Русия срещу НАТО: защо сценарият за руска атака срещу Европа е малко вероятен

Войната в Украйна се превърна в плодородна почва за опасно погрешен начин на мислене относно динамиката между Русия и Запада - начин, който, ако не бъде овладян, ще подготви почвата за по-мащабна и по-разрушителна конфронтация в следващите години. Все по-популярната теза звучи приблизително така: президентът Доналд Тръмп, като подкопава трансатлантическия алианс, е предоставил на Путин възможност да постигне дългогодишната си цел – да води война срещу НАТО.

Журналистът Мак Уилям Бишъп излага подробно тази гледна точка в неотдавнашен репортаж за списание Rolling Stone. Путин "може да се чувства окуражен от все по-напрегнатите отношения между НАТО и най-важната ѝ държава-членка", пише Бишъп, като резултат от "презрението на администрацията на Тръмп към съюзниците и нежеланието ѝ да защити Европа". Според източниците на Бишъп Путин е движен от своеобразна мегаломания – фиксация върху себе си като велик исторически лидер, която може да бъде достатъчна, за да го подтикне към безразсъдното решение да обяви война на военен блок, който е с порядъци по-мощен от Русия.

Путин би предприел такава рискована стъпка,

твърди Бишъп, защото руският лидер иска да "премахне НАТО от геополитическата шахматна дъска и да върне Източна и Централна Европа твърдо в сферата на влияние на Русия".

В опит да подкрепи съмнителната теза, че Тръмп по някакъв начин е нарисувал мишена на гърба на Европа, Бишъп разглежда подробно поредица от критики към НАТО, отправени от Тръмп още през 1987 г., когато "той, както е известно, закупи цяла страница реклама във вестник, в която обвиняваше съюзниците на САЩ, че се възползват безплатно, като заяви, че е време „другите да платят за защитата, която им осигуряваме"."Представените тук доказателства се свеждат до малко повече от безобидна загриженост за прехвърлянето на тежестта и опасения за регионалната стабилност. И все пак това явно е достатъчно за атлантическите експерти, за да представят Тръмп като човек, който подава Източна Европа на Путин на сребърна тарелка.

Но най-голямото предизвикателство за автора при изграждането на тезата му е, че колкото и да се старае, той не успява да накара собствените си източници да се съгласят с него. Както единственият "служител на НАТО", цитиран в тази статия, каза на Бишъп:

"Не бих казал, че виждаме нещо значително по-различно от това, което сме виждали преди."

Военният експерт Майкъл Кофман правилно подчерта пред Бишъп още в началото, че сценариите, включващи директни руски нападения срещу държави от НАТО, са "възможности с ниска вероятност".

Сред тези възможности тази, която Бишъп цитира най-често и разглежда най-подробно, е моделът на "ограниченото нахлуване". Тази концепция се фокусира върху заплахата от светкавично руско настъпление с цел отрязване на част от територията на държава-членка на НАТО, като Естония често се представя като най-лесната мишена. Москва би заложила на това, че САЩ и потенциално други членове на НАТО ще стигнат до заключението, че не си струва да влизат в пълномащабна война с Русия заради малък участък от територията на държава от източния фланг, и че това би предизвикало политическа криза, която може да доведе до обезсилване или разпадане на НАТО, пише за RS Марк Епископос,  изследовател по въпросите на Евразия в Института „Куинси“ за отговорно държавно управление.

"От време на време някой твърди, че Русия е на път да атакува НАТО, по-специално балтийските държави. В момента нито Естония, нито НАТО виждат някакви признаци, че Русия подготвя мащабна военна атака срещу Алианса. Оценката на заплахите от страна на Естония не се е променила", заяви миналата седмица естонският външен министър Маргус Цахна. "Има две причини за това: Русия се бори в Украйна и в момента няма капацитет за такава атака. А Русия е възпирана от НАТО."

Още дълго преди втория мандат на Тръмп беше ясно, че в разпоредбата за колективна отбрана по член V на НАТО няма стопроцентова гаранция, че САЩ ще влязат във война с Русия заради Европа. Фактът остава, че европейската част на НАТО е напълно способна да поеме отговорността за възпирането на Русия, без САЩ да действат като основен гарант на сигурността в региона.

Както и при предишни публикации от този род, докладът на Rolling Stone изглежда като доста циничен опит да се попречи на така необходимата преоценка на ролята на САЩ в НАТО, като заплахата за Европа се преувеличава почти до степента на карикатура.

Още по-лошо, той създава клише, което отвлича вниманието от истинското предизвикателство – как ефективно да се управляват трансатлантическите отношения и да се насърчи регионалната стабилност в контекста на най-разрушителната война в Европа от 1945 г. насам. Заплахата от ескалация между Русия и Европа е реална, но тя не се формира, камо ли да се ускорява, от променящия се характер на отношенията между САЩ и Европа.