Четири години ужас в "забравената Буча" на Украйна

Преди войната малкият курортен град Олешки в Херсонска област в Украйна беше известен с крайбрежната си алея, близкия природен резерват и популярните летни ваканции с яхти по мрежата от реки. Сега градът е под блокада, заклещен в "зоната на смъртта" между руските и украинските линии и река Днепър. Единственият път за излизане е миниран, дронове кръжат над главите на хората, а по улиците са разпръснати трупове, пише The Times.

Нови свидетелства от хора, останали в капан там, и от тези, които са успели да избягат, разкриват разрастваща се криза, която според наблюдатели е една от най-тежките хуманитарни катастрофи в повече от четири години война.

Ксения Архипова, бивша полицайка от Олешки, която сега живее в Миколаевска област, е съставила списък с почти 200 цивилни, загинали в града, като е използвала съобщения, снимки и документи, изпратени ѝ през Telegram от хора, които все още живеят под окупация. Смята се, че реалният брой на жертвите е по-висок.

Списъкът, обозначен с различни цветове, съдържа име, възраст и причина за смъртта. 78-годишният Виктор Подлиесов стъпи на мина, загуби краката си и изкърви. Лариса Филипова, на 63 години, беше ударена от дрон пред магазин. Олексий Коломоец, на 86 години, се е удавил. Оксана и Сергей Балашови бяха застреляни от руски войници, които след това подпалиха телата им. Тази зима Сергей Писарик, на 71 години, умря от измръзване в апартамента си.

По време на кратка пауза в блокадата тази пролет, след като пътят извън града беше разминиран, Архипова и екип от доброволци помогнаха на 158 цивилни да избягат на юг към други части на окупираната Украйна.

Оттам някои решиха да се отправят към територията, контролирана от Украйна. Сред тях бяха 73-годишният Сергей Муканов, който живее с бившата си съпруга в наета квартира във Виница, и 83-годишният Владимир Куликовски, бивш шофьор, който живее с дъщеря си в град Кривий Рог. И двамата избягаха в края на май.

Когато Русия се оттегли от град Херсон, градът се оказа на фронтовата линия.

Назначеното от Русия гражданско правителство на града скоро напусна, оставяйки жителите да се оправят сами, заобиколени от руски войници, които бяха подложени на обстрел от украинските войски от другата страна на реката. Когато експлозия в язовира "Нова Каховка" преди почти точно три години предизвика огромно наводнение в долното течение на Днепър, Олешки беше един от най-тежко засегнатите градове. Западните разузнавателни агенции стигнаха до заключението, че експлозията вероятно е била по заповед на руски командири.

В продължение на пет дни семейството на Володимир Куликовски не знаеше дали той е жив, или мъртъв. Къщата на Куликовски беше разрушена от наводнението. Той оцеля, като се измъкна от дома си на надуваема лодка на съсед, стискайки паспорта си, след което чака пет дни за помощ, докато лодката се спука и се напълни с вода.

Тогава започна проблемът с мъртвите. Всяка смърт трябваше да се регистрира при окупационните власти, което означаваше опасно пътуване до град Скадовск, разход от 50 000 рубли (около 500 лири) и образувано наказателно дело.

Градската морга беше бомбардирана, а мазето на болницата, където лекарите се опитват да съхраняват труповете на хладно, е препълнено, тъй като никакви превозни средства не могат да влязат в града, за да ги извозят.

Почти всеки ден броят им нараства. На 9 юни мъж и жена караха велосипеди по улица "Стаханов", когато се натъкнаха на мина. Мъжът, Юрий Федоров, на около петдесет и няколко години, загина на място, а тялото му остава там. Жената, Анна Мунтян, на около тридесет и няколко години, беше откарана в болница.

През декември започна блокадата, когато единственият път, водещ на юг извън града, беше миниран, а след това заваля сняг, който ги направи невидими.

В края на пролетта пътят извън града беше частично разминиран и 42-годишната Архипова, заедно с други доброволци, се възползваха от момента, за да евакуират колкото се може повече цивилни. Сега блокадата е възобновена.

В града остават между 1 500 и 2 000 цивилни, включително около 50 деца. Украинските морски пехотинци напредват от другата страна на реката и боевете се засилват.

Мнозина в Украйна гледат с подозрение на онези, които остават под окупация в такива условия толкова дълго време. Често те са или възрастни, или немощни, или просто нямат избор. Ако са загубили паспорта си при обстрела или при наводнението, както се е случило с толкова много хора, те дори не могат да минат първия контролно-пропускателен пункт.