 280 милиона тона. Същото важи и за ориза, чиито запаси бяха едва 75 милиона тона през 2007-2008 г., а днес са 190 милиона тона. Вярно е, че голяма част от тях са концентрирани в Индия и Китай, но това създава буфер.

Ако САЩ не успеят да намерят изход от тази война, разходите за енергия и торове може да се повишат до точката, в която селскостопанският сектор ще се срине. Все още не сме стигнали дотам.