Историята срещу съюза: защо Полша и Украйна отново спорят за Волин и Бандера

През последните няколко месеца отношенията между Украйна и Полша, един от основните съюзници на Украйна във войната ѝ с Русия, са необичайно напрегнати. Поводът за подновяването на взаимните обвинения беше решението от юни на украинския президент Володимир Зеленски да кръсти украинска военна част на името на "Героите на УПА", която беше Украинската повстанческа армия, въоръженото крило на Организацията на украинските националисти (ОУН) по време на Втората световна война.

Полският президент Карол Навроцки реагира незабавно на това почитане на ОУН-УПА, като отне наградата "Орден на Бялата орла" - признание за полско-украинското приятелство, връчена на Зеленски от бившия президент Анджей Дуда през 2023 г., пише за RS Моли О’Нийл, университетски преподавател и изследовател с дългогодишна дипломатическа кариера, фокусирана върху Централна Европа, Русия и Евразия.

Още тази пролет Зеленски затвърди решимостта на Украйна да почете националистите от епохата на Втората световна война, като препогреба с военни почести репатрираните останки на видатния лидер на ОУН Андрий Мелник. Зеленски обяви планове за създаване на пантеон в чест на украинските национални герои.

Тази полемика има последствия за полската подкрепа за военните усилия на Украйна. Популистко-националистическата дясна опозиция, например, оспори решението на центристкото правителство да прехвърли малък брой противоракетни ракети Patriot на Киев по-рано тази година, като изтъкна, че приоритет трябва да има собствената териториална отбрана на Полша.

Напрежението в полско-украинските отношения ще играе важна роля и в усилията на полската десница, която се стреми да победи центристко-лявата коалиция на парламентарните избори, които ще се проведат не по-късно от октомври 2027 г. (все още не са насрочени).

Без съмнение полската популистко-националистическа десница споделя широко разпространената народна враждебност към Русия, но дава приоритет на териториалната отбрана на страната пред въоръжаването и подкрепата на Украйна. От гледна точка на опозицията на десницата срещу министър-председателя Туск, търсенето на историческа справедливост за полските жертви на кланетата във Волин е необходимо, за да се преодолее предполагаемото пренебрегване на тази трагедия от страна на поредицата центристки правителства. Тези прагматици са обвинени, че тактически са забравили мъченичеството на сънародниците си в името на стратегическото съгласуване на полските интереси с тези на Украйна.

Войни за историята: Волин

По време на Втората световна война УПА се сражаваше срещу Съветската армия в района на Галиция в Западна Украйна (тогава Източна Полша). Фракции на ОУН-УПА също сключиха ранни тактически споразумения с нацистките сили, но сътрудничеството не продължи дълго. През 1943–1945 г. силите на УПА убиха около 100 000 поляци и представители на други малцинства в региона на Волин, като целта им беше да изчистят района от поляци. През 2016 г. полският парламент определи клането във Волин като геноцид, обявявайки 11 юли за ежегоден национален ден в памет на събитията.

Украйна твърди, че ОУН-УПА се е борила за създаването на независима Украйна, главно срещу териториалните амбиции на СССР, но също така и срещу тези на Полша, а в крайна сметка и на Германия. Те представят антиполското насилие във Волин като "деколонизация".

Командирът на УПА Степан Бандера е обявен за проклет в Израел, както и в Полша и Русия, заради масовите убийства на евреи в Киев и в източна Полша/западна Украйна. Въпреки това украинският президент Виктор Юшченко го обяви за национален герой през 2010 г. Украински съд отмени това определение през 2011 г., като заяви, че статутът на герой е запазен за гражданите на съвременната украинска държава. Бандера все още се възвеличава от много украински десни националисти.

Както в Полша, така и в Украйна, подкрепяните от държавата Институти за национална памет (IPN) играят значителна роля във формирането на обществените нагласи и се ръководят от националистически популисти. Тези институти насърчават безкритичното изразяване на национална гордост и отказват да признаят каквато и да е вина при каквито и да е обстоятелства. Навроцки беше президент на Полския институт за национална памет от 2021 до 2025 г. Историк по образование, той ръководи и преустройството на музея на Втората световна война в Гданск, за да се подчертаят изключително полската невинност и страдания.

Влияние върху полските избори

Значението на клането във Волин е най-голямо в Полша сред привържениците на бившата управляваща партия "Право и справедливост" (PiS) и на другите две популистки националистически партии. Въпреки неотдавнашното отцепване на по-умереното крило на PiS, според настоящите тенденции десницата все още има разумни шансове да успее да сформира управляваща коалиция.

Избирателите от полската десница също изразяват нетърпение спрямо приблизително 1,6 милиона украинци, които са намерили убежище в Полша – нагласа, която ще бъде в полза на партиите, представляващи тези избиратели.

Междувременно спорът около ОУН-УПА има практически последствия за присъединяването на Украйна към ЕС, включително от страна на проевропейското центристко правителство на Туск. Наскоро вицепремиерът и министърът на отбраната Косиняк-Камиш потвърди настояването на Полша, че Украйна не може да влезе в ЕС "под знамето на Бандера".

Политиката на историята ще продължи да разбунва отношенията между Полша и Украйна, дори ако трезвата оценка на националния интерес и в двете страни подсказва, че това не би трябвало да е така.